5 февруари-
Леда Милева на 92...
Леда Гео Милева е българска писателка, преводачка, деятелка на културата, общественичка, дипломатка. Тя е автор на стихове и пиеси за деца и на преводи от английски, руски и френски. Дъщеря е на поета Гео Милев.
Кой не си спомня тази песничка-с нея са отраснали много поколения...
http://www.youtube.com/watch?v=BGcEJpzmYyY
Зайченцето бяло
цял ден си играло
в близката горичка
със една сърничка.
Вече се стъмнило,
слънцето се скрило.
Зайчето разбрало,
че е закъсняло.
Хукнало да бяга,
както му приляга,
но във тъмнината
сбъркало следата!
цял ден си играло
в близката горичка
със една сърничка.
Вече се стъмнило,
слънцето се скрило.
Зайчето разбрало,
че е закъсняло.
Хукнало да бяга,
както му приляга,
но във тъмнината
сбъркало следата!
Седнало да плаче
малкото юначе.
На кого да каже
път да му покаже?
Леда Милева е родена на 5 февруари 1920 в град София. Завършва Американското основно училище в София (1926-1933) и Американския колеж в София (1933-1938). Следва право в Софийския университет и завършва Института за детски учителки при Американската детска градина (1938-1940).
След Втората световна война е ръководител на детско-юношеските предавания в Радио София (1944-1951), главен редактор на списания „Пионерска самодейност“ и „Дружинка“, редактор в издателствата „Народна младеж“ и „Български писател“. От 1966 до 1970 година е генерален директор на Българската национална телевизия.
От 1970 до 1972 г. е заместник-началник на отдел „Печат и културно сътрудничество“ при Министерството на външните работи. След това, до края на 1978 г., е посланик, постоянен представител на България в ЮНЕСКО, Париж.
От 1979 до 1989 г. е председател на Съюза на преводачите в България, създател на списанието за чуждестранна литература „Панорама“ и негов главен редактор от 1980 до 1991 г., дългогодишен председател на българския център на Международния ПЕН клуб. Депутат е в Седмото велико народно събрание.
Леда Милева е автор на повече от 30 стихосбирки за деца, театрални и радио-пиеси, превеждани на английски, френски, немски, руски, полски и други езици. Автор е на множество статии по проблемите на литературата, превода и международното културно сътрудничество.
Преводач е на съвременна американска, английска и африканска поезия.
През 2008 г. е удостоена с националната награда „Константин Константинов“ за цялостен принос в детското книгоиздаване.
След Втората световна война е ръководител на детско-юношеските предавания в Радио София (1944-1951), главен редактор на списания „Пионерска самодейност“ и „Дружинка“, редактор в издателствата „Народна младеж“ и „Български писател“. От 1966 до 1970 година е генерален директор на Българската национална телевизия.
От 1970 до 1972 г. е заместник-началник на отдел „Печат и културно сътрудничество“ при Министерството на външните работи. След това, до края на 1978 г., е посланик, постоянен представител на България в ЮНЕСКО, Париж.
От 1979 до 1989 г. е председател на Съюза на преводачите в България, създател на списанието за чуждестранна литература „Панорама“ и негов главен редактор от 1980 до 1991 г., дългогодишен председател на българския център на Международния ПЕН клуб. Депутат е в Седмото велико народно събрание.
Леда Милева е автор на повече от 30 стихосбирки за деца, театрални и радио-пиеси, превеждани на английски, френски, немски, руски, полски и други езици. Автор е на множество статии по проблемите на литературата, превода и международното културно сътрудничество.
Преводач е на съвременна американска, английска и африканска поезия.
През 2008 г. е удостоена с националната награда „Константин Константинов“ за цялостен принос в детското книгоиздаване.
"Последният спомен от баща ми е денят на неговото изчезване -разказва поетесата. - Истината за смъртта му научихме след две десетилетия, едва през 1954 г.”
