Ангел Каралийчев е български писател и преводач, известен със своите разкази и книги за деца. Работи като редактор и сътрудник в няколко периодични издания и издателства. Пише разкази, пътеписи и приказки, преразказва български и чуждестранни приказки и легенди.
Ангел Иванов Каралийчев е роден на 21 август 1902 в гр. Стражица, обл. Велико Търново. Писателската му дейност започва, когато е на 17 години - в сп. „Ученическа мисъл“ (Русе) помества стихотворението си „Орелът“. Работи известно време в общината в Стражица. Следва химия в Софийския университет. Дипломира се в Свободния университет през 1928, където завършва дипломация. Първата му книга - революционната поема „Мауна лоа“ излиза през 1923 г., на следващата година - сборникът му с разкази „Ръж“, а през 1925 г. е издадена и първата му детска книга - „Мечо“. Работи като редактор във в. „Кооперативна просвета“ (1932-1944), изд. „Народна младеж“ (1947-1952), в. „Литературен фронт“ (1952-1953), изд. „Български писател“ (1952-1969). Сътрудничи на сп. „Нов път“, „Червен смях“, „Чернозем“ и др. След известния разрив на „новопътци“ с Георги Бакалов от 1925 г. публикува в сп. „Златорог“ на Владимир Василев, „Българска мисъл“, „Венец“, „Детска радост“, „Светулка“, „Кооперативна просвета“ и др.
Пише разкази, пътеписи, приказки, както и авторизирани приказки и легенди от българския и чуждестранния фолклор. Автор е на книгите с разкази „Ръж“ (1924), „Жълтици“ (1925), „Имане“ (1927), „Сребърна ръкойка“ (1935), както и на 15 книги за деца и юноши: „Приказен свят“ (1929) „Ането“ (1938), „Тошко Африкански“ (1940), „Житената питка“ (1948) и др.
През 1931 г.Ангел Каралийчев се жени за актрисата Вела Ушева.Семейният му живот е белязан от две трагедии.Първородният им син умира на няколко месеца.Две години след нещастието се ражда дъщеря им Ани.За любимата си мъничка дъщеричка Каралийчев пише най-жизнерадостната си детска повест "Ането".
Но и второто дете умира ,ненавършило 2 години.Ударът е страшен. Двамата родители са съсипани и не се решават повече на имат деца. Писателят спира да пише. Но за кратко. През 40-те години на миналия век Ангел Каралийчев сътворява най-прекрасните си детски произведения, които стават класика. Илюстрциите правят най-големите ни художници - негови добри приятели - Илия Бешков, Стоян Венев, Любен Зидаров. Писателят умира на 14 декември 1972 г. в София.
Повече от четиридесет години пише разкази, приказки и повести за деца. Една от най-обичаните му книги е „Приказен свят“. За нея през 1974 г. Каралийчев получава от Международния съвет за детско-юношеска литература (IBBY) Почетна грамота на името на Андерсен и е първият български писател, вписан в почетната книга „ Х. Кр. Андерсен“.
Майчина сълза
Заромоля дребен есенен дъждец. Жълтият листак в градината светна. Големите гроздови зърна под лозницата набъбнаха и кожицата им взе да се пука. Наведе моравото димитровче цветове над търкулнатото в шумата пукнато гърне. Сви се малкото птиче-лястовиче в дъното на гърнето и затрепера от студ и мъка. Всички си отидоха. Отлетяха на юг неговите две сестричета. Изгуби се майчицата му в топлите страни. Кой ще го стопли в тая дъждовна нощ? Оставиха го само в дъното на гърнето, защото беше сакато и не можеше да лети. През лятото избухна пожар в къщата, под чиято стряха майка му беше свила гнездо. Докато старата лястовичка смогна да грабне рожбата си от огъня, един въглен падна в гнездото и парна лястовичето по дясното крило. Голото пиле примря от болка. Когато се свести, то видя, че се намира в ново гнездо, а над него седи майка му с клюмнала глава. Най-напред се опита да раздвижи крилца, но не можа, защото дясното, изгореното крило беше изсъхнало.
