Популярният актьор Тодор Колев почина днес,15.02.2013 г., на 73-годишна възраст след продължително тежко боледуване.
Тодор Колев е роден на 26 август 1939 г. в Шумен. В детските и младежките си години има неприятности заради увлечението си по джазовата музика. Изключен е от комсомола.
Завършва актьорско майсторство във Висшия институт за театрално изкуство "Кръстьо Сарафов" (дн. НАТФИЗ) при Николай Люцканов (1965). Веднага след дипломирането си отива по разпределение в Смолянския театър. По това време пее шеговити песни, а колегите му го наричат Тошо Адама заради шивашкото ателие за модни мъжки облекла на баща му в Шумен "Адам".
През 1966 г. започва работа в театъра в Шумен, а през 1967 г. играе в театъра в Пловдив, където е един от създателите на Младежката театрална сцена.
Звездата му изгрява през 1969 г. на Националния преглед на българската драма и театър, когато за майсторското превъплъщение в ролята на лесничея Марин в спектакъла на Пловдивския театър "Лодка в гората" от Николай Хайтов, Колев получава първа награда. Назначен е на работа в Нов драматичен театър "Сълза и смях", където играе до 1971 г., когато е уволнен. От следващата година играе на сцената на театър "София".
Колев дълги години преподава в НАТФИЗ "Кр. Сарафов". От 1992 г. е доцент. Негови ученици са актьорите Стефан Вълдобрев, Чочо Попйорданов, Мариус Куркински, Анастасия Ингилизова и др.
По-известните му роли в театъра са Марин от "Лодка в гората", Васенка в "По-големия син" и Шаманов в "Миналото лято в Чулимск" от Ал. Вампилов, Орландо в "Както ви харесва" от Шекспир.Връх в актьорската му кариера е знаменитата роля в "Човекоядката" от Иван Радоев на сцената на театър "София" през 70-те години.
Огромна популярност му донасят ролите в над 30 игрални филма, сред които са "Цар и генерал", "Козият рог", "Иван Кондарев", "Двойникът", "Господин за един ден" и "Опасен чар".
Автор и водещ е на телевизионни предавания, най-забележителното от които беше шоуто "Как ще ги стигнем с... Тодор Колев" по БНТ през 90-те години на миналия век. Друга страст на Тодор Колев е музиката.
От 9-годишен свири на цигулка, а впоследствие започва да се занимава със саксофон и акордеон. Според самия актьор музиката му дава възможност да прави неща, които не може да прави нито в театъра, нито в киното.
През 1970 г. става популярен с дебютната си песен "Песента на кафето". Първият му самостоятелен рецитал е на Младежкия конкурс за забавна песен през май 1973 г. в зала "Универсиада" в съпровод на оркестър "Метроном". В края на 1975 г. голям успех има новата му грамофонна плоча, но месеци по-късно е "спряна". Актьорът е обявен за дисидент. В чужбина му е разрешено да излезе едва през 1987 г., когато във Франция получава наградата за мъжка роля във филма "Опасен чар" (1984).
Зрителите го помнят и от новогодишните програми на националната телевизия. Още през 1979 г. участва в програми по БНТ - първата е "Добър ден, довиждане". В новогодишната програма на телевизията от 1979 г. става прочут със своите "Иръпшъни".
Освен като актьор той се изявява изключително успешно и като певец, музикант и автор на песни, много от които с хумористичен характер. Сред тях са записи като "Черно море", "Камион ме блъсна", "Нашият сигнал", "Виолета", "Малката", "Автобиография", "Как ще ги стигнем" и "Шуменски влак".
През 80-те години на миналия век изпълнява редица шлагери, сред които "Жалба за младост" по музика на Морис Аладжем през 1983 г. „Българският Висоцки“, така го наричат в предаване на германската телевизия ZDF Преди промените от 10 ноември 1989 г. му приписват сентенцията "Трима тошковци веселят народа - Живков, Козарев и аз".
