Magic LOVE: Днес е...

На 11.декември 2011г. си отиде от нас големият актьор
ВЕЛКО КЪНЕВ

Има актьори, чието завладяващо присъствие на сцената остава неподвластно на тленното и бележи незаличими следи в сърцата на поколения българи. И трябва да се съгласим, че единствено божията искра и упоритият труд за себеизграждане обясняват в някаква мяра енигмата на въздействие: човешко, актьорско и на преподавател у личности като Велко Кънев, в които съвременникът припознаваше себе си.

С таланта, неподправеното си поведение и излъчване, той сбираше обичта на хората, претворил по автентичен начин човешките характери на сцената и екрана. Богатата палитра от изразни средства му позволи да изиграе образи, които чрез многоликите си преображения фокусираха основните черти от българския национален характер. Неслучайно в наши дни бе считан за един от „народните актьори” не по силата на присъдени звания, а заради всенародната обич, с която го одаряваха зрителите. С непримиримостта си, но главно с добротата и струящото от играта му разбиране и милост, той извая своеобразен хуманистичен паметник на Човека от класическата драматургия и проза и на нашия съвременник.

Велко Кънев е роден на 31 юли 1948 г. в Елхово. Завършва ВИТИЗ през 1973 г. След академията играе три години в театъра в Сливен, а следващите три - в Сатиричния театър.

От 1978 г. е в трупата на Народния театър, където изигра Матей Нищото в "Опит за летене", Сусо в "Януари", Гоца в "Суматоха" и Кралят в "Образ и подобие" от Й. Радичков, Чушкаров в "Двубой", Иванчо Йотата в "Чичовци", Михалаки Алафрангата в "Под игото" от И. Вазов, Сганарел в "Дон Жуан" от Молиер, Михаил от "Последен срок" от В. Распутин, Остап Бендер във "Великият комбинатор" по Илф и Петров, Скалозуб в "От ума си тегли" от А. Грибоедов, Лопахин във "Вишнева градина" от Чехов, поп Кръстьо във "Великденско вино" от К. Илиев, Оберон в "Сън в лятна нощ" и Клавдий в "Хамлет" от Шекспир, Верховенски в "Бесове" по Ф. Достоевски, Клов в "Краят на играта" от С. Бекет, Газ в "Кухненският асансьор" от Х. Пинтър, Паскуале в "Призраци в Неапол" от Е. де Филипо, Учителят в моноспектакъла "Даскал" от Ж.П. Допан, Макс Силвърман в "Гудбай, гудбай" от Х. Гарднър.

Като режисьор постави в Народния театър "Дядо Коледа е боклук" и "Омайна нощ" от Ж. Баласко. През 2008 г. отпразнува 60- годишнината си с моноспектакъла "12 разгневени монолога".

Огромната си популярност Велко Кънев дължи и на киното. Ролите му в "Оркестър без име", "Матриархат", "Мъжки времена", "Да обичаш на инат", "Бон шанс, инспекторе!" и др. го направиха незабравим за поколения българи.

Заедно с Георги Мамалев, Павел Поппандов, Антон Радичев, Петър Попйорданов и Мария Сапунджиева през 80-те години създава групата НЛО, а десетина години по-късно обичаните актьори се изявяват и в свое предаване по БНТ, което се наричаше "Клуб НЛО" и стана изключително популярно.

Компанията от "Оркестър без име" (по сценарий на Станислав Стратиев, с режисьор Людмил Кирков) - сочен за най-обичания български филм на всички времена, имаше идея да се събере за неговото продължение.

Велко Кънев е носител на редица награди. През 1986 г. получава награда за най-добра мъжка роля във филма "Да обичаш на инат" от Съюза на българските филмови дейци.

През 1991 г. за спектакъла "12 разгневени мъже" получава поддържащ "Аскеер" заедно с колегите си от спектакъла. През 1994 г. получава за втори път "Аскеер" - за най-добра мъжка роля за моноспектакъла на Иван Добчев "Великденско вино".

На 2 октомври 2008 г. е удостоен с орден "Св. св. Кирил и Методий" - първа степен, за големите си заслуги в областта на културата и изкуството.