Днес е Никулден -ЧЕСТИТ ПРАЗНИК!
На днешния ден Българската православна църква почита паметта на Свети Николай Мирликийски Чудотворец (Никулден) с голям църковен празник. Свети Николай, архиепископ Мирликийски е един от най-почитаните християнски светци. Покровител е на моряците и рибарите, и на банкери.
Роден е през 3-и век в Патара (дн. Мала Азия), след праведен монашески живот е избран за архиепископ на гр. Мир, Ликийска област. Умира през 342 г. Светите му мощи днес се намират в италианския град Бари. Още в детството си Св.Николай е пример на добродетелност и аскетизъм. През целия си живот се отказва от материалните облаги и ги раздава на бедните. След избирането му за епископ на Мира, в Югозападна Мала Азия, добродетелните му дела непрестанно се множат. По време на пътуването му до Божи гроб силна буря застига кораба и убива един от моряците. С кротка и искрена молитва към Бога Свети Николай успокоил морето и възкресил убития моряк. Популярни са и други чудодейни епизоди със светеца, които чрез разказите на моряците придобиват голяма популярност. Св.Николай завършил тихо и блажено земния си живот през 342 г.
След смъртта тялото му останало нетленно и излъчвало струи на благодатни изцеления и чудеса. През 1099 г. мощите му били пренесени в гр.Бари, Италия, където в негова памет се устройват специални църковни тържества в продължение на няколко дни. Християнският култ към Св. Никола възниква и се разпространява в пределите на Византийската империя през VІІІ - ІХ век, а от там в страните на Западна Европа. Векове наред църквата отбелязва празника на Св.Никола с тържествено богослужение. В народните вярвания той плава на златен кораб, който винаги пристига там, където имат нужда от чудотворната му десница. На него Бог е отредил силата да усмирява бурите и морските стихии и да спасява изпадналите в беда сиромаси. Поверието казва, че когато се прави нова лодка, в нея трябва да се вгради икона на Св.Николай. Вярва се, че тя пази лодката от бурите и ветровете. С иконата на светеца жените на рибарите излизали по време на морска буря на брега и я потапяли до три пъти във водата като заклинание да се върнат мъжете им живи и здрави. В миналото и рибарите не излизали в морето без молитва пред иконата на Св.Николай за неговото застъпничество.
Народната традиция повелява обредният Рибник и хлябовете се освещават в църква или в къщи, а късове от тях се раздават на съседите. По-голямата част от рибника и хлябовете задължително се изяжда на семейната вечеря. Трапезата на Никулден не се вдига през целия ден и е на разположение на гостите. Свети Никола е покровител не само на тези, които са кръстени на името му, той е личен и семеен покровител, на който се урежда семейно родов празник, наричан служба, молитва, черква. На този празник се канят роднини, кумове и съседи, и се освещава голяма трапеза, която завършва с песни и веселба. След прикадяването свещеникът взима опашката на обвития в квасено тесто шаран. Костите на никулденския шаран не се изхвърлят, а се изгарят, закопават в земята или се пускат в реката - вярва се, че така ще се опази и умножи плодородието и семейното благополучие. Костта от темето на шарана, която е във формата на кръст и се нарича ”кръхче”, възрастните жени пришивали на капиците на децата, за да ги пази от зли сили и уроки. В деня на свети Никола на трапезата освен рибник и обредни хлябове, трябва да има и постни ястия: варена царевица, жито, постни сърми, чушки, боб.
На Никулден празнуват Никола, Николай, Николина, Ненка, Нина
През 1979 година на този ден от нас внезапно си отиде ПЕТЯ ДУБАРОВА- слънчевото момиче на българската поезия...