Навръх 10 ноември отначало апокрифна, после всенародна, става песента "Как ще ги стигнем американците" - за откраднатите чистачки от неговата скромна кола по мелодията на Let it be на "Бийтълс".
Първи изпълнител е на песента "Жена на всички времена" (музика Морис Аладжем), която представя на фестивала "Златният Орфей", както и няколко песни по стихове на Борис Христов ("Петима музиканти" , "Самотният човек").
През 1982 г. песента "Някога по дългия бряг" по музика на Константин Ташев печели първа награда на конкурса "Бургас и неговите трудови хора". Солист е на Биг бенда на Българското национално радио, а най-дълготрайно и плодотворно е сътрудничеството му с Георги Борисов и неговите оркестри "Динамит брас бенд" и "Борисов брас бенд".
"Образът на мангала се роди в Мюнхен. Както си стоим със Стефан Данаилов, виждаме някакви италианци, които са останали без пари и пеят, белки някой им даде пари да се приберат вкъщи. Бяха много мили и много смешни –
пееха „О, соле мио“, та се късаха. А германецът как да го развълнуваш с „О, соле мио“? Надявам се, че са се прибрали накрая. Но на мен доста ми заприличаха на нашите мангали и така се роди образът на мангала. Постепенно се появиха цигулки, мустачки, шапки, жилетки и много, много участия”.(Т.Колев)
От 1981 г. участва в прайтаймовите мюзикхоли на акад. Хачо Бояджиев. Има издадени пет албума: "Тодор Колев" (1983), "Немам нерви" (1990), "Фалшив герой" (1995), The best (1999), "Най-доброто" (2001).
Колев не остава равнодушен към демократичните промени в България и се включва в политиката. Става депутат от Съюза на демократичните сили в Седмото Велико народно събрание (10 юли 1990 - 2 октомври 1991 г.). Съветник е по културните въпроси в посолството на България в Отава, Канада (1992-1993). През май 1993 г. доброволно се отказва от дипломатическия пост и се връща към професията си на актьор.
"Когато се опитвам са анализирам някоя случка или нещо, което се появява и по преса и по телевизия и не мога да намеря отговор се обръщам към една моя авторска формула – простотия съчетана с бездарие. Всичко се оправдава, ако го подчиниш на нея. Това е белегът, който постоянно убива тая държава във всички области – от обикновения бит до обществените, държавнически отношения."(Т.Колев)
През 1999 г. издава автобиографичната си книга „Варненското софиянче от Шумен“ с подзаглавие „Житие и страдание на грешного Тодора“ в комплект с компактдиск с най-хубавите му песни.
"И до днес не знам кой е Тодор Колев, защото открих друга формула. Не само в актьорското майсторство, но и във всички изкуства, най-важна е промяната. Тя е мерилото. Тодор Колев въобще не ме интересува. Аз не мога да го понасям. Да се променям - това е предметът на моята професия. Ако гледате с тази формула, много по-лесно ще бъдете на верни позиции“. (Тодор Колев в откровен разговор със студенти и млади професионалисти по време на първия актьорски клас за 2010 г)
Тодор Колев е носител на много национални и международни награди.Носител е на четири първи награди за мъжка роля в киното, както и на награда за най-добро шоу на БНТ за 1994 г. за "Как ще ги стигнем...".
През 2011 г. получи и наградата "Икар" на Съюза на артистите в България за цялостен творчески принос.На световен фестивал на комедийните филми в Гренобъл, Франция, връчват на Колев специалната награда на
журито за ролята му на Ястребовски във филма "Опасен чар:, а ушите му плющят от похвалата: „Когато от световното кино си отиде Виторио де Сика, помислихме, че с него си е отишла елегантността на комедията. Но дойде един човек от една далечна източна страна, като че ли да ни покаже, че това все още съществува някъде.“
„Малкият човек
на Чаплин
е демоде, въпреки
че и днес
виждаме същия
герой около нас“
(Т.Колев)
Великият "малък човек" ще остане в съзнанието и сърцата на поколения българи със своите емблематични роли във филмите
"Двойникът" и "Опасен чар" - и с десетките си театрални роли, моноспектакли , вариететни участия и телевизионни продукции.