Това се случва при делото срещу генерал Вълков и група офицери, които са били физическите убийци на много интелектуалци и антифашисти през 1925 г. Един от подсъдимите подробно описва при разследването как са арестували хората, как са ги водили в различни софийски казарми. Те слагали човека да седне на стол. Един от офицерите започвал да го разпитва, а в това време зад гърба му двама други хвърляли желязна примка, с която го удушавали. Още топлите трупове събирали в чували и ги заравяли на различни места около София.
В една от ямите край Илиянци е бил намерен черепът на Гео Милев, идентифициран по стъкленото око и по деформацията след раняването му на Дойранския фронт през Първата световна война. Днес се пази в Националния исторически музей.
“Забележителен в рода ни е бащата на татко - моят дядо Мильо Касабов. Бил е истински възрожденец. Роден е през 1868 г. Завършил е основно третокласно образование. Става учител в с. Раднево с бъдещата си съпруга. Там през 1895 г. се ражда баща ми. Скоро след това се преместват в Стара Загора.
След време открива книжарница, а по-късно, по настояване на баща ми, и книгоиздателство. Баба ми отглежда шест деца. Първородният му син Гео от съвсем малък се отличава от другите по своята необикновена съсредоточеност, памет, предприемчивост, а на 3-4 години започва да рисува. Най-напред - с пръчка по земята в двора, след това - с каквото му попадне, по стените на къщата. В училище прави портрети на учителите и приятелите си. Някои от тях са запазени и досега. Това увлечение остава за цял живот и после то определя отношението му към модернизма изобщо в изкуството”, разказва подробности от семейната хроника Леда Милева.
Интересен е и родът на съпругата на Гео Милев - Мила Керанова. Тя произхожда от тракийското село Главан, Старозагорско. Според старите хроники най-далечният прадядо, Керан, е известен с това, че живял 150 години. Бил свещеник и завещал на синовете си винаги първородният син да става свещеник, за да се запази българският род и език. По време на робството цялото село се изселва в Бесарабия, където основава друго село Главан. Там построяват черква и винаги един от рода е ставал свещеник. Те създават книга на рода, която сега припомня за бежанците. 20-30 години по-късно султанът издава заповед тези, които искат да се върнат доброволно в България, да не бъдат преследвани. И те се връщат и установяват в Добруджа.
В сегашното с. Владимирово се ражда дядото на Леда Милева - Димо Керанов, съдия, учител, адвокат. Той има четири деца. Двама от тях стават актьори - Димитър Керанов, бащата на актрисата Лора Керанова, и Мила.
“Майка ми следва известно време в Сорбоната и като се връща, става актриса в театрална трупа - припомня си поетесата.- След като обявяват конкурс в Народния, тя издържа изпита и я назначават. По това време баща ми има голяма амбиция да стане режисьор и решава да постави през 1923 г. в Народния “Мъртвешки танц” от Стриндберг - много модерна пиеса. Режисира я по нов начин - и като осветление, и като минимален декор, и като игра. Според модерно мислещите познавачи спектакълът има голям успех, но традиционалистите я критикуват. Директорът на театъра Божан Ангелов я харесва и настоява да се даде втора пиеса на баща ми. Гео дава предложение, но планът му не се одобрява. Тогава татко се ядосва и напуска, а с него театъра напуска и майка ми.”
Това се случва при делото срещу генерал Вълков и група офицери, които са били физическите убийци на много интелектуалци и антифашисти през 1925 г. Един от подсъдимите подробно описва при разследването как са арестували хората, как са ги водили в различни софийски казарми. Те слагали човека да седне на стол. Един от офицерите започвал да го разпитва, а в това време зад гърба му двама други хвърляли желязна примка, с която го удушавали. Още топлите трупове събирали в чували и ги заравяли на различни места около София.
В една от ямите край Илиянци е бил намерен черепът на Гео Милев, идентифициран по стъкленото око и по деформацията след раняването му на Дойранския фронт през Първата световна война. Днес се пази в Националния исторически музей.
