На моите съученици от славния XI г клас на Априловска гимназия,випуск'79
ЗАБРАВЯМЕ...
Понесе ни животът през годините,
забравихме приятели добри...
Най-слънчевите дни, най-сините,
изпълнени с безгрижие и игри...
Забравихме! Понасе ни стихията-
живот във своя вечен кръговрат.
И завъртя ни в своя свят магията,
прегърнал всеки своя собствен ад!
Къде остана споменът за времето,
в което тичахме със вятъра игрив?
Обяздили с безгрижие стремето,
и този свят изглеждаше красив...
Забравихме приятели от детството,
одраните, все мръсни колене...
oтдали се изцяло на семейството,
кариерата... поредното дете...
Но споменът, когато се обърнеме,
посреща ни с усмивка на уста...
И иска ни се и за миг да зърнеме,
другарите от детството... сега...
Пораснали, със залези и изгреви,
отъпкал всеки своя верен път!
По вятъра отправям свойте призиви
дано ни срещне някой ден светът!
автор: fenix
Понесе ни животът през годините,
забравихме приятели добри...
Най-слънчевите дни, най-сините,
изпълнени с безгрижие и игри...
Забравихме! Понасе ни стихията-
живот във своя вечен кръговрат.
И завъртя ни в своя свят магията,
прегърнал всеки своя собствен ад!
Къде остана споменът за времето,
в което тичахме със вятъра игрив?
Обяздили с безгрижие стремето,
и този свят изглеждаше красив...
Забравихме приятели от детството,
одраните, все мръсни колене...
oтдали се изцяло на семейството,
кариерата... поредното дете...
Но споменът, когато се обърнеме,
посреща ни с усмивка на уста...
И иска ни се и за миг да зърнеме,
другарите от детството... сега...
Пораснали, със залези и изгреви,
отъпкал всеки своя верен път!
По вятъра отправям свойте призиви
дано ни срещне някой ден светът!
автор: fenix
http://www.youtube.com/watch?v=7wmQNJ3GJe0
Няма коментари:
Публикуване на коментар