ВСИЧКО Е ЛЮБОВ...

ВСИЧКО Е ЛЮБОВ...
ЛЮБОВТА ЛИ?ЛЪЖА БИЛО Е ВСИЧКО,КАЗВАТ... НО КОЛКО ИСТИНИ ДО ДНЕС НАПРАВИЛИ СА МЕ ЩАСТЛИВА?!
Показват се публикациите с етикет Приятели-поети. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет Приятели-поети. Показване на всички публикации

понеделник, 5 март 2012 г.

Моите приятели-поети-ЯСЕН ВЕДРИН

ФОТО СТИХОВЕ
НА
ЯСЕН ВЕДРИН








петък, 20 януари 2012 г.

Magic LOVE: Моите приятели-поети-ЯСЕН ВЕДРИН

Magic LOVE: Моите приятели-поети-ЯСЕН ВЕДРИН /албум/: ЯСЕН ВЕДРИН и неговата прекрасна ПОЕЗИЯ ФОТО-СТИХОВЕ

вторник, 17 януари 2012 г.

Моите приятели-поети - РЕНИ



ПРОШКА И ОБИЧ!

Райна Недялкова

Колко ли струва сълзата,

която на приятел в очите блести

и която превръща в поточе водите,

а после във буйни реки.

Колко ли струват монетите дребни

на бездомника в джоба съдран,

колко ли много те са потребни

на богатия, стъпчил къшея хляб?

Колко ли струват на роза откъсната

няколко часа във ваза с вода?

Колко ли струва времето,

пръснато между живота и вечността?

Питаш се лутайки, търсиш цената,

а може би проста е тя -

прошката е ключът на нещата,

единствено тя си струва труда.


Прощавайки можеш в сърцето да пазиш

малка сълза, като капка роса,

дребна монета, която бездомника

щастлив ще направи в нощта.

Прошка и обич не крий във сърцето си

заради тази сълза.

Прошка и обич не можеш да купиш,

но можеш да подаряваш сега.

 
http://www.youtube.com/watch?v=Yeo4JBHrjHI


понеделник, 9 януари 2012 г.

Моите приятели-поети-ЯСЕН ВЕДРИН

ФОТО-СТИХОВЕ

Една чудесна колекция...
Ясен си е...Ясен!















































сряда, 28 декември 2011 г.

Моите приятели-поети - ЛИЛИ



ГРЕШНИ СМЕ СПРЯМО ДЕЦАТА НИ...

 ,,Имам вина спрямо дъщеря ми.
Когато беше малка,мен ме нямаше край нея,правех кариера.''
Стефка Берова




 Невинни дошли на света,
 орисани обич да носят,
 а после наместо това

обречени обич да просят,
 децата ни раснат сами...
 Защото в гонитба за хляба;
 за миг на ,,свалени звезди'',
 забравяме - ние им трябваме!...
Растат търпеливо, без глас...
Дорде се усетим, сме чужди -
 спокойно си могат без нас!
 Тъжим - те сега са ни нужни...
Самотни задават се дни -



 гнездото съвсем опустява...
 Изплакани, стенат вини ;
 душата ни с нож разорават...
 Господи, толкова грешни
 сме само спрямо децата ни...
 Има ли начин човешки
да се покаят сърцата ни?...

Лили Чолакова






)(*)(*)(


ПРЕДКОЛЕДНО
 Лили Чолакова

 Отново
 коледни вълнения...
 И...суетня;
 и ...глъчка;

 и мъничко тъга...
 Предчувствие
 за аромати,
 за светлини;

 за звън камбанен
 с разплискани копнения...
 В очите ни-
 отблясъци
 от коледни искри.
 Сърцата ни-
 отворени широко...




 Дано
 да станем по-ДОБРИ!...
 Че утре,
 празникът
 като отмине,
 да не свалим
 със жест небрежен
 онези маски,
 дето коледно
 разцъфват
 по лицата ни надлежно...
 И без молитвено
 насочени ръце
 нагоре,
 да не забравяме,
 че трябва
 да останем
Хора...



)(*)(*)(




В ОЧАКВАНЕ НА КОЛЕДА

Лили Чолакова

 Ще грейне празнично елхата.
 Ще вдъхнем жадно аромата
 на боровите клонки и смола;
на меденки, канелени сърца...

 А празника ще го усети
 по радостната тръпка всеки.
 Детето в нас ще се пробуди,
повярвало, че има Чудо!...

 И с коледния звън рождествен
 ще чуеш в себе глас божествен...
 С искрици от неземна светлина
ще заискри и твоята душа...




 Ще се помолиш по човешки
 да си добър...по-малко грешки;
 да сгряваш своето сърце със жар-
от любовта събрала огнен дар.

 Във тази нощ държиш в ръцете
 едно ранимо, крехко цвете -
 мечта, по детски чиста, свята-
щастлив да бъдеш на земята!