Търкулна се лятото. Потъмняха гроздовите зърна. Пукнаха се пъпките на димитровчетата в градината. Почнаха да се събират лястовичките по телеграфните жици. Те се готвеха за път. Жиците заприличаха на броеници.
Една сутрин старата лястовичка смъкна своята саката рожба в градината и рече:
— Мило дете, ние днес ще заминем на юг. Ти не можеш да летиш. Затуй ще останеш тука, ето в онуй гърне съм ти нагласила мека перушина. Там ще лежиш. А когато огладнееш, излез навън и си клъвни нещо. Цялата градина е зарината с плод. Виж какво хубаво димитровче е склонило чело над входа на гърнето. Ти не тъгувай. Напролет ние пак ще се върнем.
— Благодаря, майчице, дето си се погрижила за мене! — промълви сакатото и за да скрие сълзите си, навря главица под крилото на майка си и притихна.
Всички си отидоха. Занизаха се мрачни дни. Заваля дребен дъждец. Наквасеното димитровче тежко отпусна цвят над гърнето. Една дъждовна капка се търкулна по най-долния листец на цвета и се нагласи да падне.
— Ах, колко съм уморена! — въздъхна тя.
— Откъде идеш? — попита любопитно лястовичето.
— Остави се. Голям път изминах. Ида от Великия океан. Там се родих. Аз не съм дъждовна капка: Аз съм сълза.
— Сълза ли? Каква сълза? — надигна се тревожно лястовичето.
— Майчина. Историята на моя живот е къса. Преди девет дена уморена и насълзена лястовичка кацна върху мачтата на един голям океански параход. Аз стоях в дясното око на кахърната птичка. Океанът ревеше. Духаше силен вятър. С немощен глас продума лястовичката на вятъра:
— Братко ветре, когато ходиш над света, ако минеш през България, отбий се при моето сиротно пиле и му кажи да се пази от черния котак, който се върти в градината. Забравих да поръчам на рожбата си, когато тръгвах. Кажи му още, че моето сърце изсъхна от мъка.
— Къде е твоето лястовиче? — попита вятърът.
— Оставих го в едно пукнато гърне, търкулнато, в градината, където цъфтят морави димитровчета.
Додето изрече тия думи старата лястовичка, аз се отроних от окото й. Вятърът ме грабна и ме понесе над света. Девет дена летях. Ето сега паднах на туй цвете. Колко съм уморена! Искам да капна и заспя.
Сърцето на сакатото, лястовиче се обърна. Стана бърже, отвори човка и пое отмалялата майчина сълза.
— Благодаря ти, майчице! — прошепна то, легна си в перушината и заспа, затоплено от сълзата, сякаш беше под майчините си криле.
На този ден през 1980 година ДЖОН ЛЕНЪН,един от основателите на "Бийтълс", бе застрелян от Марк Дейвид Чапман пред дома си в Ню Йорк. Обсебеният от романа "Спасителя в ръжта" убиец все още е в затвора, а светът не спира да скърби за Джон. Със своите призиви за мир и любов той стана духовен водач на милиони, а песните му се причисляват към най-великите музикални произведения.
Джон Уинстън Оно Ленън (на английски: John Winston Ono Lennon) е английски рок музикант и автор на песни, общественик, художник, актьор и писател. Той е съосновател на световноизвестната британска група Бийтълс и, заедно с Пол Маккартни, е съавтор на повечето нейни песни. След разпадането на Бийтълс продължава с успешна солова кариера, издавайки емблематични песни, като „Give Peace a Chance“ и „Imagine“.
Джон Ленън е роден в Ливърпул, Англия по време на бомбардировки през Втората световна война в семейството на Джулия и Алфред Ленън. Баща му отсъства по време на раждането му, защото е на фронта. Когато Джон е 4-годишен родителите му се развеждат. Майка му се чувства неспособна да се грижи за него и го поверява на леля му Мими. По-късно Ленън пише в песента Mother:„ Mother, you had me,
But I didn't have you,
I wanted you,
You didn't want me… “
В превод: „Майко, ти ме имаше, но аз те нямах. Исках те, но ти не искаше мен…“.
