Извор от сърцето

МОЛИТВА
Надежда Захариева

Господи, който все още си в мене,
дай ми кураж да остана
неотмъстителна, неозлобена,
както съм рана до рана!

И свободата - последния залък,
с гладен на две да разчупя.
Само душата, щастлива от малко,
никой не може да купи.

Господи Боже, недей ме наказва
да съм със лошия лоша.
И да платя за омраза с омраза
и за обида - с непрошка.

И запази ме от жалката участ
на толкова лъжепророци -
на добродетели всички да уча,
а да затъвам в пороци.

Може би искам безгрешна да бъда,
Господи Боже, от корист...
Грешните бил си наказвал с присъда -
своя живот да повторят...

http://www.youtube.com/​watch?v=iSC9kACgotI&feature=rel​ated

*  *  *

Не ми казвай,
че не съм за този свят.
Че съм се родил
в неподходящо време.
В грешно измерение,
във сбъркан град,
че очакванията ми са големи.

Не ми казвай, че съм утопист...
болен мозък (от фантазии),
реещ се във нищото смешник...
Не ми казвай нищо.
Ти си празен.
Имаш само закърнели сетива,
Две крила,
прекършени в зародиш...
Не ми казвай нищо! Аз летя!
Аз летя над дявола и Бога.

Румяна Симова

*  *  *

Не продават любов. Вече питах.
Обикалях безброй магазини.
Аз менюто им цяло изчитах –
само сирене, хляб и маслини.
Стисках в шепа парите събрани,
в този свят уж продава се всичко -
гледаш филми на плоски екрани,
а сърцето умира самичко.
И отказах се, смисъл май няма.
За какво са тогава парите?
Влизаш сам ти във къща голяма,
а студени и дълги са дните.
Бях навън, две очи в мен се взряха -
не можах да стоя адекватно.
Любовта бе това, аз познах я.
Тя дошла бе за мене - безплатно.

М. Спасов

*  *  *

Защо оплаквате любов, която тлее?
Защо си тръгвате обидени и зли?
Нали сте чували за птица, дето пее,
притисната във кървави бодли?
Тогава песента ù най е свята -
родена и от болка, и от страст.
Притихва във мълчание земята
и слуша с обич топлия ù глас.
Не се отказвайте от тлееща любов -
под пепелта жарта все още мига.
От болката създайте огън нов -
на любовта и пламъче ù стига!

М. Спасов

*  *  *

БЛАГОДАРЯ ТИ, ЛЮБОВ!

Добре дошла, любов позакъсняла!
А аз не вярвах вече, че ще дойдеш.
Късмета ми – ех, кучета го яли.
Но ти не стой на прага, в своя дом си.

Да знаеш само колко дълго чаках.
От чакане душата ми изтече…
Край мене черни гарвани гълчаха –
хабер от дявола, че съм обречен.

Но аз ги пъдех с камъни и вярвах –
ще дойдеш някога, любов мечтана!
И с дива ярост на прокълнат варварин
сърцето претопих във меч стоманен.

То бяха битки – грозни и зловещи,
война без фронт, в която озверяваш.
С усмивка на приятел – враг насреща,
а пък приятеля те е забравил…

За миг очи затвориш и си свършен!
Отгоре дебнат хищни лешояди…
Това за звяра, дето рани бърше,
го има само в някои балади.

Сега се чудя – как ли те опазих,
когато вече бях загубил всичко.
Отвикнал бях да любя и да мразя,
а исках още много да обичам…

Добре дошла, любов скандално млада.
Добре дошла, любов неукротима!
Бих слязъл с теб на дъното на Ада…
Любов, благодаря ти, че те има!

Ивайло Диманов

*  *  *

РЕКА НА ЛЮБОВТА
Ясен Ведрин

Намериха се нежните различия
на нашите обречени души.
И нещо свято шепне ми: Обичай я,
дори скалите в теб да разруши.

Река е тя, и търси свои проломи.
Не може от прегради да се спре.
Не ще се свие тиха в ореола ти,
но ще потърси вечност и море.

Река е тя. Разлята от коритото.
Молитвена за силни дъждове.
Отпий я. Ще желаеш неизпитото.
Потъвай в нея. И ще те зове.

Река е тя. И в чистите й извори
разпален огън ражда свой скрижал.
А в капките й, чувствено пронизани,
на светъл бряг от нежност би изтлял.

Река е тя. Бучаща. Развълнувана.
Преграда в теб не ще я удържи.
Преплуваш ли я - пак е непреплувана.
Изпиеш ли я - жажда ти тежи.

Река е тя в живота ти! Обичай я!
Любов ли е - сърцето не греши...
Намериха се нежните различия
на нашите обречени души...

(Сбъднати предчувствия)

http://www.youtube.com/watch?v=De1ZSY80tDw

*  *  *

Щом не можеш да бъдеш на хълм бор висок

ти бъди дребен храст, но бъди

най-прекрасният храст край пенлив водоскок

и на бора недей се сърди.

Щом не можеш да бъдеш и храст, ти трева

покрай пътя стани мълчешката;

вместо щука бъди малък клен,

но това да е кленът - мечта на реката

Няма как да сме все капитани, моряци

да станем, пак нужни сме значи.

Има труд за титани и труд за слабаци

Просто всеки си има задачи

Щом не си пътят царски, пътека стани,

щом не си слънце, бъди пък звезда.

Просто своята собствена цел постигни

и така ще оставиш следа!

Дъглас Малок

Добави в Svejo