Цветовете на дъгата
Някога преди много време,
цветовете на света се скарали.
Всички твърдели, че са най-добрите. Най-важните. Най-полезните. Най-любимите.
Зеленият цвят казал:
“Ясно е, че аз съм най-важният! Аз съм знака на живота и надеждата. Избран съм за тревата, дърветата и листата. Без мен всички животни биха умрели. Погледнете над полетата и ще видите, че аз преобладавам навсякъде!”
Синият цвят го прекъснал:
“Ти мислиш само за земята, но помисли за небето и морето! Водата е основната съставка на живота, съставен от облаци, издигнали се от морските дълбини. Небето дава пространство, мир и спокойствие. Без моят мир ти не би бил нищо!”
Жълтото се засмяло:
“Вие двамата сте толкова сериозни. Аз нося смях, веселие и топлина по целия свят. Слънцето е жълто, луната е жълта, също и звездите. Всеки път, щом погледнеш някой слънчоглед, целият свят започва да ти се усмихва. Без мен няма да е весело!”
Оранжевият се изпъчил:
“Аз съм цвета на здравето и силата. Може да се срещам рядко, но съм ценен, тъй като отговарям на потребностите на живота. Със себе си нося най-важните витамини – спомнете си за морковите, тиквите, портокалите, мангото и папаята. Когато изпълня небето при изгрев и залез, моята красота е толкова удивителна, че никой не мисли за някой от Вас!”
Червеното не се стърпяло и извикало:
“Аз управлявам всички Вас! Аз съм кръв – кръвта на живота! Аз съм цвета на опасностите и смелостта. Нося огън в кръвта. Без мен земята би била празна, също както е луната. Аз съм цветът на страстта и любовта, на червената роза, мака и коледната звезда!”
Пурпурният се изправи в цял ръст:
“Аз съм цветът на кралете и олицетворявам силата. Царе, племенни вождове и църковни епископи винаги са избирали мен. Аз съм знакът на властта и мъдростта. Хората не ми се противопоставят. Те просто слушат и изпълняват!”
И накрая индиговият казал много по-тихо от другите, но с достатъчно твърдост:
“Помислете за мен. Аз съм цветът на тишината. Трудно ме забелязвате, но без мен, всички Вие бихте били повърхностни. Аз представлявам мисълта, отражението, полумрака и дълбоките води. Имате нужда от мен за баланс и контраст, за молитва и вътрешен мир!”
И така цветовете продължили да се хвалят и убеждават един друг в собственото си превъзходство. Конфликтът им се изострил. Изведнъж блестяща светкавица разрязала небето, придружена с оглушителен гръм. Дъждът започнал да се лее безмилостно. Цветовете се приведоха и се сгушиха един в друг от страх.
Гласът на дъжда се извисил над шума на гръмотевиците:
“Вие глупави цветове. Защо се биете помежду си, стремейки се да доминирате? Не знаете ли, че всеки от Вас е създаден с определена цел, различен и уникален? Сдобрете се и елате при мен!
Цветовете послушали дъжда и се сдобрили и обединили.
А той продължил:
“От сега нататък, когато вали, всеки от Вас ще се разтегли в небето, образувайки голям поклон от цветове, за да Ви напомня, че можете всички да живеете в мир и разбирателство.
Дъгата ще е знакът на надеждата за утрешния ден!
И така, винаги когато дъждът измие света, на небето се появява дъга, за да ни напомни да оценим достойно всеки един от цветовете.
Някога преди много време,
цветовете на света се скарали.
Всички твърдели, че са най-добрите. Най-важните. Най-полезните. Най-любимите.
Зеленият цвят казал:
“Ясно е, че аз съм най-важният! Аз съм знака на живота и надеждата. Избран съм за тревата, дърветата и листата. Без мен всички животни биха умрели. Погледнете над полетата и ще видите, че аз преобладавам навсякъде!”
Синият цвят го прекъснал:
“Ти мислиш само за земята, но помисли за небето и морето! Водата е основната съставка на живота, съставен от облаци, издигнали се от морските дълбини. Небето дава пространство, мир и спокойствие. Без моят мир ти не би бил нищо!”
