ДНЕС Е ...ТОДОРОВДЕН

Тодоровден

В събота след Сирни заговезни българите празнуват Тодоровден, наричан още "Конски Великден," защото се празнува главно за здраве на конете. В тази връзка са и всички обряди, изпълнявани на този ден.

В българския народен календар първата седмица от големите Великденски пости е наречена Тодорова неделя. 

Конните кушии се устройват в чест на Свети Тодор - един от тримата най-почитани от българите светци-конници.

Поверието разказва, че на този ден Св. Тодор съблича своите девет кожуха, яхва бял кон и отива при Господ да измоли лято. Когато пристигне, Св. Тодор слиза от коня и забожда маждрака (копието) до него.

А самият светец влиза при Господ, за да го моли да прати лято на земята. И понеже Господ уважава светеца, още докато той изрича молбата си, отвън, на мястото където е забоден маждракът, започва да се издига пара и стопля земята.
В православния календар има шестима канонизирани светци, носещи името Тодор, което означава Божи дар.
Двама от тях се воини-великомъченици - св. Тодор Тирон и св. Тодор Стратилат, в чиито жития има общи моменти. Те са били римски войници, канонизирани заради мъченическа смърт в името на Христовата вяра. Култът към тези двама воини-светии е разпространен в българските земи и е намерил отражение в някои паметници на нашата художествена култура.

Най-старата запазена българска икона е прочутото изображение на св. Тодор Стратилат от Велики Преслав върху глазирани керамични плочки (9-10 в.).

В стенописите от 1259 г. в Боянската църква са образите на трима светии с името Тодор: Св. Тодор Тирон и Св. Тодор Стратилат в редицата на светците-воини, както и Св. Тодор Студит, в чието житие се споменава, че е бил заточен в Аполония (Созопол).
Св. Тодор Студит, Св. Тодор Сикеот, Св. Тодор Освещени и Св. Тодор Трихина са канонизирани заради техните монашески свети дела.

Народният празник Тодоровден обаче няма точно фиксирана дата, зависи от началото на великденския пост и не съвпада с църковния празник на нито един от шестимата светии

Традиционно на българската трапеза има пита, замесена с мая, леща, чорба от гъби.

Имен ден на тази събота празнуват Тодор, Теодор, Теодора, Божидар, Богдана, Найден.

ЧЕСТИТ ИМЕН ДЕН!

Добави в Svejo

ПРАВОСЛАВЕН КАЛЕНДАР-ТРИФУНЦИ

ТРИФУНЦИ-

това е цикъл от 3 последователни дни-

1, 2 и 3 февруари. Те се празнуват, както следва:


1 февруари - Трифоновден

2 февруари - Сретение Господне и

3 февруари - Свети Симеон

*****

1 февруари

Трифоновден

В православния календар св. Трифон е на 1 февруари (14 февруари по стар стил).Посветен на лозите (св. Трифон се смята за покровител на лозарството и винарството).

Св. Трифон е мъченик, който през 248 г. сл. Хр., при царуването на император Деций Траян, бил посечен с меч. Роден в Малоазийската провинция Фригия, гр. Апамия, той произхожда от област, която се смята за една от прародините на лозата и виното.

Едва на 17 години си спечелва голяма слава, като излекува дъщерята на римския император Гордиан III. Наследникът на Гордиан обаче - Деций Траян, се оказва непримирим враг на християнското учение. Той заповядва всички по-тачени светци да бъдат изправени пред съд. Сред тях е и Трифон, който не пожелава да се отрече от вярата си и загива като мъченик.
Св. мчк Трифон се счита за пазач на лозята и празникът е в негова чест. Празнуват не само лозарите, но и градинарите и кръчмарите.

В обредността на Трифон Зарезан се преплитат различни култови практики, в основата на които лежи езическото почитане на Дионис -
с типичните ритуални действия - напивания, поливане с вино (разрешени на празника, но забранени в друго време на годината). Практически честването на християнския светец Трифон съвпада с древните Дионисиеви празници. В най-общ смисъл, в българския народен календар Трифон Зарезан носи белезите на преход в аграрната дейност от зима към пролет: първа оран, закичване на животните, прекаждане, "заплашване" на дърветата, различните гадания, свързани със стопанските дейности.

