Мъдростта на вековете

ПРИТЧА ЗА ПРАВИЛНОТО РАЗЧИТАНЕ НА ЗНАЦИТЕ

Живяла едно време, много, много отдавна, дълбоко, дълбоко навътре в гората, една лисица. По незнайни причини тя била загубила своите два предни крака. Никой не знаел как: може би спасявайки се от смъртоносен капан.

Един човек, който живеел в края на гората, виждал лисицата от време на време и винаги се чудел как тя успява да си набавя храна. Един ден когато лисицата отново била наблизо и той я наблюдавал, се появил тигър. Човекът успял да се скрие набързо.

Тигърът държал току що уловена плячка между челюстите си. Той изял колкото му било достатъчно да се нахрани, а останалото оставил за лисицата. Отново, на следващия ден, великият Създател на този свят, изпратил храна на лисицата по същия този тигър.

Човекът започнал да си мисли:

- Щом за лисицата са осигурени грижи по този мистериозен начин и навярно храната е изпратена от някаква невидима Висша Сила, защо и аз да не седна някъде и да почакам храната ми да дойде сама?

И понеже той имал безгранична вяра, седнал и зачакал храната си. Но…дните отминавали… и нищо не се случвало…. Човекът започнал да слабее, да губи сили, останал само кожа и кости. Един ден, губейки почти съзнание, той чул, идващ от някъде Глас, който му казвал:

- О, ти, който пое по грешния път! Разбери накрая Истината! Ти трябваше да последваш примера на тигъра, вместо да имитираш безпомощната лисица!

Какъвто и избор да направите,
ако след известно време няма резултати и не се чувствате добре -
това не е верният път.

Въпреки вярата ви, следвате ли чужда цел и посока,
това не води до положителни промени...

Затова винаги си задавайте въпроса:

Ако това, което правя е добро за мен,
защо не го чувствам така и не ми носи радост?

Добави в Svejo