Извор от сърцето

СТРЪКЧЕ НАДЕЖДА

- Всичко си има начало и край.
Всичко се ражда и после умира.
Казват, че имало някъде рай,
щастие, дето безкрайно извира…
И всред безумия, болка и грях,
взела в сърцето си стръкче надежда,
аз под прозорчето твое се спрях…
Колко ли глупаво всъщност изглеждам!?
Без да погледнеш навънка дори,
може би тихо пердето ще спуснеш...
Стръкче надежда в пръстта ще гори
утре когато ще минеш от тука!


- Ти не разбра – зад пердето седя,
и във пръстта аз се вглеждам.
Стръкчето твое надежда видях –
беше до моето стръкче надежда!

Христина РАДОМИРОВА
Румен ЧЕНКОВ

* * *

Аз вярвам в мълчаливата любов

Без думи, без красиви обещания,
без упреци, без молещи уста,
аз вярвам само в нямото страдание,
в сподавения порив на кръвта.

Очи, в които погледа не гасне,
докосването нежно на ръце
от клетви, от несдържан плач по-ясно
говорят на човешкото сърце.

Тя всичките прегради побеждава!
Тя - вечен огън и нестихващ зов!
Как нея ще отминеш, ще забравиш?
Аз вярвам в мълчаливата любов...

Давид Овадия

* * * 

Жена съм

Жена съм...
Възродена пролет.
Възкръсвам като феникс всеки път.
Като бръшлян съм.
Жилава... отровна...
А корените ми и камъни рушат.

Не коленича в бури.
Тичам в урагани.
И не изгарям лесно в пепелище.
Разчупвам с пръсти въглени.
Нанасям рани.
Но топля и като разпалено огнище.

И отразявам.
Като огледало.
Но не блестя със отразена светлина.
Не плача никога.
Дори не съжалявам.
Лекувам болки, страх и слепота.

Когато трябва
съм сурова зима...
На всекиго отдавам нужна дан.
Пренасям през пространства
времена незрими.
Но за безпътните не съм крайпътен хан.

Посрещам изгревите...
... служа за опора.
За всеки мъж проронвам по сълза.
Не, не за всеки
ще отроня втора,
ако не е прозрял, че съм Жена.
Погребвам спомените
... с тихичко опело...
Живот изтръгвам даже от смъртта.
Не съм Адам -
Върхът на сътвореното,

но съм Началото и Краят на света!

Павлина Джарова

* * * 

Докъде искаш Господи...


Докъде искаш Господи да порасна ?
Да обичам въпреки - успях !
Егоизмът ми съвсем угасна.
Доста болки изтърпях.

Да прощавам въпреки -научих.
Да живея въпреки -можах.
Не един шамар от враг получих.
Грешки колко осъзнах !

Да работя въпреки -се мъчих.
И да вярвам въпреки- не спрях.
Въпреки страха си се отключих
и напук на прашките, летях !

Въпреки, че скръб ме дави,
смея се и през сълзи !
Но кажи ми, Боже, как се прави
въпреки -да не боли ?
Мадлен Алгафари

* * *

Богатство

За ръка ме вземи! Под дъжда да изтичаме,
Без чадъри, без дрехи, обувки и шапки,
Да развеем коси и да тръпнем под ласките
На прохладните, свежи, забързани капки...

Нека гледат съседите! Волни сме, влюбени,
Този дъжд е сега тъй прекрасен и весел,
Нека бъдем щастливи с най-простите радости
Като двойка врабчета, унесени в песен.

Виж, полето блести покрай пътя с акации,
Край разкошната вила на онзи сеньор,
Който – всичкото злато събрал на света –

Пак не може да купи и грам от богатството
Тъй огромно, с което дарил ни е бог:
Да е млада и пламенна в нас любовта!


Хуана де Ибарбуру

* * * 

ПРИЕЛА СЪМ НАВЕКИ... ЛЮБОВТА

Отказвам повече да се страхувам.
Изричам НЕ, на всяка хорска злъч.
От слънцето родена, пророкувам,
не искам да съм гаснещия лъч.

Отказвам да съм жертвата невинна,
на кладата замъкната без глас,
или замесена в интрига задкулисна,
преплетена с амбиция за власт.

Отказвам със глупци да се надбягвам
и истините техни да твърдя.
Не съм престъпникът за вас отявлен,
ни криеща се мишка в пепелта.

Ще бъда все това, което искам,
"наивно борбена", но пак добра.
Пред "важните" колене не притискам,
до края си запазвам същността.

Не гоня облаците, но прелитам
над дребните, над грозните неща.
В доброто у човека аз разчитам.
Приела съм навеки любовта.

tang_mezeva

Добави в Svejo