5 февруари,
на рождения си ден,
на 93-годишна възраст
ни напусна
Леда Гео Милева - българска писателка, преводач, обществен деец и дипломат, автор на произведения за деца .
Родена е на 5 февруари 1920 г. в София. Дъщеря на Гео Милев.
"Винаги съм носила името на баща си с гордост и отговорност. Никога не можах да се освободя от чувството, че съм дъщеря на Гео Милев и трябва да бъда достойна за него. И досега, наред с всичко друго, което правя, най-голям приоритет има това какво мога и какво трябва да направя за Гео Милев - за откриване на цялото му наследство, което да получи по-пълна оценка и да стигне до съзнанието на повече съвременници. Защото неговото дело в много отношения е противоречиво и дава възможност за най-различни тълкувания, на което сме свидетели през годините..."
Завършва Американския колеж в София (1938) и Институт за детски учителки (1940), междувременно следва в Юридическия факултет на Софийския университет (1938-1941). Зав. редакция в издателство "Народна младеж" (1951-1952), главен редактор на сп. "Пионерска самодейност" (1952-1955), зав. редакция в издателство "Български писател" (1965-1966); зам. директор (1966-1967) и директор (1967-1970) на Българската телевизия. Зам. началник на отдел "Печат и културно сътрудничество" в Министерството на външните работи; постоянен представител на България в ЮНЕСКО в Париж с ранг на посланик (1972-1978). Заместник-председател и председател (1960-1980) на Българския ПЕН клуб; председател (1979-1989) на Съюза на преводачите в България; член на управителния съвет на Съюза на българските писатели (1979-1989); главен редактор на списание "Панорама" (1980-1990). През 1984-1992 е член на УС на Международния фонд за развитие на културата към ЮНЕСКО. Народен представител в VIII и IX НС и VII ВНС. Включена е в Почетния списък "Ханс Кристиян Андерсен" на Международния съвет по детската книга.
"РАЗКАЖИ МИ ПРИКАЗКА..."
Издала е повече от 30 книги със стихотворения и поеми за деца, между които: Заю на разходка (1946); Няма време (1949); Мустакатият Иванчо (1959); Влакче през града (1960), Пътечките на дъгата (1964), Цветни приказки (I издание 1969, IV преработено издание 1999); Черно фламинго (1978), Как идва денят (1982), Къде е хоботът на слона (1989), Приказка за трите лисички (1998); Карнавал в гората [избрано] (2003); сборниците с пиеси Когато куклите не спят (1973) и Златоперко (1980).
Зайченцето бяло
Зайченцето бяло
цял ден си играло
в близката горичка
със една сърничка.
Вече се стъмнило,
слънцето се скрило,
зайчето разбрало,
че е закъсняло.
цял ден си играло
в близката горичка
със една сърничка.
Вече се стъмнило,
слънцето се скрило,
зайчето разбрало,
че е закъсняло.
Хукнало да бяга,
както му приляга,
но във тъмнината
сбъркало следата.
Седнало да плаче
малкото юначе.
На кого да каже
път да му покаже?
както му приляга,
но във тъмнината
сбъркало следата.
Седнало да плаче
малкото юначе.
На кого да каже
път да му покаже?
Спряла под елхата
с лампичка в ръката
малката светулка,
на щуреца булка.
Зайчето видяла,
пътя му огряла.
Отишло при Зайка —
милата си майка.
"Много пъти съм разказвала, че то (стихотворението „Зайченцето бяло“) е съвсем случайно и набързо написано.
Бях уредник на списание “Първи стъпки” и в печатницата се оказа, че половин страница остава празна и няма никакъв материал. Списанието трябваше да се печата и аз се чудех какво да правя, какво да правя. И така, на коляно, както се казва, написах тези няколко куплета, които после имаха щастливата съдба да станат песен благодарение на композитора Петър Ступел..."
Нейни стихотворения и пиеси са превеждани и издавани във Франция, Германия, Русия, Белорусия, Румъния, Чехия, Полша, Унгария, Сирия и др.
Превежда стихове и проза от английски, руски, френски.
Автор е на публицистични и литературно-критически статии в периодичния печат.
Заедно със съпруга си Николай Попов е съставител на поетичните антологии Американски поети (1975), Нощен дъжд - съвременни английски поети (1980); Африкански гласове (1987).
Носител на орден Стара планина Първа степен (2006).През 2008 г. е удостоена с националната награда „Константин Константинов“ за цялостен принос в детското книгоиздаване.
Обичаната детска писателка е преживяла не една и две трагедии в своя живот. Била само на 5 години, когато баща й – големият поет и общественик Гео Милев, е зверски убит през кървавите събития на 1925 г. Преди двайсетина години тя загуби и любимия си съпруг Николай Попов – известен преводач на американска, английска и африканска литература, с когото състави и издаде няколко великолепни поетични антологии. Неотдавна Леда загуби и любимата си дъщеря Емилия, която дълги години работеше в БТА, най-напред като преводачка от английски език, а след това и като шеф на редакция “Международна информация”.
Емилия е от първия брак на Леда с известния в миналото футболист и треньор Никола Димитров-Фъц. За кратко тя бе съпруга на големия художник илюстратор Стефан Марков, който почина от рак. От него има дъщеря – Цвети, която също има сериозни здравословни проблеми.
"Не мога да избягам от "Зайченцето бяло, въпреки че то е едно от първите ми стихотворения и го написах случайно,
на коляно, а то още подскача,
та какво остава за мен!
Не мога да избягам от живота си, затова го живея на пълни обороти.
Не познавам друг начин на съществуване!"
ПОКЛОН
пред човека и твореца с благодарност за всички онези послания за доброта,с които израснаха толкова поколения!
Не винаги са нужни ветрове.
И люляци. И нощи теменужни.
Не всеки ден се пишат стихове,
но винаги поетите са нужни.
Обречени, жестоки и добри,
бохеми, богоборци и пройдохи,
поетите приличат на искри,
изстръгнати от своите епохи.
Те светят над съдби и времена,
над бяла утрин и над вечер синя.
Без тази искрометна светлина
светът ще заприлича на пустиня.
Матей Шопкин
И люляци. И нощи теменужни.
Не всеки ден се пишат стихове,
но винаги поетите са нужни.
Обречени, жестоки и добри,
бохеми, богоборци и пройдохи,
поетите приличат на искри,
изстръгнати от своите епохи.
Те светят над съдби и времена,
над бяла утрин и над вечер синя.
Без тази искрометна светлина
светът ще заприлича на пустиня.
Матей Шопкин
1 коментар:
Прекрасен постинг, Цани! Благодаря ти за почитта към Леда Милева...
Поклон пред паметта й! Тя остави светла и нетленна следа в бъдещето на България.
Публикуване на коментар