 Именници: Трифон,Трифона, Трифко, Трифо, Трифул, Трифа, Трифка, Трифула, Тричко, Ттичо, Тричка, Фуне, Фунчо.

*****

2 февруари
Сретение Господне

(сретение означава посрещане)

Сретение Господне, който се отбелязва на 2 февруари, е един от 12-те големи християнски празници през годината. Тогава се навършват 40 дни от раждането на Иисус Христос. Според Мойсеевия закон всяко първородно момче трябва да бъде посвещавано или представяно на Бога. Затова Дева Мария донесла Младенеца в Йерусалимския храм. Този закон определял веднага след навършването на 40 дни от рождението на момчето майката да принесе в жертва на Бога агне. Ако е бедна, принасяла в жертва два гълъба. Богородица спазила повелята и заклала два гълъба, тъй като била бедна жена.

Така от онези древни времена до днес е останал обичаят на 40-ия ден от раждането на дете майката да го носи в църква, за да го представи на Бога, да отпразнува своето очищение и да се прави угощение в чест на детето.
Прието е да се вярва, че Богородица закриля майките и бременните и бди над раждаемостта в семейството. Затова по време на раждане бабите, които акушират, поставяли иконата на Дева Мария с младенеца в стаята на родилката, която отправяла към нея молба за помощ и леко раждане.
На Сретение Господне не се работи, за да не се раждат децата белязани. Жените не докосват остри предмети, не режат хляб, не секат дърва, не взимат игла да шият или куки да плетат, за да са здрави децата.
На този ден жените месят питки и раздават в две къщи. Когато има бременна жена, гадаят какво дете ще се роди по това дали мъж или жена ще посетят дома й в този ден. Девойките също гадаят за бъдещия си съпруг по мъжа, когото пръв ще срещнат - вярвало се, че той ще прилича на него по външен вид и по характер. За да не срещнат някой грозен, размъкнат в облеклото, мързелив, избухлив или пияница, девойките понякога не излизали от селището до късно след пладне, когато се смятало, че отпада силата на предопределението за качествата на бъдещия съпруг.
Най-ранното честване на празника Сретение Господне било узаконено в Йерусалим през IV век. В Константинопол то било въведено от Юстиниян през VI век, а на запад папа Сергий го вписва в календара в края на VII век.

Храм "Сретение Господне", с. Кметовци, Габровска област

В народния календар 2 февруари е популярен като Петльовден. Денят се тачи за здраве на добитъка.
Наричат го още Зимен Симеоновден или Света Богородица. На този ден не се реже, сече и цепи, затова се скриват всички остри предмети - брадвата забиват на дръвника, а ножа - удрят в желязо. Не се преде, не се тъче, не се шие или плете, не се готви, а хлябът се нарязва предишния ден. В някои краища на страната денят се нарича още Петльовден, свързан с древна легенда. Тя разказва, че цар Ирод избивал всички новородени деца във Витлеем в неуспешен опит да убие новородения Исус, който според предсказанието щял да стане Цар на евреите.За да спаси своя любим син, Дева Мария белязала дома си и всички съседни порти с кръвта на обезглавен петел.

 Петловден, Петеларовден е празник, тачен в България за здраве на момченцата. Свързан с обредното колене на черен  петел най-често на прага на пътните врати. Кръвта от него трябва да пръсне по вратата. С нея правят и кръстен знак по лицата на момчетата и петеларя (лицето, което коли петела и което трябва да бъде момче-юноша). Заколеният петел изхвърлят извън двора и веднага след това го прибират. Главата оставят при вратника. Свареното обредно ядене и краваите или начупената на парчета пита раздават по съседите. Действията, които се извършват до приключване на празника, са подобни на тези при бабинден. В Пловдивско денят е известен под името Черна или Църън ден. Тук освен принасянето в жертва на черен петел (или кокошка) се спазват и редица забрани. Не се върши женска работа, не се къпят, не правят сватби, за да не “църнеят”, т.е. да не жалят починал. 

Статуя на петел овековечава у нас  празника  Петльовден. Скулптурата от гранит на варненеца Огнян Кръстев се издига върху грамада от три големи речни камъка пред кметството на село Голица - традиционна столица на празника.