През краткия си живот Петя Дубарова създава оригинални поетични творби, импресии, приказки и разкази, които се открояват в литературния живот на 70-те години на миналия век със самородната си изразна лекота, с дързостта и свежестта на художественото виждане. Поетесата естетизира природните стихии и човешки ценности – морето, лятото, дъжда, младостта, любовта, поезията, възвръщайки архетипния им смисъл и първичната им красота. Стиховете ѝ разкриват духовния облик на едно поколение, нежелаещо да се примири с унификацията, лицемерието и лъжата. Несъгласието си с пошлостта и порока Дубарова изразява не само с лириката си, но и чрез отказа да бъде съучастничка в заблудите и фалша на едно деградиращо общество...
Да съм слънчево момиче
В дланите ми каца слънцето червено –
добро и светло, като гълъб ален,
то сгушва се усмихнато във мене
и пулсът ми запява в миг запален.
Аз искам слънце цял живот да имам
и дланите ми винаги да парят;
да нося дъх на слънце негасимо
и буйно да горя, да не догарям.
И хората да гледат мен засмени,
да казват "Тя е слънчево момиче,
във вените й слънчево червени
дъхът на слънцето с кръвта й тича."
Аз искам, щом издъхна уморена,
то – слънцето – със мен да не изстине,
а светло като мойта кръв червена
да блесне над земи и над градини.
Да литне между хората щастливи,
за себе си и мен да им разказва
и аз ще бъда жива, вечно жива,
защото мойто слънце няма да залязва.
http://www.youtube.com/watch?v=bCw-U0U4UAA
Време
Текат минути, часове и дни
в безспирен бяг безследно отлетели.
Как страшно в тези четири стени
ти блъскаш своите мисли посивели.
И чакаш някого. Но идва ден,
когато по пътеки осветени,
от блясъка на слънце озарен,
с изопнати от дъжд прохладни вени
ще спреш за миг внезапно покосен
от мисъл: Младостта е изживяна,
и как ли ще признаеш ужасен
пред себе си, че тя е пропиляна.
И истински все още неживял,
денят ти сив отмерва пулс последен.
И времето ще сграбчиш ти без жал
със трескави ръце и ужас леден.
Към слънцето с пресъхнали очи,
съсипан, прежаднял ще се катериш.
Но слънцето жестоко ще мълчи
и нищо ново няма да намериш,
защото си съвсем обикновен човек
на средна възраст. Много скоро
е може би и онзи страшен ден,
когато смърт очите ще затвори.
Ще върнеш ли, дали ще върнеш пак
загубеното, вече пропиляно?!
На карта ще залагаш, светъл бряг
сте търсиш, но във тебе като рана
ще пари мисълта, че две неща
не можеш никога да си възвърнеш:
Живота да избавиш от смъртта
и времето назад да върнеш!
Изтича песента като вода!
Но времето остава нейна стража.
Дотука спира моята следа,
а имах толкоз много да ви кажа.
В една от последните си изповеди, записани в дневника ѝ, поетесата пише:„ „Най-парадоксалното у мен е, че страданието ми носи щастие. Има нещо велико в страданието, нещо извисяващо... Как си представям страданието – неонова светлина, две необикновено красиви очи, тъжно-спокойни, незагледани, някаква доброта, молба, признание в тях, от неона изглеждат черни, а може би са кафяви, сини – не! Тъжно съгласие, не примирение, а съгласие с вече изживяното! И две ръце, голи до лактите, които стискат висока чаша бира. Това е страдание. Аз съм виждала страданието. То е било съвсем близо до мен – на съседната маса. И как съм го пожелавала само!”
