Светът е оцелял,защото се е смял
О, движение славно,о, мрачно движение.Дни на борба с лакти,с юмруци, с коленье.Епопея тъмна, позната и вам,в която и ази съм участвал сам.О, Спирка!..три часа тълпи недоволни как рейса щурмуват... Квартали околни настръхват кат слушат на боя ревът.Пристъпи ужасни,за кой ли път гъсти орди лазят в утринта мъглива.Tела изтерзани потта ги облива.тласък подир тласък, рояк след рояк.Контрольор разсърден спира рейса пак и вика: “Простаци!Долу от вратите!”.И ордите слизат с викове сърдити и аларма страшна въздуха разпра:“Не ви ли е срам,бе?! Аман, до кога?!”И с нов дъжд от думи, крясъци, закани за вратата всякой гледа да се хване,изтерзани кости в рейса да намести,и конкуренция всякаква назад да измести.Виковете екнат, смазани реват,масите налитат и падат,и мрат.Хвърлят се кат тигри, падат като круши,и пак се нанизват отвън по сто души.Няма веч оръжие, има хекатомба.Всеки чадър меч е, всяка чанта – бомба.Всяко нещо – удар, всяка душа – плам...Чанти и чадъри изчезнаха там.“Грабвайте телата” – някой се изкряска и един кондуктор изчезна завчаска като демон черни над черни рояк,и тълпата тръпне, друг път не видяла контролата градска, такъв бой да е яла,а отпосле ревна и напъна пак.Ремаркето беше прилично на пещ,задушно и пълно със въздух горещ,с миризми ужасни...Кондукторски вик:“Сгъсти се напред”, остава без клик.Майките пищяха уплашени, бледи,притиснати здраво от едри съседи,борбата кипеше отвътре, отвън,на всички в очите блестеше огън.Болнави и здрави от различни раси,викаха, пищяха, деряха гласа си,взимаха участие в последния бой.Майката мълвеше “Чадо, не се бой,ритни тоя чичко в тлъстия корем”и детето рита, рита здраво хем.И старата баба, що едвам се люшка някого в ребрата с бастуна си смушка.Попът някак страстно девойката стиска -О, Боже, прости му - и той без да иска!Но рейсът потегля... Сладката радост,че вече са на път кара тези хора тихо да ръмжат... Идва нова спирка-о,геройски час!Шлифери ,жартиери се късат тогаз,копчета хвърчат-къде ще изтраят-на битката славна не се вижда краят...Някакъв началник ревна гороломно:"Братлета,колежки,спасете шефа си в тез минути тежки!На вас и на ДАП той днес повери плана,завода и себе дори...Но молбата жалка без отзвук остана,че влезлите в рейса нямат капка срама...Последната спирка!Шофьорът,зарадван и цял засиял,избира къде е най-рядката кал.На рейса внезапно той удря спирачка-всеки за сетен път добре да се смачка.И изведнъж през предната врата изсипва ги всички до един в калта...И днес йощ в завода, щом рейсът пристига,мнозина настръхват и с рев се настигат,че щастлив е онзи,който пеш върви и рейса не чака в ранни зори...
Няма коментари:
Публикуване на коментар