Именници: Радост, Радостин, Радостина, Драго, Драгомир, Ралин, Радина, Радослав,Радислава, Средко, Средка, Сретен, Сретена

*****

3 февруари
Свети Симеон

На трети февруари честваме паметта на свети Симеон Богоприемец - първия човек, който е видял Исус Христос на четиридесетия ден от раждането му. Имен ден имат Симеон, Мона, Симона.

(Св.Симеон Богоприемец и Св.Симеон Стълпник,който се чества през септември,са две различни личности)

Свети Симеон Богоприемец е един от седемдесетте преводачи на старозаветния текст на Библията от еврейски на гръцки. На Симеон се паднало да преведе книгата на пророк Исаия. И когато стигнал до глава 7 стих 14, помислил, че в еврейския текст има грешка, като е казано: "Девица ще зачене и ще роди Син, и ще Му нарекат името Емануил". Посегнал да поправи думата Девица, но ангел Господен го спрял: "Писаното е точно, затова нищо не поправяй! Ти няма да умреш, докато не видиш с очите си изпълнението на тия думи".

По внушение на Светия Дух Симеон влязъл в храма, когато донясли Младенеца, взел го на ръце и в пророческо вдъхновение извикал:
"Сега отпускаш Твоя раб, Владико, според думите си с миром, защото очите ми видяха Твоето спасение, което си приготвил пред лицето на всички народи - светлина за просвета на езичниците и слава на Твоя народ Израиля!"

Свети Симеон е първият, посрещнал Исус Христос в храма и това е била първата среща на Исус Христос с човечеството.
Този празник, установен още в ранните векове на християнството, започнал да се празнува особено тържествено от времето на византийския император Юстиниан Велики (527-565 г.).

*****

ЧЕСТИТ ИМЕН ДЕН НА ИМЕННИЦИТЕ!

Добави в Svejo

Днес е...ИВАНОВДЕН!

7 януари-

ИВАНОВДЕН

Чества се паметта на Свети Йоан Кръстител – последният старозаветен пророк, кръстителя на Иисус. Наречен е още “Предтеча”, защото е вървял преди Христос и е подготвял хората за неговото рождение.

Понеже главната задача в живота на светия Господен Кръстител Йоан е изпълнена в деня на йорданското Богоявление, от дълбока древност светата Църква е отредила за неговото възпоминание следващия ден подир този велик празник. Той е наречен негов “събор”, защото на това богослужебно тържество всички вярващи са призовани да се съберат за молитвена прослава на този “най-голям между родените от жени”.

Между евангелските личности, които са окръжавали Спасителя, Неговият велик Предтеча заема изключително място, както по начина на своето идване на света, така и по своето неповторимо служение. Бележит е неговият принос при кръщаване на юдеите, подготвяни за посрещането на очаквания Месия – Христос.

 Неговата трагична раздяла с грешния иродовски свят в окървавената тъмница на Махеронската крепост също полага особен печат и ореол на мъченическото му 34-годишно земно поприще.
Между всички останали пророци той се отличава още и с това, че е имал предназначението да посочи с ръка Тогова, за Когото е пророкувал на света.
Този необикновен Божи избраник, който блести с многобройните си достойнства на границата между двата Завета, притежавал такава нравствена чистота, че по-скоро би могъл да бъде наречен ангел, отколкото човек. Затова и християнските иконописци го изобразяват с крила над препасаното с кожен ремък пустинническо облекло от камилска вълна. На неговото строго въздържание подражавали най-великите християнски подвижници, а неговата доблестна смърт вдъхновявала всички мъченици през време на гоненията срещу християнската вяра.

В българската народна традиция обредите и обичаите на Ивановден са свързани с очистителната сила на осветената, предния ден, вода. Периодът на т.нар. мръсни дни е отминал и всеки обръща поглед напред към сбъдването на предсказанията за добро здраве, берекет и щастлив живот.
 Самият ден след Йордановден е посветен на младото семейство, което е минало под венчилото през тази година. Кумът, който е венчал, а после и кръщавал новородените, приготвял дарове за малките деца и със специален обреден хляб, обкичен със захаросани ябълки, сушени плодове, босилек и стръкчета здравец, забодени върху него, посреща младото семейство. Младите отиват в дома на своя кум, за да му поднесат приготвените от тях дарове, хляб, баница и печена кокошка. Празникът е в чест към кума, който е утвърдил брак и е дал име на децата.Традицията повелява кумовете и деверът да "къпят", пръскайки публично с вода младоженците, сключили брак преди година.