Той бе сред първите, които поставиха на сцената комедийното шоу от нов тип, дотогава неизвестно у нас. Успя да създаде неподражаеми образи, а култови реплики на филмовите му персонажи и от песните му със сигурност ще го надживеят.
http://www.youtube.com/watch?v=FAbbn4MyMys ***
С Опасен чар е този,няма Двойник. Сгоди се Господинът с Вечността. И падат от небето огнените рози, уж по- далече от населени места... В " куче касичка" дали спести за пропуск за "Божествена комедия" ? Униформата Ви, сър Адам, блести! Пред Вашия пагон Смъртта е просто редник. indi
ТАТЯНА ЛОЛОВА е една от най-популярните и обичани български драматични и киноактриси. Известна е главно с комичните си роли, както в киното, така и на театрална сцена.
Голямата българска актриса Татяна Лолова е родена в София на 10 февруари, 1934. Майка й е от руско-украински произход. Баща й, Желязко Лолов е счетоводител, но неговият братовчед – също Желязко Лолов е известен театрален актьор в Плодив. Още от детската градина, а и след това училище, Татяна е убедена (както и всички около нея), че трябва да стане артистка - и редовно се изявява по училищните концерти и празненства предимно с рецитации.
Съвсем естествено е приета да учи в Държавното Висше Театрално Училище (ДВТУ), което при завършването й вече се казва ВИТИЗ, а днес НАТФИЗ. Учи в класа на професор Стефан Сърчаджиев, в същия випуск са още Ицхак Финци, Григор Вачков, Емилия Радева, Никола Анастасов, Досьо Досев, Леда Тасева… Татяна Лолова мечтае за драматични роли, но още от първи курс всички забелязват комедийния й талант. В този дух са и първите й професионални изяви в областта на естрадата още като студентка.
След завършването си, през 1955 г. Татяна Лолова е назначена в русенския театър. В края на следващата година, на 26 декември, 1956 г. - тя става първата актриса, назначена в новосъздадения Сатиричния театър – който официално се води основан през 1957 г. Играе в „Баня” и „Дървеница”на Маяковски, „Импровизация” на Радой Ралин и Валери Петров, Беатриче в „Много шум за нищо”, „Когато розите танцуват” и „Сняг” на Валери Петров, „Женитба” НА Гогол… и постепенно се превръща в любимка на публиката, наред с звезди като Георги Калоянчев, Георги Парцалев, Стоянка Мутафова…
През 1978 вече утвърдената като звезда на комедията актриса шокира почитателите си и критиците като напуска Сатирата и се премества в театър „София”, за да играе драматични роли. Но още преди това играе с огромен успех (от 1976 до до 1984) заедно с Калоянчев в камерната трагикомедия на Арбузов „Старомодна комедия” – която си остава една от най-любимите й постановки.
В театър „София” Лолова остава там 11 години и през това време убеждава и най-резевираните критици и зрители в таланта си за драма. С най-голям успех - 11 години пред препълнени зали, играе баба Гена в „Човекоядката” на Иван Радоев. Но ролята на живота й – според самата актриса, идва след завръщането й в Сатиричния театър – с моноспектакъла по Бекет „Щастливи дни”. Ролята на Уини й носи наградата А’аскеер през 1992 г.
"Играла съм ролята на майка още като 18-годишна студентка. Нищо не ми пречи на тази възраст да изиграя много по-младежка роля. Не ми се иска да се ограничавам в собствената си възраст и във възрастта на героините"(Т.Лолова)
Татяна Лолова е и киноартистка, при това с доста филми - въпреки думите на иначе близкия й приятел Рангел Вълчанов,че никога няма да види кино, понеже няма вежди. Режисьорът Володя Янчев я е канил в почти всичките си продукции – комедиите „Невероятна история”, „Топло”, „Последният ерген”. Във филма на Конрад Волф „Гоя” играе испанската кралица Мария-Луиза Бурбонска в обкръжение на актьори от първа величина от 8 страни. Ролята не е особено голяма, но в Германия пишат, че създава нов стил на актьорска игра, а един от големите руски критици Виктор Комисаржевски я обявява за страхотна актриса.