„Нищожно нещо е човекът! Нищожно! Цял живот пъпли, бори се, създава нещо, но винаги в рамките на своето просто човешко съществувание – него той не може да надхвърли. Виж, ако всеки човек беше по едно слънце, по една планета …”; „Не зная защо, винаги съм била извънредно щастлива. Презирам онези, на които им трябва конкретен повод, за да бъдат щастливи – или да се влюбят, или да постигнат нещо… Понякога щастието ми е било толкова болезнено, едва съм се преборвала с него, за да оцелея, за да не изнемогна от подлудяващата му сила…”;
„Не искам да живея в заслепение… Всичко е така опорочено, някъде отвътре, от дълбокото на живота лъха гнило. Но искам да вярвам, че има и достойни хора, хора чисти и необикновени. Ако има, то те са нещастници.”
http://www.youtube.com/watch?v=g0P-tIyuiCU
Мечтая да живея в дом, който да побира цялото море. Цялото море с всички миди, риби и водорасли. Мечтая вечер вместо нощни лампи да ми светят фаровете с огнени очи. Да спя в легло, направено от пясък. А колко чудно би било да бъде от корали и от миди моят покрив. И вместо да заставам пред телевизор - да гледам как морето разлива течно синьо стъкло в бялата си пясъчна длан.
Тогава аз ще се затворя в своя дом като бисера в своята мида. По цели дни с рибите ще разговарям, ще пипам кадифени водорасли. Ще слушам как солените езици на хиляди вълни докосват брега. Ще чувствам как гласът на морските птици се вплита в косите ми и млъква.Ще бъдат мои хиляди прибои. Ще бъдат мои хиляди делфини. Ще бъде мое цялото море.И аз сурво ще накажа този, който дръзне морето да ми вземе.
Защото заедно с него той моята душа ще отнесе. И аз ще се почувствам като дива птица, останала без пролет и небе. Едва когато изживея своето време, ще разтворя широките врати на своя дом към хората. Ще им раздам своето море. А те не ще и подозират, че с него им давам и душата си. Те не ще знаят това, защото тя ще бъде вече част от него - голяма като морската безбрежност, силна като морската вълна и велика като морето с всички риби, миди и водорасли
Там някъде...
Там някъде в облаци, в луди лози,
от мигли запазили дъх на сълзи,
от морския дом на соления рак,
от някакъв стар, омагьосан син бряг
внезапно се ражда и тръгва към мен
(когато не е нито нощ, нито ден)
не плах, сивоок, бледосинкав и тих,
а жив, поразяващ, неистов мой стих.
Аз падам във двете му властни ръце
и моето момичешко пъстро сърце
вибрира в мен като щастлива пчела,
Не чакам познатото тръпно "Ела"!
Аз тръгвам след него и знам, че е мой,
на моите мисли блестящият рой
то грабва. Къде съм? Сънувам ли? Аз
попадам във някакъв бронзов Бургас.
Слънце с магия на златен фонтан
изригва от мекия свод разлюлян.
А някаква матова странна зора
ме прави щастлива и нежно добра.
Дълбоко във хиляди живи води,
в делфини, в звезди, невидени преди,
в събуждане кратко на морския фар
откривам учудена някакъв чар.
Защото до мене, разгърден и бос,
реален и жив като ден и въпрос,
е моят стих - трескав и толкова млад,
единствен обичан, единствен мой брат.
Понякога съм толкова добра,
че цялата изтръпвам и боли ме.
И вените ми, сплетени в гора,
ми търсят ново, благородно име.
Понякога съм толкова добра!...
И скрива ме във коша си чемшира
на двора. Неизмислена игра
ме търси и ръцете ми намира!
Понякога съм светла като мед.
Тогава светли устни ме обичат.
Понякога съм златен слънчоглед,
красив като главата на момиче.
Понякога съм бяла и добра.
Как рядко ми се случва да съм бяла!
Тогава искам сън да подаря
на всекиго. И свойта обич цяла
да счупя на парченца от стъкло,
да пръсна и добри ръце да сгрея.