Традиция е да се посетят и именниците, в някои райони има обичай да бъдат ритулно къпани в реката, а който не желае да го къпят, трябвало да се откупи, но задължително го пръскат с вода за здраве.

Честит имен ден на Иван, Ивана, Йоан, Йоана, Ива, Ваньо, Ваня, Ивайло, Ивайла, Иво, Ивона,Йото,Калоян

)))*(((

Любопитно...

На 28 юли 2010 г.точно в 13:30 часа, по време на разкопки на остров „Св. Иван” край Созопол, екипът на проф. Казимир Попконстантинов открива мощехранителница. За себе си професорът е убеден чии са мощите в реликвария. На следващия ден той открива и доказателството, което целият християнски свят очаква с трепет – малка кутийка с надпис на гръцки, който съобщава, че с нея са донесени част от мощите на Св. Йоан Кръстител.

„Извиках от вълнение!” – разказва археологът. – „Открих това, което никога не съм очаквал, че мога да открия в съчетание!… Осъзнавайки, че е в ръцете ми е реликварий с части от светите мощи на св. Йоан – това е като дар Божий!… Прекръстих се и благодарих на Бог, че ми даде тази радост на душата!”

Малко хора знаят, че точно Созопол е най-старият християнски център по българските земи – тук за пръв път се появява християнството и е основана първата християнска общност.” Историкът разказва, че на остров Свети Иван е имало манастир, унищожен още през XVII век и затова никой не знаел за него.През 70-те години във Ватикана проф. Божидар Димитров попада на ръкописи, разкриващи информация за манастира. От тях става ясно нещо, което е част от доказателството за автентичността на намерени мощи. Манастирът не бил обикновен, а много голям и под прякото подчинение на Константинополския патриарх, който го избрал за своя резиденция. Свещениците били наследници на българската и византийската царски фамилии и се ползвали с привилегии, а манастирът бил по-луксозен с две големи църкви. При съвременните разкопки са намерени останки от църква, която археолозите предполагат, че е разрушена в края на 5 век.

Незнайно колко години след разрушаването й, духовниците от Константинопол решават да построят нова църква на мястото на старата. Според църковния канон при построяването на нова църква върху останките на вече разрушена, е необходимо под основния камък на олтарната маса да бъдат поставени в мощехранителница мощите на светеца-патрон на църквата. И тъй като в Константинопол се пазят главата и ръката на свети Йоан, този манастир е имал възможността да получи част от мощите на светеца.

И така надписът върху т.нар. „транспортен” реликварий и фактът, че намерените части от мощите са били заровени, а не изложени за поклонение пред вярващите категорично доказват автентичността на находката.

По думите на проф. Попконстантинов, доказателственият материал е оценен и от чуждестранни специалисти, а негов колега от Ватикана споделя, че през последните 500 години в цял свят не е имало такова голямо откритие. Невероятната находка всъщност разкрива нещо непознато за световната археология – тя възстановява пътя и начина за пренасяне на мощи на светец...
)))*(((


"Йовано,Йованке"
https://www.youtube.com/watch?v=oqCqbd8-4Xc

Добави в Svejo

Днес е...ЙОРДАНОВДЕН!

6 януари-

Йордановден...

Йордановден, или Богоявление, е третият по значимост християнски празник през годината. 

На този ден според библейската легенда е покръстен Исус Христос във водите на река Йордан от Йоан Кръстител.

В момента на кръщението небето “се отваря” и Светият дух слиза върху Христос във вид на гълъб, а от небето се разнася глас: “Този е Моят възлюбен Син, в Когото е Моето благоволение”. Оттук и названието на празника – Богоявление.

На този ден се извършва освещаване на водата. След службата в църквата свещеникът хвърля кръст във водата, а ергени го изваждат. Вярва се, че този, който е извадил кръста от водата, ще бъде здрав и щастлив. Той обикаля с кръста селото, а всички го даряват. Има поверие, че ако хвърленият във водата кръст замръзне, годината ще бъде здрава и плодовита.

С Йордановден е свързано поверието, че в нощта срещу празника небето се отваря и който в този момент си поиска нещо, то ще се изпълни. От днес започва и изпращането на сгледници и периодът на сватбите до Великденските заговезни.