Детството на Джон е трудно заради отсъствието на родителите му, а строгите правила на леля му развиват бунтовническия му характер. В училище предпочита да рисува карикатури и да скицира. Мести се в художествено училище, а по-късно се появява и страстта му към музиката. Моли леля си за китара, но тя отказва да харчи парите си за „глупости“.
Когато е 16-годишен Джон Ленън възстановява контакта с майка си. Учи се на банджото си и първата песен, която научава, е „That'll Be the Day“ на Бъди Холи. През 1956 г. майка му му купува китара и Джон създава първата си група Дъ Куоримен заедно с приятелите си Пит Шотън, Найджъл Уали и Айвън Воугън.
На 6 юли 1957 Джон се запознава с Пол Маккартни по време на концерт на Дъ Куоримен. През 1958 г. Ленън пише първата си песен — Hello Little Girl, която впоследствие записва с Бийтълс и е издадена в албума Anthology 1. Същата година майка му е прегазена и загива.
През 1960 г. Ленън, Пол Маккартни, Джордж Харисън и Стюърт Сътклиф сформират група на име The Silver Beatles (Дъ силвър бийтълс). Впоследствие към групата се присъединява и барабанистът Пийт Бест, с когото изнасят концерти в Хамбург, Германия. След турнето басистът Сътклиф напуска групата и Маккартни поема бас-китарата.
През 1961 г. групата дебютира с името Бийтълс (The Beatles) в ливърпулския клуб „Кавърн“. Свирят там над 300 пъти до 1963 г.
През 1962 г. Бийтълс сключват договор с Parlophone. До 1970 г. издават 12 студийни албума във Великобритания и един в САЩ.
През 1965 г. Бийтълс става първата група, изнесла концерт на стадион, пред 55600 души в Ню Йорк. След 1966 г. групата не изнася повече концерти и се отдава на творческа дейност. Групата вече се е превърнала в световна величина.
След разпадането на Бийтълс Джон Ленън започва солова кариера. Издава осем студийни албума. Първите шест издава в периода 1970-1975 г. Участва като текстописец в песента Young Americans на Дейвид Бауи.
От 1975 до 1980 г. прекратява временно кариерата си, за да се отдаде на семейството си. Връща се към музиката през 1980 година, когато подписва договор с компанията Geffen Records. Ленън е убит от Марк Дейвид Чапман на 8 декември 1980 година. Трагичната гибел провокира масови протести и мълчаливи демонстрации по цял свят. Звездата на Бийтълс хвърля в скръб цяло поколение последователи, чиято цел е мирът на планетата. Името на Ленън е свързано колкото с музиката, толкова и с световната кауза за мир на планетата.
Издава албумът Double Fantasy по-малко от месец преди смъртта си. Последният му албум е издаден четири години след смъртта му през 1984 г.
Джон Ленън има два брака — със Синтия Пауъл от 1962 до 1968 г. (от който има син Джулиън) и с Йоко Оно от 1969 до смъртта си през 1980 (от който има син Шон).
Джон Ленън е безспорно не само едно от най-големите имена на музикалната индустрия, но и едно от лицата на миналия век. Неговото влияние е толкова всеобхватно, че британците го нареждат сред най-значимите си сънародници наред с Чърчил, Дарвин и Нютон, а американците полудяват по "Бийтълс", когато те стъпват в САЩ. Развиват мания по британската банда, каквато никой европеец дотогава не е постигал.
Светът остава опечален от новината за смъртта на Ленън. Със своите призиви за мир и любов той е станал духовен водач на милиони хора по цялата земя, а творбите му се причисляват към най-гениалните музикални постижения. Джон оставя незабравимо наследство със своята житейска философия, проповядваща доброта и смирение между хората и променя света със своите виждания и песни..
Усмивката Лъчезар Станчев Не знае никой преди колко века разбудила е тя човешкото в човека. Но струва ми се - в нощ студена от майчина целувка е родена. И днес на твойте устни тя цъфти, усмихнеш ли се - хубава си ти!