И дала сок на нечие стъбло,
да пазя свойта тайна, че живея! * )( *
Песни по стихове на Петя Дубарова: 1. Доброта - Росица Кирилова 2. Лунапарк - Кичка Бодурова 3. Нощ над града - Домино 4. Лятото - Дует Ритон 5. Пролет - Петя Буюклиева и Георги Христов 6. Зимна ваканция - Росица Борджиева:
http://vbox7.com/play:db77f7c7 * )( *
...ПЕТЯ-едно малко и лудо момиче, което преобърна представата за възрастта в поезията и остави след себе си истинско изкуство. Нейното самоубийство продължава да наранява с несправедливостта си, да тревожи и да предизвиква въпроси. А поезията й продължава да стопля сърцата и душите ни, и да вдъхва така нужното на всички ни щастие.
Добротата е известна като морално съвършенство, добродетел и е призната като ценност в много култури и религии. В Римокатолическата църква е един от седемте християнски добродетели. Вярата, надеждата и любовта са описани и като основни добродетели в християнската етика на св. Йоан Златоуст. "Добротата е начинът, по който един подобен на Христа човек се отнася към околните."
Kindness is contagious...pass it on!
**********************************************************************
13-ти ноември е Световният ден на добротата. Именно на този ден през 1998 година в Токио бе открита първата конференция на Световното движение за доброта, в която участваха Австралия, Канада, Япония, Тайланд, Сингапур, Великобритания и САЩ.
Специално за този ден френският художник Орел подари на хората едно открито сърце. Според изследването на японски и американски психолози, начело с Кейко Отаке, колкото повече добри неща правим, толкова повече сме щастливи. Според учените, тези, които изказват своята благодарност, нежност и други добри чувства към хората, не само че гледат с по-голям оптимизъм в бъдещето, но и физически се чувстват по-добре и по-хармонично.
От своя страна пък учените от мичиганския университет смятат, че добрите хора боледуват по-малко и по-дълго живеят. Отзивчивите хора, твърдят изследователите, живеят средно с девет години повече, вероятно, защото имат по-добър имунитет и по-здраво сърце: та нали, когато човек прави нещо добро за другите се повишава нивото на лимфоцитите и се разширяват съдовете. Другият страничен ефект от добротата е изработката на „хормона на удоволствието”. Когато човек прави добри неща за другите, мозъкът му изработва по-голямо количество ендорфини, известно като прекрасно природно болкоуспокояващо.
Добрите хора си отиват рано,
а лошите остават на банкет.
Животът е лотария с награди,
но кой е печелившият билет?
Добрите хора вечно са самотни,
а лошите живеят на стада.
Човек привиква някак неохотно
да казва "не", когато мисли "да".
Добрите хора страдат от невроза,
а лошите са с нерви от въже.
Отдавна Хамлет е решил въпроса -
бъди злодей, за да не ти е зле!
Добрите хора падат първи в боя,
а лошите отзад крещят: "Ура!"
Нима пред Ботев имаше завои
с облаги от народната софра?
Добрите хора пеят тъжни песни,
а лошите - тържествен дитирамб.
Животът е прекрасен, но нелесен,
когато нямаш сигурен гарант...
Добрите хора вярват във Доброто,
а лошите разчитат на късмет.
Но днеска за победата над злото
не е достатъчно да си поет!
Разправят, че добрите ще изчезнат,
разпънати от свойта доброта.
Но аз живея с искрена надежда -
Доброто надживява и смъртта!
Когато си беден , когато си слаб
когато трепериш за късчето хляб,
когато отвсякъде кой както свари,
препъва те с крак и ти удря шамари-
недей се отчайва, недей се навежда
не си позволявай да губиш надежда!
Защото макар да е жилаво злото,
в човека всепак побеждава доброто
Какво е охолство , какво са пари
пред светлата участ да бъдем добри!
Когато в сърцето ти гняв се надига
кажи си на ум кротко думата стига
и вярвай че пак ще спечели двубоя
със лошите мисли усмивката твоя
Защото макар да е жилаво злото,
в човека все пак побеждава доброто.