На този ден празнуват Йордан, Йорданка, Данчо, Данка, Боголюб, Боголюба, Божан, Божана, Дана, Бистра, Боян, Богдан, Богдана.

На 6 януари се освещават военните части и бойните знамена. Първият водосвет е направен на 19 август 917 г. преди битката при Ахелой. Ритуалът се извършва от 1879 г. до 1946 г. Традицията е възобновена през 1993 година.

"Прочу се Дана,Йордана"

https://www.youtube.com/watch?v=0YnuWVPcBos

"Запяла е хубава Йордана"

http://www.youtube.com/watch?v=OaVlU1qeA_o

Честито на всички именници!

Добави в Svejo

ЧЕСТИТ ГЕРГЬОВДЕН!

ДНЕС Е ДЕН НА СВЕТИ ГЕОРГИ ПОБЕДОНОСЕЦ,
ДЕН НА ХРАБРОСТТА И БЪЛГАРСКАТА АРМИЯ,
ДЕН  НА ОВЧАРЯ

Днес Църквата чества паметта на един от най-почитаните светци и мъченици за вярата - 
Свети Георги Победоносец. 
Паметта на светеца се чества от почти всички християни на изток и на запад без разлика от конфесионалната им принадлежност. В много страни като Грузия и Великобритания св. Георги се почита като национален светец. В Грузия, например, съществуват точно 365 храма, посветени на св. Георги, колкото са дните в годината. Самото име на страната, съхранило се в много езици, е производно от името на светеца – Георгия (Джорджия). В други страни като Русия, Германия, Канада, Португалия, Малта, в градове като Венеция, Неапол, Барселона и т.н. св. Георги е светец-покровител на столицата, патрон на града, на армията или на земеделието.  Не по-малко популярен е светецът и на Балканите, в България, Сърбия, Гърция и т.н. У нас св. Георги е патрон на армията. Един от най-древните храмове в християнския свят, посветени на мъченика, е ротондата "Св. Георги" в нашата столица, построена през ІV в. Този факт сам по себе си говори много - само няколко десетилетия след мъченическата смърт на светеца в Сердика е издигнат храм на негово име. Мнозина изследователи застъпват тезата, че вероятно в тази църква и в храмовия комплекс, прилежащ към нея, се е състоял свиканият като вселенски събор в Сердика. 

Голяма е почитта на нашия народ към светеца и не напразно една от най-големите български светини – издигнатият и населяван от българи манастир на Св. Гора (ІХв.) носи името  "Св. Георги". Самият светец нееднократно е показвал своето благоразположение към нашия народ с множеството чудеса, извършвани в отговор на молитвите и почитанието, което българите са му оказвали. Най-известното от тези многобройни чудеса е чудото със самоизписалата се икона на св. вмчк. Георги, която дава и името на нашия манастир на Атон – св. Георги Зограф.  Това чудо е описано в т. нар. Зографска хроника или „Сводна зографска грамота”. Стотици са църквите и манастирите, издигнати от българските царе и велможи, посветени на св. Георги, като по-известните от тях са Кремиковският, Гложенският, Белащенският, Поморийският, Букуровският манастир, манастирът "Св. Георги" до Скопие и много други. Във всеки един от тях се съхраняват многобройни реликви, свидетелства за проявената от светеца молитвена помощ към християните.

Свети Георги е толкова популярен, че той се радва на особена почит дори и в исляма. Св. Георги (араб. Джирджис, Гиргис, познат също и като Ел Худ, Ал Хадр, Ал Хадир) се явява един от главните некоранични герои и светци на исляма. Ислямските му жития удивително повтарят някои от  гръцките и латински версии на житието на светеца с тази разлика, че действието в повечето от тях се развива няколко века по-късно, по времето на Мохамед. Една от най-ранните версии, засвидетелствана от Ат Табари (ІХ в.) обаче говори, че св. Георги е бил ученик на един от апостолите на пророк Иса (Иисус Христос – в исляма Христос е само пророк, макар и най-големият). Св. Георги се опълчил срещу издигането на статуя на Аполон от царя на Мосул - Дадан. За тази своя постъпка той бил жестоко измъчван и многократно умъртвяван, но Бог винаги го възкресявал.

