Извор от сърцето

Забравяме

Улисани в грижи,

проблеми житейски,
забравяме всичко,
дори да се смеем,
забравяме обич,
културни обноски,
навсякъде пошлост
и вицове плоски,
картини вулгарни,
избранници лакоми,
нещастници бедни,
навред по земята ни.
А някъде скрита
от хорски очи
или пък се скита
и само мълчи,
живее самотна
и само една,
човешката, топла
душа - доброта.
И иска на всички
по капка да дава,
та в никого злоба
да не остава,
отново да почнем
със радост живота,
с усмивка навсякъде
ние да ходим.
И без да забравяме
всичко това,
да знаем, че с обич
красив е света.

Христо Костов

Зимна мечта

В парцаливи мъгли омърлушена
ме намира безсънен нощта.
Сякаш вече е време за слушане -
да си спомним познати неща.

Да сближим премълчани приличия -
не едно или две, но безброй.
Как съдбата е тягостно ничия,
като път със обратен завой.

Как през мрака клатушкат се слепите,
без да срещнат утеха и лъч
или свиват се мръзнещи шепите
в остудяла от щастие глъч.

Нощ! Бъди ми сега изповедница!
Да разсея мъглите ти в плач.
Може би тиха мъдрост, неведома,
в миг ще стресне самотния здрач.

И искри от светулково реене
ще ме спомнят, че още съм жив.
Че дъхът ми достига за греене,
ако обич е моят мотив...

Не възпирай с виелица думите.
Още малко край мене бъди.
Ето! Ангел прелита по друмите
с покривало от светли звезди.

Разтопява се пътят ми, ледният
от лъчите в небесния плащ.
И напълня ръката си бедният,
а пък слепият вече е зрящ...

В миг въздъхва душата ми сгушена.
Пак родила е зимна мечта.
В парцаливи мъгли омърлушена
"Да ти бъде!" ми шепне нощта.

Ясен Ведрин
(От "Птицата в теб")

Научи ме

Научи ме да бъда различен.
Да се вслушвам в съня на щурците
и на вятър, когато приличам,
да не гоня смеха на звездите.

Научи ме да бъда прекрасен.
Бяла приказка в детски представи.
Да съм твоя любовна украса,
дето вечно за теб ще остане...

Научи ме да бъда начало.
Безкрая след мен да повеждам,
все едно, че е времето спряло,
щом във твойте очи се оглеждам.

Научи ме да мога да дишам
със копнежа на твоите мисли...
Като свила смехът да се свлича
и да пада по моите листи...

Научи ме за теб да остана
неподправен, какъвто ме знаеш.
И макар да съм някога рана,
просто искам за мен да мечтаеш..

Валентин Йорданов

http://www.sharebg.org/​view/​4759-Nauchi_me_Nauchi_me.ht​ml

Добави в Svejo