ДАЛЕЧЕ
Седя пред прозореца, гледам колите
и мисля за теб от далече.
Болезнено бавно изнизват се дните-
как искам при теб да съм вече!
Студеният вятър присвирва зловещо
във своето сиво безвремие.
Къде ли е лятото – светло, горещо?
И моето Слънце къде ми е?
Къде ли са птиците с техните песни?
Къде са ръцете ти топли?
Ще бъдат ли дните тогава чудесни?
Душата ми кой ще я стопли?
Седя пред прозореца, гледам колите
и мисля за теб от далече.
Болезнено бавно изнизват се дните-
как искам при теб да съм вече!
Студеният вятър присвирва зловещо
във своето сиво безвремие.
Къде ли е лятото – светло, горещо?
И моето Слънце къде ми е?
Къде ли са птиците с техните песни?
Къде са ръцете ти топли?
Ще бъдат ли дните тогава чудесни?
Душата ми кой ще я стопли?
И мрачна тъга ми сковава сърцето,
със болка в очите се питам
дали ще се сбъдне всичко, което
сега със мечтите си викам ?....
Краси Маркова
Няма коментари:
Публикуване на коментар