Усмивката. Тя води двама млади към върхове и звездопади. Усмивката! Със свойта нишка лека човека тя привързва към човека. Една-едничка груба дума разкъсва нишката. Тогава усмивката - снежинка - се стопява. Тя с пролетта цъфти, а зиме прецъфтява и често се покрива с пепел като жар. За равни тя е, не - за роб и господар. Не бива без усмивка дом да има, без нея по света ще бъде вечна зима. Щастлив ли си, изпълнен ли си с вяра, пази усмивката да не умре! Усмивка нека грее вред България като спокойно слънчево море. Усмивката да върнем! Да спасим света с усмивката на радостта. Човешката усмивка на доверие, която не се купува даже и със злато!
http://www.youtube.com/watch?v=Nt-iKQzVaeI
~//~//~
Спи сърцето в каменна обвивка, буря тътне, стапя ме тъга. Донеси ми твоята усмивка, за да свърши бурята с дъга... Дамян Дамянов
~//~//~
УСМИВКАТА-ОПИТ ЗА ТЪЛКУВАНЕ...
Една усмивка не струва нищо, а прави много! Не трае повече от миг, но спомена за нея понякога е вечен.
Усмихвай се и имай приятели,мръщи се и имай бръчки.
понякога е достатъчна само една усмивка, за да направим онези, които обичаме щастливи
Най-добрата защита е усмивката. Усмихвай се цял ден!
усмивката е светлина в прозореца на твоето лице,която показва ,че си в къщи.
За да се намръщиш са ти нужни 43 мускула, а за да се усмихнеш само 17 :-)
Усмивката е най - краткия път между двама души.
Усмивките не се чупят, но поправят счупени сърца.
Никога не съм виждал лице, което се усмихва да не е било красиво.
Ако някой не ти се усмихне - бъди щедър и му дай една от твоите усмивки.Никой не се нуждае от една усмивка повече от този,който не знае да се усмихва на другите:))
Един ден любовта попитала приятелството - Ти защо съществуваш когато мен ме има ? Приятелството отговорило : -За да донеса усмивка там където ти оставяш сълзи !!
Никога не се разделяй с усмивката си, дори и когато ти е тъжно, ... откъде да знаеш, може някой в тоз момент да се влюби в нея.
Усмихнисе на живота, за да ти се усмихне и той.
За да живеете по-дълго, по-често умирайте от смях!!!
Понякога радостта е причината да се усмихваш, понякога усмивката е причината да си щастлив.
Усмивката прави богати тези, която я получават без да ограбва онези, които я дават.
Дай една от твоите усмивки - тя може да е единственият светъл лъч в нечий ден.
Ако нямаш какво хубаво да кажеш, просто се усмихни.
Усмивката прави лицето ти по - ценно.
Почти винаги усмивката е породена от друга усмивка.
Ако срещнеш приятел, на когото липсва усмивка, дай ми една от твоите.
Никога не си напълно облечен без усмивка.
Започни деня с усмивка и го завърши с нея.
Децата се учат да се усмихват от родителите си.
Носи усмивка и имай приятели. Мръщи се и имай брчки.
Преди да се разсърдиш, увери се, че нямаш повече усмивки.
Смехът е усмивка, която избухва.
Ако не ползваш усмивката си, си като човек с един милион долара в банката, но без чекова книжка.
Усмивките не се чупят, но поправят счупени сърца.
Ако искаш да развалиш деня на сърдития, дай му усмивка.
усмивката е евтин начин да смениш външния си вид.
Най-добрата защита? Усмивката /Майка Тереза/
Усмивката е като слънцето , прогонва зимата от лицата на хората
Усмивките са целувките между душите ни.
Усмихни се на някой непознат…може това да е единственото хубаво нещо, което ще му се случи днес!
Животът е огледало – усмихни му се, за да ти се усмихне и той
Лягайте си с мисълта за нещо приятно и красиво и ще се събудите с усмивка,защото последната заспала мисъл се събужда първа!
