Моите приятели- поети - РУМ МАРК

ЕСЕНТА е ЖЕНА

Есента е жена.
И мълви ветрове.
И проплаква слана.
И чете стихове...

И във нейното „да”
има толкова „не”,
колкото във вода
нажеженост поне.

С поръждели везни
тя премерва деня,
пропилените дни
победили съня.

Променили се дребности,
ценности,
неизмеримо вечно човечни,
като огърлица от млечни
детски зъби,
неотхапали нещо по-бяло
от майчино тяло,
вяло забравило женска плътност,
грубо белязана със разпътност.

Всеки буйностен миг на надменна победа
с женски поглед велик,
тя уморестно гледа.

Никога неомъжена,
никога невдовяла,
винаги поотъжена,
винаги във раздяла.

И няма забележки
по гулни забежки.
Тя винаги знае
как да оправдае
знанието за обладанието
на недослучилите се изневери.

Тя кратко ридае,
почти не роптае.
Липсва ù много,
пресита е с малко.
Отгледана строго,
поглеждана жалко.
Помилвана само,
когато голямо
бедствие,
вследствие от лятна лъжа
се е стоварвало
в скута ù вяло - докоснат
от бялото лято,
на похот богато.
Извънбрачната бременност,
породила,
почти насила,
със пролетно секцио,
зимни снежинки-сълзи
от вика на разплакана зима.

Есента взима
своята книга...

Есента е жена.
И мълви ветрове.
И си спомня слана.
И чете стихове...

Рум Марк

http://www.youtube.com/wat​ch?v=uYZA1Sx07YE

Добави в Svejo