Император Йоан Кантакузин (ХІVв.) свидетелства, че по негово време съществували няколко мюсюлмански храма в чест на св. Георги. За същото свидетелства пет века по-късно пътешественикът Дин Стенли. Днес в Светите земи има около 22 култови места, свързани с името и личността на св. Георги, от тях 5 са обект на поклонение, както от християни, така и от мюсюлмани, а 9 са свързани само с мюсюлманско почитание.

Голямата слава на светеца ражда множество жития, които дълго време дори и до днес объркват изследователите. Към ранните жития се натрупват множество легенди и предания, които пораждат цяла поредица апокрифи. Най-древното житие се намира във Виенския палимпсет  и е датирано от V в. от големия учен, боландиста Иполит Делайе. Много скоро обаче, това първо житие „Passio Georgii” (Мъченичеството на св. Георги) е поставено в числото на апокрифите. То влиза в списъка на забранените, апокрифни четива  в така наречените декрети (с най-ранна редакция от V-VІ в.) на св. Геласий І, папа Римски (+496)С малки изключения повечето жития посочват като родно място на св. вмчк. Георги Кападокия, а за място на неговата смърт се сочи град Лид в Палестина (днес Израел).

Свети Георги Победоносец (275-281 - 23 април 303) е войник в Римската империя, който е почитан като мъченик за Христовата вяра. Свети Георги е един от най-почитаните светци в Източноправославната църква. Обезсмъртен в мита за Свети Георги и ламята, той е покровител на Канада, Каталония, Англия, Етиопия, Грузия, Гърция, Черна гора, Португалия,България, Сърбия, градовете Истанбул, Любляна и Москва.

Роден в Кападокия (Мала Азия), на 20 години му е дадена военната титла трибун, след като се проявява като пълководец. През 303 г., по време на управлението на император Диоклециан, е убит, тъй като е защитавал християнската вяра.

Свети Георги и ламята
Едно от най-известните чудеса извършено от св. Георги и заради което е често изобразяван на иконите, убиващ змей, е чудото станало близо до град Вирит, днешен Бейрут, недалеч от град Лида, където лежало тялото на светеца.
Близо до град Вирит имало голямо езеро, в което живеел страшен змей, той често излизал и много хора ставали негова жертва. Когато пък доближавал градските стени дъхът му отравял онези, които били на близо и го вдишвали. Гражданите се опитвали да се преборят със звяра неведнъж, но нямали успех.
Така един ден те решили да помолят техния владетел за помощ, той пък от своя страна издал заповед, с която разпоредил всеки ден да предават на змея по едно от децата си и тъй да се спасят останалите. Издавайки тази заповед той уверил хората, че когато дойде неговия ред и той ще предаде дъщеря си на чудовището. И така всеки ден отвеждали на брега на езерото по едно от децата си докато не дошъл ред на дъщерята на управителя. Когато това станало, гражданите поискали от бащата да изпълни думата си.Той заповядал на детето си да облече най-хубавата си премяна и да отиде на брега на езерото.
Когато змеят излязъл, се появил св. Георги яхнал бял кон и отишъл при девойката.Попитал я защо стои там и плаче, а тя като му обяснила защо е там викала към него да бяга. В този час светецът-воин препуснал към змея и го пробол с копието си.После наредил на момичето да го върже с пояса си и да го завлече в града. Народът, като видял това се разбягал от страх, но св. Георги им заговорил, да не се страхуват, защото Господ Иисус Христос го е изпратил да ги избави от това зло, за да повярват в Него. Подир тези думи светият войн отрязъл с меча си главата на змея, а хората повярвали в Бога и всички до един се покръстили, а те били двадесет и пет хиляди освен жените и децата.
На това място по-късно била съградена голяма църква на името на Божията Майка и друга една на името на св. Георги Победоносец. Тук именно станало и друго чудо, при освещаването на този храм избликнал извор с жива вода, която лекувала много душевно и телесно болни.

Денят на храбростта започва да се чества в Българската армия още с нейното създаване.
Празникът се чества на 6 май, но е официално учреден на 9 януари 1880 г. с указ № 5 на княз Александър I Батенберг. По-рано на 1 януари с указ № 1 е учреден и военният орден За храброст - отличие, с което се удостояват извършилите подвизи на бойното поле.
През 1946 г. комунистическото управление прекъсва традицията на празника, обявявайки го само за „Ден на пастиря“. Традицията е възстановена на 27 януари 1993 г. с постановление № 15 на Министерския съвет.