ако искаш да си щастлив през целия ден, раздай толкова усмивки, колкото можеш !!!..
Светът е оцелял, защото се е смял-девизът на габровци:)
Известно е, че когато човек е в радостно настроение или подем, той се усмихва, изправя си раменете и започва да излъчва щастие. На малцина обаче е известен факта, че ако човек се усмихне и си изправи раменете, в тялото му безпричинно се поражда радостно настроение. Именно това провокиране на усещането за щастие, чрез имитирането му по физически начин, се нарича "състояние ОКТАВА". М. С. Норбеков
Ако не ползваш усмивката си, си като човек с един милион долара в банката, но без чекова книжка.
Смехът е усмивка, която избухва.
УСМИВКИТЕ СА ЗАРАЗНИ - БЪДИ ПРЕНОСИТЕЛ!!
~//~//~ Приказка за усмивката Усмивката почука, Но кой да и отвори? Обади се капчука, мърморейки-отгоре. Разбуди светлината протегнато лениво във изгрева прозрачен. И сенки срамежливо се скриха във ъгал прашен.
А горе, в синевата, от слънцето отвита огледа се земята. Настръхнала ,тревата, във утрото измита, погледна към небето: "Ах, колко съм красива! Росата ми отива." Усмихна се - щастлива. Засмя се и земята- тъй горда от тревата, откърмена от нея. В небето се зарея усмихнало се ехо. И пръсна се далеко, далеко над земята, във песен неизпята. Светът я чу-разбуден, заслуша се-учуден и каза на капчука: "Усмивка ли почука?" А той му се усмихна и весело откликна:
"Усмивката донесе и щастие, и песен, и слънце във сърцето, и обич във небето". Светът се позамисли и после каза вещо: "Усмивка, хм... ВЕЛИКО НЕЩО"! ~//~//~
Хей,къде ви е усмивката?
Урок за Живота Шалва Амонашвили
Високо в планината имало едно отдалечено глухо село. Глухо, не защото жителите му били глухи. А защото останалият свят бил глух за него.
Хората в селото живеели като единно семейство. Младите почитали старите, мъжете уважавали жените.
В тяхната реч не съществували такива думи като: обида, собственост, ненавист, омраза, тъга, плач, болка, печал, алчност, завист, лицемерие... Те не знаели за тези и други подобни думи, защото в живота им нямало нищо, което биха могли да назоват с тях. Жителите на това планинско селце се раждали с усмивка и от първия им ден до последния, тази сияеща усмивка никога не слизала от лицата им.
Мъжете били мъжествени, а жените - женствени. Децата помагали на възрастните в домакинството, играели и се забавлявали, катерели се високо по дърветата, беряли горски плодове, плували в планинския поток. Възрастните ги учели на езика на птиците, животните и растенията, а децата научавали страшно много от тях. Почти всички закони на Природата им били известни.
Стари и млади живеели в хармония с Природата. Вечер всички се събирали около огъня, изпращали усмивки на звездите, всеки си избирал своя звезда на небето и разговарял с нея. От звездите те научавали за законите на Космоса, за живота в други светове. Така било при тях от незапомнени времена.
Един ден в селото се появил човек и казал: - Аз съм учител.
Зарадвали се местните хора на пришълеца. И му поверили те децата си с надеждата, че учителят ще ги научи на по-важни знания от тези, които им давали Природата и Космосът. Само недоумявали хората: защо учителят не се усмихва, как така лицето му е без усмивка?
Пристъпил учителят към обучението на децата. Но с течение на времето всички забелязали, че децата очевидно са се променили така, все едно били сменени с други. Те станали раздразнителни, а след това се появило озлобление, децата все по-често се карали помежду си, вземали си вещите едно на друго. Научили се на подигравки, на криви и лукави усмивки. От лицата им сякаш била изтрита предишната, обичайна за всички жители на селото усмивка.
Хората не знаели дали това е добро или лошо, защото и самата дума "лошо" не съществувала при тях. Те били доверчиви и искрено вярвали, че всичко това са нови знания и умения, които учителят е донесъл на децата им от останалата част на света.