Бертолт Брехт
Венцеслав Константинов, превод от немски
1
Добрите хора по това се познават,
Че опознаеш ли ги,
По-добри стават. Добрите хора
Те приканват да ги направиш по-добри. Защото
Нали човек поумнява, като се вслушва,
Щом нещо му казват?
2
В същото време обаче
Те правят по-добър онзи, който ги гледа
И когото те гледат. Помагат ни те
Не като ни улесняват да се сдобием
С храна или яснота, а като знаем,
Че те съществуват и променят света.
3
Идеш ли у тях, ще ги намериш.
Те си спомнят своя стар образ
От последната ваша среща.
Колкото и да са променени -
Защото тъкмо те се променят, -
Най-много да са станали по-разбираеми.
4
Те са като дом, при чийто строеж сме помагали.
Но те не ни заставят да живеем в него,
Понякога дори не разрешават.
Можем по всяко време при тях да идем, макар и
Да сме незначителни, ала
Каквото им носим, трябва да е подбрано.
5
За своите дарове те винаги намират причини,
А видят ли ги захвърлени, смеят се.
Но и с това ни доказват,
Че изоставим ли себе си,
И тях изоставяме.
6
Извършат ли грешка, ние се смеем:
Защото сложат ли камък не на място,
Гледайки ги, съзираме
Точното място.
Те печелят всеки ден интереса ни, както
Всеки ден си печелят хляба.
Те са встрастени в нещо,
Което е извън тях.
7
Добрите хора ни привличат,
Сякаш нищо не могат да свършат сами.
Всички техни отговори съдържат нови въпроси.
В решителни мигове, когато корабите потъват,
Внезапно откриваме, че те ни гледат с широко
Разтворени очи.
Макар такива, каквито сме, да не им харесваме,
Те все пак са в съгласие с нас.
На благоденствие не се приучвай!
Защото то е преходно в света...
Ако си имал - научи се да изгубваш!
Ако си бил щастлив - се научи да страдаш след това!
И както слънцето не чака да го молят
да отдели от свойта светлина и топлина...
Тъй ти не чакай някой да те моли
да правиш цялото, зависещо от теб, добро в света!
Че добротата е език, на който немите говорят!
А също глухите дочуват неговия глас!
И както да възвърнеш времето изгубено
назад не можеш...
Тъй няма да успееш да поправиш сторена злина!
Недей да сееш зло, защото ще пожънеш разкаяние!
И не живей в заблудата, че съществува
малко и голямо зло!
Прави добро на всички - със желание!
Че има на света едно-единствено,
но истинско съкровище -
наречено сърце добро!.............
Това е една от историите, които може би вече сте срещали някъде във виртуалното пространство. Или някой ви я изпратил по е-мейл. Но въпреки това – не е поредната “градска легенда”.
Всъщност историята е истинска. Макар и доста поукрасена…
Доктор Науърд Кели наистина е съществувал. Не само, че е бил реална историческа личност, но той е и един от четиримата основатели на една от най-добрите болници в света – Джон Хопкинс.
За разлика от момчето от историята обаче, доктор Кели произлиза от заможно семейство и никога не му се е налагало да се препитава с продажби от врата на врата. Нито пък е бил толкова отчаян…
В действителност, един ден младия Кели просто се е разхождал из поляните на Пенсилвания и ожаднял. Почукал на вратата на първата къща в полето и помолил за чаша вода. Вместо това – получил чаша мляко.
Какво се случило по-нататък – ще разберете от самата приказка. Както повечето притчи, и тук има доста украса и всеки, който е преразказвал историята е добавил по нещичко от себе си…
… но най-важното е, че истинската ценност на този разказ не се е променила.
Поуката е една и съща. Дано да успеете да я откриете!
И така...
"Едно бедно момче продавало дрехи от врата на врата, за да плати за своето образование. Един ден то видяло, че има само 10 цента в джоба си. То било гладно и решило да помоли за малко храна в следващата къща, до която стигне.