За българите ГЕРГЬОВДЕН е един от най-големите народни празници, с който идва началото на лятото - Гергьовден. Денят е обявен за официален празник в Република България, както и за Ден на храбростта и Българската армия. Празникът е в чест на християнския светец Георги, който в народните представи е покровител на овчарите и стадата. Култът към него е свързан с богата обредност и характерни обичаи за различните области в България. Гергьовден е вторият най-празнуван имен ден в България след Ивановден, отбелязван от около 200 хиляди души. Той е имен ден на носещите имената Георги, Гергана, Гинка, Ганка, Ганчо, Генчо, Генади, Гошо, Глория, Генка, Генко, Галин, Галина, Галя.

ЧЕСТИТ ПРАЗНИК!!!

Добави в Svejo

ДНЕС Е...БАБА МАРТА

1 МАРТ

ПРАЗНИКЪТ НА БАБА МАРТА

На 1-ви март Баба Марта спохожда хората и посевите, облечена в червен сукман, червена забрадка и червени чорапи. Месец март е единственият женски месец, той е месецът

на зачатието на пролетта и земята, която ще роди лятото и плодородието. Баба Марта е един от най-почитаните български обичаи, зпазил се до наши дни. 

======================

Една стара легенда ни пренася във времето на Аспарух. След победата над византийците и обявяването на новооснованата българска държава ханът решил да извърши жертвоприношение на бог Тангра. Обичаят от земите на хан Кубрат отреждал жертвената клада да се запали със стръкче изсъхнал копър, какъвто не успели да намерят наоколо. Докато мислел какво да прави, на рамото на хана кацнал сокол. На крачето му висяло снопче копър, завързано с бял конец, половината обагрен в червено. Хуба, останалата в далечния бащин дом сестра на Аспарух, сънувала сън и разбрала затруднението на брат си. Изпратила му копър по любимия сокол. По белия конец имало червени капки кръв - от одрасканата й от птицата длан. Хан Апсарух запалил огъня с копъра, а червено-белия конец завързал на китката си за спомен. После всички се закичили с червено-бели конци. Денят бил 1ви Март, тогавашната Нова година. Нарекли червено-белия конец мартеница, по името на месеца - и тя станала символ на мир и любов, на здраве и щастие.

С белия цвят се изтъкват чистотата и искреността на отношенията, а с червения - топлотата на приятелството и взаимната обич. Има и още митове, разказващи за възникването на мартенския обичай. Но този за голямата обич между основателя на държавата ни и сестра му е най-хубавият и най-българският.

=====================

БАБА МАРТА е митичен персонаж в българския фолклор. В народните вярвания, представени в пословици и приказки, името ѝ е свързано с името на месец "март". Три са месеците, които са персонифицирани в българските митични представи - януари, февруари и март. Януари и февруари са представени като братя с лют характер - Голям Сечко и Малък Сечко. Баба Марта се смята за тяхна сестра, която ту е усмихната и добронамерена, ту непредвидимо зла.

С Баба Марта и месец март се свързват много обичаи и празници, посветени на идващата пролет. Най-известният обичай, свързан с Баба Марта, е закичването на хора и млади животни с Мартеница (усукани бяла и червена нишка) на 1 март - деня на пристигането на Баба Марта. През целия месец се извършват обреди за гонене на змии и гущери, както и гадания, свързани с някои прелетни птици
.=====================

В старите времена МАРТЕНИЦАТА е била възприемана като ритуален знак – амулет, предпазващ от злите духове. Днес почти всички подобни „функции” са забравени и обичаят символизира само идването на пролетта. Но дори и сега българите вярват, че ако носят мартениците през март че са здрави цяла година. Има древна поговорка, която гласи „Ако не носиш мартеницата си през Март, Баба Марта ще ти изпрати лоша прокоба.” 

====================

Митичната Баба Марта олицетворява пролетта, слънцето, което лесно може да игори лицата на хората. Според вярването, Баба Марта е стара жена и е куца. Затова и носи железен бастун да се подпира на него. Народните вярвания описват характера й като много непостянен. Когато се усмихва, слънцето грее; коагто е ядосана студ сковава земята. По-голяма част от ритуалите имат за цел да я омилостивят.

Хората също вярват, че баба Марта ще влезе само

в много чиста и спретната къща. Ето защо къщите се почистват старателно в края на февруари. Това е символично пролетно почистване от всичко лошо, старо и ненужно,

останало от миналата година.