Минали се няколко години. Децата пораснали и... съвсем се променил животът в отдалеченото планинско селце: хората завзели земята, оградили я и я нарекли своя собственост. Те станали подозрителни и недоверчиви един към друг. Забравили за езика на птиците, животните и растенията. Всеки от тях загубил своята звезда на небето.
За сметка на това пък в домовете им се появили телевизори, компютри, мобилни телефони, издигнали се гаражи за автомобили. Хората загубили своите сияещи усмивки, но усвоили грубия кикот.
Погледнал на всичко това учителят, който така и никога не се научил да се усмихва, и бил горд: в отдалеченото планинско селце той приобщил хората към съвременната цивилизация.
~//~//~ Усмивката Дора Габе Една усмивка - и цъфнаха бадемите веднага, засмукаха пчелите розов цвят. Една усмивка само - и вече друг е тоя свят. Една усмивка - и до болка синьо е небето, гушат се една във друга планините и въздухът е цял опиянен. Една усмивка - и не ми трябва нищо друго; една усмивка стига, за да е цялата вселена в мен. ~//~//~ КОЙ СЪЗДАДЕ УСМИХНАТОТО ЛИЧИЦЕ?
Макар електронната поща да не е толкова далеч от разговора в реално време, тя е лишена от възможността да се жестикулира. За решаването на този проблем в интернет се използват така наречените емотикони — последователност от символи, които напомнят човешко лице. Техният създател е добре известен. Кой обаче пръв е нарисувал усмивката и очите, превърнали се в две точки - добре познатия ни съвременен фолклор. Нали не си мислите, че тези усмихнати емотикони (наричани още smile), съставени от препинателни знаци, букви и цифри и означаващи някаква емоция са плод на всеобща изобретателност. Нищо подобно. Усмихнатото личице си има автор . За първи път го е нарисувал американският художник Харви Бел (Harvey Ball).В началото на 60-те години в Америка започва процес на сливане на големите застрахователни компании. Процесът протичал болезнено и започнал да влияе негативно на сътрудниците. С други думи, несигурни в утрешния ден, служителите станали по-раздразнителни, разсеяни и тъжни.Такова било настроението и в Държавната взаимовспомагателна застрахователна компания. Представителите на State Mutual Life Assurance Cos. of America решили да повдигнат духа на своите сътрудници и да ги накарат да се усмихват всеки път, когато те се срещат с клиенти, когато вдигат телефонната слушалка или работят с документи.За да постигнат целта си, било решено да се проведе една не съвсем обикновена рекламна кампания, но се нуждаели от леснозапомнящ се, ярък символ и през декември 1963 година застрахователите се обърнали към художника-график Харви Бел.По-късно Бел признал, че завършил разработката за не повече от 10 минути. За работата му заплатили 45 долара и това е цялата печалба, която Бел някога е получавал за усмихнатото личице: той дори не поискал да го регистрира като търговска марка, не е защитил авторското си право и по думите на сина му Чарлз Бел (Charles Ball), никога не е съжалявал за това. По този повод той обикновено казвал : "Все пак, аз мога да да ям само един бифтекс и не мога да карам едновременно няколко коли." Първото усмихнато личице било прикрепено към безопасна игла, т.е. било направено във вид на значка и раздадено на служителите и клиентите на компанията.
Значките имали невероятен успех. Те толкова много се харесали на клиентите и застрахователните агенти на State Mutual Life Assurance Cos. of America, че в скоро време компанията поръчала 10 хиляди такива значки.Но в света усмихнатото личице станало популярно едва през 70-те, когато двама братя (Bernard and Murray Spain), чийто бизнес (тяхната фирма Philly) бил създаване и производство на всякакви причудливи сувенири и предмети, измислили за него и изречението "Have a Happy Day". Скоро двамата братя и десетки други техни имитатори започнали масово да използват жълтата муцунка с цел печалба. Днес имената им са забравени, остава им утехата, че в онези години именно техният лозунг допринася за популярността му.Усмивката с този девиз станала бързо хит и се появила върху емблеми и картички, тениски и шапки - с други думи върху всичко, което можело да бъде продавано. Само слънчевожълтите значки към 1972 година били 50 милиона.