“Забележителен в рода ни е бащата на татко - моят дядо Мильо Касабов. Бил е истински възрожденец. Роден е през 1868 г. Завършил е основно третокласно образование. Става учител в с. Раднево с бъдещата си съпруга. Там през 1895 г. се ражда баща ми. Скоро след това се преместват в Стара Загора.
След време открива книжарница, а по-късно, по настояване на баща ми, и книгоиздателство. Баба ми отглежда шест деца. Първородният му син Гео от съвсем малък се отличава от другите по своята необикновена съсредоточеност, памет, предприемчивост, а на 3-4 години започва да рисува. Най-напред - с пръчка по земята в двора, след това - с каквото му попадне, по стените на къщата. В училище прави портрети на учителите и приятелите си. Някои от тях са запазени и досега. Това увлечение остава за цял живот и после то определя отношението му към модернизма изобщо в изкуството”, разказва подробности от семейната хроника Леда Милева.
Интересен е и родът на съпругата на Гео Милев - Мила Керанова. Тя произхожда от тракийското село Главан, Старозагорско. Според старите хроники най-далечният прадядо, Керан, е известен с това, че живял 150 години. Бил свещеник и завещал на синовете си винаги първородният син да става свещеник, за да се запази българският род и език. По време на робството цялото село се изселва в Бесарабия, където основава друго село Главан. Там построяват черква и винаги един от рода е ставал свещеник. Те създават книга на рода, която сега припомня за бежанците. 20-30 години по-късно султанът издава заповед тези, които искат да се върнат доброволно в България, да не бъдат преследвани. И те се връщат и установяват в Добруджа.
В сегашното с. Владимирово се ражда дядото на Леда Милева - Димо Керанов, съдия, учител, адвокат. Той има четири деца. Двама от тях стават актьори - Димитър Керанов, бащата на актрисата Лора Керанова, и Мила.
“Майка ми следва известно време в Сорбоната и като се връща, става актриса в театрална трупа - припомня си поетесата.- След като обявяват конкурс в Народния, тя издържа изпита и я назначават. По това време баща ми има голяма амбиция да стане режисьор и решава да постави през 1923 г. в Народния “Мъртвешки танц” от Стриндберг - много модерна пиеса. Режисира я по нов начин - и като осветление, и като минимален декор, и като игра. Според модерно мислещите познавачи спектакълът има голям успех, но традиционалистите я критикуват. Директорът на театъра Божан Ангелов я харесва и настоява да се даде втора пиеса на баща ми. Гео дава предложение, но планът му не се одобрява. Тогава татко се ядосва и напуска, а с него театъра напуска и майка ми.”
ЧАДЪР Черен и прашен,
тих и добър,
стои като дядо в кьошето -
чадър.
Но щом зазвъни по капчуците дъжд,
чадърът се втурва навън изведнъж,
започва да тича над хорските шапки,
бърбори си нещо с дъждовните капки.
Наперен и весел -
същинско момче,
той скача,
макар и с един само крак,
додето небето изчисти се пак.
Черен и скромен,
забравен от нас,
чадърът се свива
в кьошето тогаз.
Стои мълчалив и прилича на дядо,
но сърцето му, в дръжката скрито, е младо
и щом се обади капчукът: “Зън-зън!”,
като малко момче
пак ще хукне навън.
СИНЯ ПРИКАЗКА
Повя южнякът.
Две цветни семенца разбраха, че няма защо да се чака и пуснаха тънки стебла.
Първото цвете погледна небето и дребните му цветчета станаха сини.
Второто цвете погледна слънцето и реши да си сложи голяма златна корона. После важно застана сред тихата поляна:
- Всичко хубаво е златно! - рече то. - Златно е и житното зрънце, златно е и ясното слънце, златно и аз съм, макар че... името ми е Глухарче. А твоето име какво е, дребно синьо цвете?