Друг режисьор, който почти неизменно предпочита да я има във филмите си е Георги Стоянов: „Случаят Пенвеле”, „Къщи без огради”, „Щурец в ухото”, „Константин Кирил Философ”.
Специално за играта й в „Птици и хрътки”, известният руски режисьор Сава Кулиш казва в „списание Киноизкуство”: „Порази ме Татяна Лолова като блестяща ексцентрична актриса, която притежава и рядката за ексцентричния актьор способност да бъде органична и да вярва в онова, което играе”.
Филмография 1964 - Невероятна история 1973 - Сиромашко лято 1974 - Последният ерген 1976 - Щурец в ухото 1977 - Звезди в косите, сълзи в очите 1978 - Топло 1983 - Бон шанс, инспекторе! 1984 - Опасен чар 1987 - 13-тата годеница на принца 2011 - Английският съсед (телевизионен сериал) 2011 - Домашен арест (телевизионен сериал - участва като мама Еми)
„…в нейната игра има нещо парадоксално. Колкото и кратко да е на сцената, тя ни „разказва” смешно-тъжната житейска повест на своята героиня. И същевременно играе остро, експресивно, задъхано, фантазно, между битовото и „ирационалното”, между реалното и недействителното… Сега в хумора на Татяна Лолова има нещо от трагиката на Молиер, а в драматизма й – нещо от хумора на Молиер. Радвам се, че я има. Без нея сцената ни би твърде опустяла.” (професор Любомир Тенев)
"Колкото и да ме огорчават критиците, няма да ме сломят. Колкото и да ме хвалят, няма да им повярвам.
Днес, 5 февруари, на рождения си ден, на 93-годишна възраст ни напусна Леда Гео Милева - българска писателка, преводач, обществен деец и дипломат, автор на произведения за деца . Родена е на 5 февруари 1920 г. в София. Дъщеря на Гео Милев.
"Винаги съм носила името на баща си с гордост и отговорност. Никога не можах да се освободя от чувството, че съм дъщеря на Гео Милев и трябва да бъда достойна за него. И досега, наред с всичко друго, което правя, най-голям приоритет има това какво мога и какво трябва да направя за Гео Милев - за откриване на цялото му наследство, което да получи по-пълна оценка и да стигне до съзнанието на повече съвременници. Защото неговото дело в много отношения е противоречиво и дава възможност за най-различни тълкувания, на което сме свидетели през годините..."
Завършва Американския колеж в София (1938) и Институт за детски учителки (1940), междувременно следва в Юридическия факултет на Софийския университет (1938-1941). Зав. редакция в издателство "Народна младеж" (1951-1952), главен редактор на сп. "Пионерска самодейност" (1952-1955), зав. редакция в издателство "Български писател" (1965-1966); зам. директор (1966-1967) и директор (1967-1970) на Българската телевизия. Зам. началник на отдел "Печат и културно сътрудничество" в Министерството на външните работи; постоянен представител на България в ЮНЕСКО в Париж с ранг на посланик (1972-1978). Заместник-председател и председател (1960-1980) на Българския ПЕН клуб; председател (1979-1989) на Съюза на преводачите в България; член на управителния съвет на Съюза на българските писатели (1979-1989); главен редактор на списание "Панорама" (1980-1990). През 1984-1992 е член на УС на Международния фонд за развитие на културата към ЮНЕСКО. Народен представител в VIII и IX НС и VII ВНС. Включена е в Почетния списък "Ханс Кристиян Андерсен" на Международния съвет по детската книга.