Естествено никой не се и замислял за някакво авторско право, а Пощенските служби на САЩ дори отпечатали марка с усмихнатата физионимийка, създадена от Бел. През 1971 година френският предприемач Франклин Лоуфрани (Franklin Loufrani) регистрирал усмихнатото личице като търговска марка в повече от 80 страни. Лоуфрани твърдял, че именно той е измислил символа през 1968 година в Париж .Лоуфрани основал корпорация Smiley Licensing и за няколко години натрупал прилично състояние по целия свят, предвидливо заобикаляйки Съединените щати.Бел не предявил иск на Лоуфрани, но се намерили и други "създатели", които твърдяли, че именно те са създателите на усмихнатото личице.
В края на краищата, уморен от всичко това, Бел регистрирал своя версия на усмивката, в която включил своите инициали.Бел обичал въодушевено да казва за своето изобретение: "Никога още в историята на човечеството и изкуството не е било създадено нещо друго, разпространено толкова широко, което да е носило толкова щастие, радост и удоволствие. Няма нищо друго, направено толкова просто, да е станало понятно за всички." Дали тези негови думи са истина? Бернард Спайн твърди, че фирмата Sunkist още през 30-те години е рекламирала портокалите си, като рисувала смешни муцунки върху тях, а подобни усмихнати човечета бил виждал в детската книжка на Munro Leaf's, издадена през 1936 година "Manners Can Be Fun". Но това черно-бяло далечно сходство едва ли може да се сравни със завършеното произведение на Бол. Вече на прилична възраст, Харви Бел окончателно определил своята мисия на Земята — той виждал себе си като международен посланик на щастието и дори измислил празник през октомври -
Международен Ден на Усмивката (World Smile Day). Той смятал, че това трябва да бъде ден, "посветен на доброто настроение и добрите дела" и да преминава под лозунга "Направи добро. Помогни на една усмивка". Бел, очевидно е бил един щастлив човек. Неговите деца твърдят, че той никога не е изпитвал злоба и ненавист към онези, които незаконно разпространявали в многомилионен и създадени от него изображения. Бел умира на 12 април 2001 г. на 79-годишна възраст. Днес неговият син Чарлз оглавява основаната от Харви Бел World Smile Corporation и внимателно следи кой и как използва марката. "Нашата мисия е да създаваме, продаваме и лицензираме продукция с марката Harvey Ball Signature Smiley." Подписът на Харви Бел гарантира, че изделието е оригинално.
Но онова, което е действително важно, е че цялата печалба на World Smile Corporation след изплащането на данъците, отива за благотворителна дейност. "Ние помагаме на децата в целия свят. Нито една друга корпорация, която използва усмихнатите личица, не прави това".
