ВСИЧКО Е ЛЮБОВ...

ВСИЧКО Е ЛЮБОВ...
ЛЮБОВТА ЛИ?ЛЪЖА БИЛО Е ВСИЧКО,КАЗВАТ... НО КОЛКО ИСТИНИ ДО ДНЕС НАПРАВИЛИ СА МЕ ЩАСТЛИВА?!

събота, 12 ноември 2011 г.

Извор от сърцето

На теб,СЪДБА
(защото ме обичаш)

За твоите уроци плащам скъпо,
и всеки изпит води се под брой,
останала без сили – ( колко пъти!),
но дума и не става за отбой...
В отчета си записваш „Преизпълнено”,
а аз съм толкова прилежна, погледни!
(Да можех дълговете си към теб върна,
платила бих и лихвите дори...)
А твоето училище въобще не свършва...
Дали ще съм послушна ученичка?
Съдба, кажи, сълзите ми ще бършеш ли,
щом толкова сурово ме обичаш?
Изплащам се с последния си грош!
Отличничка да бъда – няма смисъл.
Но вместо туй сега, от тази нощ,
съдбата си самичка аз ще пиша...
И нека да съм от онези – ничии,
които са платили свободата си...
А ти, Съдба, защото ме обичаш,
пред стъпките ми разплисни дъжда си
и нека да ми тръгне на късмет...
Заслужила съм си поне това!
Нали съм твоя, учих се от теб,
и плащах до последната сълза...
Защото ме обичаш, остави ме,
и гледай как пътеките прокарвам –
усмихвай се на моята наивност,
но само за минута ми повярвай!...
Повярвай във Човека как умее
да пише сам по свойте небеса,
и всичките мечти да изживее,
превръщайки ги в собствена съдба...
.....
А после разпокъсай ми крилата –
готова съм за тежкия урок!
Човекът е най-истински, когато
изправи се и тръгне като бог.

irini

Няма коментари: