Мъдростта на вековете
Има една легенда за птичката , която пее само веднъж в живота си , но по - сладко от всяко друго земно създание. Още щом напусне гнездото си , тя дири трънлив храст и няма покой , докато не го намери. Тогава запява сред безпощадните му клонки , притискайси гръд към най - дългия им и остър шип ,за да умре , извисена над своята агония, надпяла и чучулигата , и славея . Възхитителна песен, заплатена с живота. Но целият свят притихва заслушан и дори бог на небето се усмихва. защото най - хубавото се добива само с цената на голяма болка... .
Няма коментари:
Публикуване на коментар