Празникът на усмивката за първи път се отбеляза в американския град Уорчестър, щата Масачузетс. Хиляди ученици от този град изготвят картички с усмихнатото лице, които изпращат на болници и клиники. От 1999 година светът чества Деня на усмивката в първия петък на октомври . И призивът към всички хора е: "Направи нещо добро. Помогни поне на един човек да се усмихне" и разбира се, отвсякъде грее жълтото усмихнато личице, нарисувано от Бел
~//~//~
"Светът е оцелял, защото се е смял"- девизът на гр.Габрово
~//~//~
В страната на усмихнатите хора има толкова много красота,веселие и много радост.Слънцето дори се смее,облаците танцуват,вятърът пее своята песен и от тази песен клоните на дърветата танцуват своя прекрасен танц,тревата и цветята нашепват красиви думи,реката тече към своето място да се слее с друга река,а тя да стигне до своето море.Скача от камък на камък ,пенливо следва своя път... В цялото това усмихнато царство хората се поздравяват с усмивка и вървят по своя път,но...Един ден в страната на усмихнатите хора и на техния път се появили намръщените хора.Гледали ги и се чудели тези кои са?Чудели се ,защо тези хора не използват прекрасните си усмивки?Недоумявали,докато не им се наложило да прекарат един ден с намръщените.Вървели по своя път.Трябвало да стигнат до едно свещено място,където времето отмервало история.Наоколо всичко било тъй величествено и сакрално.Тихо нашепвали стените на тази обител своята вековна история,горите напявали своята песен,но само усмихнатите забелязвали и чували всичко това.Намръщените вървяли редом с тях и не виждали по-далеч от носа си.Така през времето ,докато пътували,усмихнатите хора пеели,радвали се,а намръщените се чудели на какво толкова се радват,защо пеят,на какво се смеят и през цялото това време си мислели ,как ще им се повреди колата,кога най-сетне ще пристигнат и все бързали...но за къде бързат толкова-питали се усмихнатити хора?И както очаквали намръщените,колата се повредила.Намръщили се още повече и започнали да търсят вина в другите , и тъй като не виждали по-далеч от носа си не откривали вината в себе си.Усмихнатите търпеливо гледали какво се случва... Оставили повредената кола на пътя и продължили към крайната цел на самото пътуване.Казвали си -това е част от нашия път,усмихнали се на реката,на планината,на облаците и тръгнали,а намръщените в този миг навели глави и се мръщели още повече.И ето ,че с перипетии стигнали до големите порти на тази Света обител.Усмихнатите преклонили глави пред святото място,благодарили,че въпреки трудностите не изгубили усмивките си...,а намръщените навирили носове и непомислили дори глава да преклонят.Усмихнатите наблюдавали и се питали.Какво се е случило на намръщените?къде са се изгубили по пътя?Но не ги съдели ,имало кой да ги съди.Всеки избира по кой път да върви,в кой свят да живее,как да се държи и с кой да общува,на кой Бог да се кланя или просто да носи Бога в себе си да има вярата,да се пита-защо толкова са различни орбитите на всяка една човешка Вселена?Това ,което виждаме на повърхността не определя съдържанието,ако има такова.Усмихнатите хора вярват, че във всяко едно кътче има нещо скрито,че зад всяко едно намръщено лице се крие усмивка-усмивка,която сближава,усмивка,която спасява и зад всяко едно усмихнато лице има плачещо сърце-сърце,което плаче,че в света на намръщените хора липсва усмивката.
~//~//~
Всяко утро започвай с УСМИВКА, защото най-хубавият ден е...днешният! /Майка Тереза/ ~//~//~ УЛЪIБКА От улыбки хмурый день светлей, От улыбки в небе радуга проснется... Поделись улыбкою своей, И она к тебе не раз еще вернется.
Припев: И тогда наверняка, Вдруг запляшут облака, И кузнечик запиликает на скрипке... С голубого ручейка Начинается река, Ну, а дружба начинается с улыбки.
От улыбки солнечной одной Перестанет плакать самый грустный дождик. Добрый лес простится с тишиной И захлопает в зеленые ладоши.
От улыбки станет всем теплей - И слону и даже маленькой улитке... Так пускай повсюду на земле, Будто лампочки, включаются улыбки!
http://www.youtube.com/watch?v=c9ZMjek7to4 /превод/ От усмивката мрачния ден е по-светъл. От усмивката в небето дъга ще се събуди. Сподели своята усмивка, И тя ще ти се върне многократно.
Припев: Тогава сигурно, Изведнъж облаците ще затанцуват И щурчето ще засвири на цигулка... Със синьото ручейче Започва реката, Е, а дружбата започва с усмивка.
От усмивката слънчева една Ще престане да плаче и най-тъжния дъждец.
Добрата гора ще се прости с тишината И ще заръкопляска със зелени длани.
От усмивката ще стане по-топло на всички И на слона и даже на малкото охлювче Затова навсякъде по земята, Като лампички, да засветят усмивки. ~//~//~ Усмивката на времето... Усмивката няма възраст... ~//~//~ Усмихни се... Така! Сега ти имаш могъщо оръжие, което проправя пътя към сърцето...