Гладът му обаче изчезнал, щом зърнал красивата млада жена, която му отворила вратата. И вместо за храна, той помолил за чаша вода.
Жената видяла, че момчето било много гладно и вместо вода му донесла огромна чаша с мляко. То я изпило много бавно и после попитало:
- Колко ви дължа?
- Нищо не ми дължите. – отвърнала тя. – Моята майка ни учеше да не приемаме нищо в замяна на проявената доброта.
- Тогава ви благодаря от цялото си сърце! – отговорило момчето.
Когато Хауърд Кели напуснал къщата, той не само се чувствал физически по-добре, но и възвърнал вярата си в Бог, която почти никога не го била напускала.
Години по-късно, същата млада жена се разболяла много тежко. Местните лекари били объркани и изпратили младата жена в голям град, където смятали, че специалистите ще могат да диагностицират това рядко заболяване.
Д-р Хауърд Кели бил повикан за консултант. Когато той чул името на града, в който тя живеела, един спомен изплувал пред очите му.
Той станал и отишъл в нейната стая. Влизайки там, той мигновено я разпознал. Върнал се в стаята за консултации решен да направи всичко по силите си, за да и спаси живота.
От този ден нататък, той обръщал специално внимание на този случай. След дълга битка, войната най-накрая била спечелена.
Д-р Кели бил дал инструкции болничната сметка да му бъде изпратена за одобрение. Когато получил сметката, той я прегледал, написал нещо в полето и я изпратил в нейната стая.
Отваряйки плика, тя си мислела, че вътре ще намери сметка, която ще изплаща до края на дните си.
Когато най-накрая отворила плика, нещо привлякло вниманието и върху полето на сметката.
Тя прочела следните думи:
Платено изцяло с чаша мляко: Д-р Хауърд Кели."
Хората често са неразумни, нелогични и егоистични;
въпреки това, прощавай им.
Ако си любезен, ще ти припишат егоистични мотиви и задни мисли;
въпреки това, бъди любезен.
Когато имаш успехи, печелиш фалшиви приятели и истински врагове;
въпреки това, имай успехи.
Ако си честен и открит, хората могат да те мамят;
въпреки това, бъди честен и открит.
Това, което си строил с години, някой може да разруши за една нощ;
въпреки това, продължавай да строиш.
Ако намериш спокойствие и щастие, могат да ти завиждат;
въпреки това, бъди щастлив.
Доброто, което правиш днес, утре ще бъде забравено;
въпреки това, прави добро.
Дай на света най-доброто от себе си, но те никога няма да са доволни;
въпреки това, давай на света най-доброто от себе си.
В крайна сметка, всичко е между теб и Бог,
не е между теб и тях, нали?
Днес е Никулден -ЧЕСТИТ ПРАЗНИК!
След смъртта тялото му останало нетленно и излъчвало струи на благодатни изцеления и чудеса. През 1099 г. мощите му били пренесени в гр.Бари, Италия, където в негова памет се устройват специални църковни тържества в продължение на няколко дни. Християнският култ към Св. Никола възниква и се разпространява в пределите на Византийската империя през VІІІ - ІХ век, а от там в страните на Западна Европа. Векове наред църквата отбелязва празника на Св.Никола с тържествено богослужение. В народните вярвания той плава на златен кораб, който винаги пристига там, където имат нужда от чудотворната му десница. На него Бог е отредил силата да усмирява бурите и морските стихии и да спасява изпадналите в беда сиромаси. Поверието казва, че когато се прави нова лодка, в нея трябва да се вгради икона на Св.Николай. Вярва се, че тя пази лодката от бурите и ветровете. С иконата на светеца жените на рибарите излизали по време на морска буря на брега и я потапяли до три пъти във водата като заклинание да се върнат мъжете им живи и здрави. В миналото и рибарите не излизали в морето без молитва пред иконата на Св.Николай за неговото застъпничество. 