Жълтото се засмяло:
“Вие двамата сте толкова сериозни. Аз нося смях, веселие и топлина по целия свят. Слънцето е жълто, луната е жълта, също и звездите. Всеки път, щом погледнеш някой слънчоглед, целият свят започва да ти се усмихва. Без мен няма да е весело!”
Оранжевият се изпъчил:
“Аз съм цвета на здравето и силата. Може да се срещам рядко, но съм ценен, тъй като отговарям на потребностите на живота. Със себе си нося най-важните витамини – спомнете си за морковите, тиквите, портокалите, мангото и папаята. Когато изпълня небето при изгрев и залез, моята красота е толкова удивителна, че никой не мисли за някой от Вас!”
Червеното не се стърпяло и извикало:
“Аз управлявам всички Вас! Аз съм кръв – кръвта на живота! Аз съм цвета на опасностите и смелостта. Нося огън в кръвта. Без мен земята би била празна, също както е луната. Аз съм цветът на страстта и любовта, на червената роза, мака и коледната звезда!”
Пурпурният се изправи в цял ръст:
“Аз съм цветът на кралете и олицетворявам силата. Царе, племенни вождове и църковни епископи винаги са избирали мен. Аз съм знакът на властта и мъдростта. Хората не ми се противопоставят. Те просто слушат и изпълняват!”
И накрая индиговият казал много по-тихо от другите, но с достатъчно твърдост:
“Помислете за мен. Аз съм цветът на тишината. Трудно ме забелязвате, но без мен, всички Вие бихте били повърхностни. Аз представлявам мисълта, отражението, полумрака и дълбоките води. Имате нужда от мен за баланс и контраст, за молитва и вътрешен мир!”
И така цветовете продължили да се хвалят и убеждават един друг в собственото си превъзходство. Конфликтът им се изострил. Изведнъж блестяща светкавица разрязала небето, придружена с оглушителен гръм. Дъждът започнал да се лее безмилостно. Цветовете се приведоха и се сгушиха един в друг от страх.
Гласът на дъжда се извисил над шума на гръмотевиците:
“Вие глупави цветове. Защо се биете помежду си, стремейки се да доминирате? Не знаете ли, че всеки от Вас е създаден с определена цел, различен и уникален? Сдобрете се и елате при мен!
Цветовете послушали дъжда и се сдобрили и обединили.
А той продължил:
“От сега нататък, когато вали, всеки от Вас ще се разтегли в небето, образувайки голям поклон от цветове, за да Ви напомня, че можете всички да живеете в мир и разбирателство.
Дъгата ще е знакът на надеждата за утрешния ден!
И така, винаги когато дъждът измие света, на небето се появява дъга, за да ни напомни да оценим достойно всеки един от цветовете.
* * *
Ако можех да се разходя по дъгата,
Бих видяла, как светулки танцуват в гората,
Бих видяла, как преплитат длани полята,
Бих видяла, как плавно танцуват цветята,
Ако можех да поседя на дъгата,
Бих разбрала, как шептят си звездите,
Бих поздравила с прегръдка луната,
Бих посрещнала там от високо зората.
Ако можех да погледна през дъгата,
Бих видяла на младата есента благата,
Бих видяла как от горе блестят езерата,
Бих видяла как се целуват брегът и реката.
Ако можеш да полежа, да почина в дъгата,
Бих отпила от на всеки облак водата,
Бих заплела от всеки цвят по малко в косата,
Бих се опила от на тази омая благата !
К-К
Бих видяла, как светулки танцуват в гората,
Бих видяла, как преплитат длани полята,
Бих видяла, как плавно танцуват цветята,
Ако можех да поседя на дъгата,
Бих разбрала, как шептят си звездите,
Бих поздравила с прегръдка луната,
Бих посрещнала там от високо зората.
Ако можех да погледна през дъгата,
Бих видяла на младата есента благата,
Бих видяла как от горе блестят езерата,
Бих видяла как се целуват брегът и реката.
Ако можеш да полежа, да почина в дъгата,
Бих отпила от на всеки облак водата,
Бих заплела от всеки цвят по малко в косата,
Бих се опила от на тази омая благата !
К-К
Няма коментари:
Публикуване на коментар