=====================

МАРТЕНИЦИТЕ  се правят от вълна, коприна или памук, заплетени от млади жени. Основните цветове са бяло и червено. Белият цвят на мартеницата първоначално символизира мъжкото начало, силата, светлата, соларна зона. Бялата вълна предвещавала дълъг живот. Червеното е женското начало, здравето: то е знак на кръвта, на зачеването и раждането. Червеният цвят в бита на народа е средство за предпазване от болести, за здраве и сила.Конците са усукани заедно. Традиционните мартеници може да включват и други елементи като сребърни монети, мъниста, чесън, охлювени черупки, косми от конска грива и т.н... Заедно те правят амулет. 

На първи март всеки трябва да носи мартеница, особено малките деца, младоженците или новородените домашни животни. На някой плодни дръвчета, дръжките на вратите и избите също се слагат мартеници. Има специални места, на които се слагат мартеници – на китките, на врата като огърлица или на дрехите отляво.Хората носят мартеници за определен период от време. Обичайно периодът е свързан със знаците на приближаващата пролет – цъфнали дървета, среща с първите долитащи прелетни птици – щъркели, лястовици или жерави. Тогава хората свалят мартеницата и я завързват на цъфнало дърво.

В различните части на България свалянето на мартеницата е свързан разни предзнаменования. В Южна България хората вярват, че мартеницата, носена на китката трябва да се свали, когато видят летящ щъркел. Ако щъркелът не лети лятото ще е много мързеливо. Мартениците от врата се свалят, когато се види лястовица, което означава, че шията ще стане грациозна и дълга като на птица. Девойките поставят мартениците си под голям камък и после търсят знамения какъв ще е бъдещият им жених.

Веднъж свалена със съпътстващия ритуал, мартеницата губи значението си на амулет. Това отбелязва една важна стъпка – краят на зимата и преходът към положителните промени. Тази широкоразпространена практика на носенето на мартеници и нейното учудващо неотслабващо положение сред българските обичаи се обяснява с вярването в магическите свойства на червения цвят

====================

Баба Марта превзема Света!
Инициативата за създаването на ДЪРВЕТА МАРТЕНИЦИ е на Проект Мартеница – неформално сдружение на български емигранти, които отправиха предизвикателство към сънародниците си по света да разпространят древната традиция на мартеничките по всички континенти. Целта на проекта е създаване на положителен имидж на България, имидж, свързван с култура и традиции, както и възпитаване на младото поколение български емигранти в духа на традиционните български ценности.

Идеята за украсяване на дървета като мартеници е на българския художник от Стара Загора Mариян Миланов, който от 1992-ра година декорира дървета за първи март в централните части на големите български градове. Проект Мартеница в чужбина стартира в Бризбън – столицата на австралийския щат Куинсланд, където Асоциацията на българите в Куинсланд получава разрешение и подкрепа лично от кмета на двумилионния град Кембъл Нюман. Дървото Мартеница ще краси централния бризбънски площад „Крал Джордж“.

=======================


ЧЕСТИТА ВИ МАРТА!

Независимо от лошите прогнози
и от тоновете сняг, изсипал се
като думи в суховата проза,
като думи в некадърни стихове...
Независимо от носещи се слухове,
че навлизаме във ледена епоха,
Пролетта пристига, чувам я
как на външната врата похлопва,
как разлиства голите дървета
и подмамва птиците обратно,
как нощта полите си запретва
и си тръгва без да я изпратя..
Как земята сякаш оживява,
чоплена от ранобудни мравки...
И сърдечно вятърът повява,
разтопил леда в канавките...
Независимо от сприхавата репутация
на единствената лейди – Марта,
Тя е тук . Не баба... Тя е Грация
със присъщо за жените своенравие...
OSI4KATA


========================

http://www.youtube.com/watch?v=knb4MSPjH-U

Жизнена и силна е народната традиция.
 И сега тя носи много радост и красота на народа ни, зарежда с енергия и надежда, дарява обич и закрила на млади и стари.

=========================

Още за празника
БАБА МАРТА
на адрес:
http://babamarta.start.bg/,

а аз ще добавя-

Днес,1 МАРТ,
е моят РОЖДЕН ДЕН!:)

Добави в Svejo