- Не знам. Никой не ми е казвал...
Вечерта дойде една мравка:
- Тъмно е вече, а мравунякът ми е далече. Може ли да преспя при вас?
Златното глухарче се направи, че не чува.
Но синьото цвете прошепна:
- При мене ела и добре си дошла!
Мравката заспа под синьото цвете. И чудно! Цяла нощ сънува сини сънища. Сънува, че се къпе в потока - и потокът бе син. Сънува, че плува върху син листец по реката дълбока - и реката бе синя. Сънува, че седна в синя ракета и литна към небето - и небето бе синьо.
Сутринта мравката каза, че никога няма да забрави тази чудна нощ, тези сънища сини и непременно пак ще намине.
Цветето се усмихна:
- Довиждане, Мравке!
- Довиждане, Незабравке!
И цветето научи своето име.
За глухарчето всичко това не беше приятно. То мълчеше и ставаше все по-голямо и все по-златно.
Един ден мравката отново дойде. И веднага попита:
- Нямаш ли вече другарче? Къде е голямото златно глухарче?
- Няма го - отвърна Незабравката. - То се надуваше, че е златно. Но се случи нещо невероятно: глухарчето побеля, стана леко и южнякът го издуха!... Виж, стеблото му само остана до моето рамо - една клечица суха...
- Няма да те оставя самичка! - каза мравката. - Ще живея при тебе. Денем ще се трудя, но всяка сутрин, щом се събудя, ще ти разказвам моите сини сънища като малки сини приказки. Искаш ли?
- Как да не искам!
И синята незабравка погали с листенца своята приятелка - умната мравка.
Повя южнякът.
Две цветни семенца разбраха, че няма защо да се чака и пуснаха тънки стебла.
Първото цвете погледна небето и дребните му цветчета станаха сини.
Второто цвете погледна слънцето и реши да си сложи голяма златна корона. После важно застана сред тихата поляна:
- Всичко хубаво е златно! - рече то. - Златно е и житното зрънце, златно е и ясното слънце, златно и аз съм, макар че... името ми е Глухарче. А твоето име какво е, дребно синьо цвете?
- Не знам. Никой не ми е казвал...
Вечерта дойде една мравка:
- Тъмно е вече, а мравунякът ми е далече. Може ли да преспя при вас?
Златното глухарче се направи, че не чува.
Но синьото цвете прошепна:
- При мене ела и добре си дошла!
Мравката заспа под синьото цвете. И чудно! Цяла нощ сънува сини сънища. Сънува, че се къпе в потока - и потокът бе син. Сънува, че плува върху син листец по реката дълбока - и реката бе синя. Сънува, че седна в синя ракета и литна към небето - и небето бе синьо.
Сутринта мравката каза, че никога няма да забрави тази чудна нощ, тези сънища сини и непременно пак ще намине.
Цветето се усмихна:
- Довиждане, Мравке!
- Довиждане, Незабравке!
И цветето научи своето име.
За глухарчето всичко това не беше приятно. То мълчеше и ставаше все по-голямо и все по-златно.
Един ден мравката отново дойде. И веднага попита:
- Нямаш ли вече другарче? Къде е голямото златно глухарче?
- Няма го - отвърна Незабравката. - То се надуваше, че е златно. Но се случи нещо невероятно: глухарчето побеля, стана леко и южнякът го издуха!... Виж, стеблото му само остана до моето рамо - една клечица суха...
- Няма да те оставя самичка! - каза мравката. - Ще живея при тебе. Денем ще се трудя, но всяка сутрин, щом се събудя, ще ти разказвам моите сини сънища като малки сини приказки. Искаш ли?
- Как да не искам!
И синята незабравка погали с листенца своята приятелка - умната мравка.
Честит рожден ден
с пожелание за още творческо дълголетие,за да радвате внуците ни,както радвахте нас и децата ни!
Няма коментари:
Публикуване на коментар