"РАЗКАЖИ МИ ПРИКАЗКА..." Издала е повече от 30 книги със стихотворения и поеми за деца, между които: Заю на разходка (1946); Няма време (1949); Мустакатият Иванчо (1959); Влакче през града (1960), Пътечките на дъгата (1964), Цветни приказки (I издание 1969, IV преработено издание 1999); Черно фламинго (1978), Как идва денят (1982), Къде е хоботът на слона (1989), Приказка за трите лисички (1998); Карнавал в гората [избрано] (2003); сборниците с пиеси Когато куклите не спят (1973) и Златоперко (1980).
Зайченцето бяло
Зайченцето бяло цял ден си играло в близката горичка със една сърничка. Вече се стъмнило, слънцето се скрило, зайчето разбрало, че е закъсняло.
Хукнало да бяга, както му приляга, но във тъмнината сбъркало следата. Седнало да плаче малкото юначе. На кого да каже път да му покаже?
Спряла под елхата с лампичка в ръката малката светулка, на щуреца булка. Зайчето видяла, пътя му огряла. Отишло при Зайка — милата си майка.
"Много пъти съм разказвала, че то (стихотворението „Зайченцето бяло“) е съвсем случайно и набързо написано. Бях уредник на списание “Първи стъпки” и в печатницата се оказа, че половин страница остава празна и няма никакъв материал. Списанието трябваше да се печата и аз се чудех какво да правя, какво да правя. И така, на коляно, както се казва, написах тези няколко куплета, които после имаха щастливата съдба да станат песен благодарение на композитора Петър Ступел..."
Нейни стихотворения и пиеси са превеждани и издавани във Франция, Германия, Русия, Белорусия, Румъния, Чехия, Полша, Унгария, Сирия и др.
Превежда стихове и проза от английски, руски, френски.
Автор е на публицистични и литературно-критически статии в периодичния печат. Заедно със съпруга си Николай Попов е съставител на поетичните антологии Американски поети (1975), Нощен дъжд - съвременни английски поети (1980); Африкански гласове (1987). Носител на орден Стара планина Първа степен (2006).През 2008 г. е удостоена с националната награда „Константин Константинов“ за цялостен принос в детското книгоиздаване.
Обичаната детска писателка е преживяла не една и две трагедии в своя живот. Била само на 5 години, когато баща й – големият поет и общественик Гео Милев, е зверски убит през кървавите събития на 1925 г. Преди двайсетина години тя загуби и любимия си съпруг Николай Попов – известен преводач на американска, английска и африканска литература, с когото състави и издаде няколко великолепни поетични антологии. Неотдавна Леда загуби и любимата си дъщеря Емилия, която дълги години работеше в БТА, най-напред като преводачка от английски език, а след това и като шеф на редакция “Международна информация”. Емилия е от първия брак на Леда с известния в миналото футболист и треньор Никола Димитров-Фъц. За кратко тя бе съпруга на големия художник илюстратор Стефан Марков, който почина от рак. От него има дъщеря – Цвети, която също има сериозни здравословни проблеми.
"Не мога да избягам от "Зайченцето бяло, въпреки че то е едно от първите ми стихотворения и го написах случайно,
на коляно, а то още подскача,
та какво остава за мен!
Не мога да избягам от живота си, затова го живея на пълни обороти.
Не познавам друг начин на съществуване!"
ПОКЛОН
пред човека и твореца с благодарност за всички онези послания за доброта,с които израснаха толкова поколения!
Не винаги са нужни ветрове. И люляци. И нощи теменужни. Не всеки ден се пишат стихове, но винаги поетите са нужни.
Обречени, жестоки и добри, бохеми, богоборци и пройдохи, поетите приличат на искри, изстръгнати от своите епохи.
Те светят над съдби и времена, над бяла утрин и над вечер синя. Без тази искрометна светлина светът ще заприлича на пустиня. Матей Шопкин
Великият "малък човек" ще остане в съзнанието и сърцата на поколения българи със своите емблематични роли във филмите 
