Мъдростта на вековете

История за любовта

Имало едно време един остров, на който живеели всички чувства. Щастието, Тъгата, Познанието и всички други, включително и Любовта.

Един ден на чувствата било съобщено, че островът ще потъне, затова всички приготвили лодките си и отплували. Единствено Любовта упорствала да остане до последния възможен момент. Когато островът бил почти потънал, Любовта решила да помоли за помощ.

Богатството преминало покрай Любовта... Любовта казала:

- Богатство, вземи ме със себе си.

- Не мога – отговорило Богатството... – Имам много злато на кораба си и няма място за теб.

Любовта решила да помоли Суетата, която също преминала в красив кораб:

- Суета, моля те помогни ми.

- Не мога да ти помогна, Любов, цялата си мокра и може да повредиш кораба ми. – отговорила Суетата.

Тъгата била наблизо, затова Любовта я помолила:

- Тъга, позволи ми да избягам с теб.

- Не мога, Любов. Толкова ми е тъжно, че имам нужда да остана сама.

Щастието също преминало покрай Любовта, но било толкова щастливо, че дори не чуло, когато Любовта го повикала.

Внезапно се чул глас:

- Ела, Любов, аз ще те взема със себе си.

Гласът бил на непознат възрастен.

Любовта била толкова развълнувана и щастлива, че забравила да попита за името му. Когато пристигнали на сушата, той продължил по пътя си. Любовта, осъзнавайки колко много му дължи, попитала Познанието:

- Кой ми помогна?

- Помогна ти Времето – отговорило Познанието.

- Времето? – почудила се Любовта, - Но защо Времето ми е помогнало?

Познанието се усмихнало и с дълбока мъдрост отговорило:

- Защото само Времето е способно да разбере колко велика е Любовта! Притча за любовта
Едно време, на далечен остров, живели всички чувства: Щастието, Тъгата, Знанието и останалите. И разбира се – Любовта. Един ден всички те разбрали, че островът е на път да потъне, така че решили да построят кораб и да го напуснат. Всички без Любовта.

Любовта била единствената, която останала. Тя толкова обичала този остров, че искала да бъде там, с него до края му, до последния възможен момент.

Когато островът почти потънал, Любовта решила, че е време да потърси помощ.

Богатството минало покрай Любовта в огромен, луксозен кораб. Любовта попитала: “Богатство, ще ме вземеш ли с теб?”.

Богатството отговорило: “Не, не мога. Имам толкова много злато и сребро на кораба, че на него просто няма место за теб”.

Любовта решила да пита Суетата, която също минавала наоколо в голям кораб. “Суета, моля те, помогни ми!”

“Не мога да ти помогна, Любов. Ти си мокра цялата, ще изпоцапаш новият ми кораб, ще стане целият в петна.”

Тъгата била наблизо и тя. “Тъга, нека дойда с теб”, помолила Любовта.

“Ох, Любов, толкова съм тъжна, че имам нужда да бъда насаме”

Щастието минало покрай Любовта, но то било толкова щастливо, че въобще не чуло, че Любовта го вика.

Изведнъв Любовта чула глас: “Ела с мен, Любов, аз ще те взема”. Гласът бил на един старец. Любовта била толкова доволна от спасението си, че въобще забравила да пита кой е нейния спасител. Когато пристигнали в новата земя, старецът се обърнал и се изгубил в далечината. Осъзнавайки колко е задължена на спасителя си, Любовта попитала Познанието, един друг такъв старец “Кой беше този, който ме спаси?”

“Това беше Време”, отговорило Познанието.

“Време? Но защо точно Времето ми помогна?”, попитала отново Любовта.

Познанието се усмихнало с усмивка, зад която личала дълбоката му мъдрост. “Защото единствено Времето знае каква е цената на любовта”.

Добави в Svejo