ГРЕШНИ СМЕ СПРЯМО ДЕЦАТА НИ...
,,Имам вина спрямо дъщеря ми.
Когато беше малка,мен ме нямаше край нея,правех кариера.''
Стефка Берова

Невинни дошли на света,
орисани обич да носят,
а после наместо това

обречени обич да просят,
децата ни раснат сами...
Защото в гонитба за хляба;
за миг на ,,свалени звезди'',
забравяме - ние им трябваме!...
Растат търпеливо, без глас...
Дорде се усетим, сме чужди -
спокойно си могат без нас!
Тъжим - те сега са ни нужни...
Самотни задават се дни -

гнездото съвсем опустява...
Изплакани, стенат вини ;
душата ни с нож разорават...
Господи, толкова грешни
сме само спрямо децата ни...
Има ли начин човешки
да се покаят сърцата ни?...
Лили Чолакова
)(*)(*)(
ПРЕДКОЛЕДНО
Лили Чолакова
Отново
коледни вълнения...
И...суетня;
и ...глъчка;
и мъничко тъга...
Предчувствие
за аромати,
за светлини;
за звън камбанен
с разплискани копнения...
В очите ни-
отблясъци
от коледни искри.
Сърцата ни-
отворени широко...
Дано
да станем по-ДОБРИ!...
Че утре,
празникът
като отмине,
да не свалим
със жест небрежен
онези маски,
дето коледно
разцъфват
по лицата ни надлежно...
И без молитвено
насочени ръце
нагоре,
да не забравяме,
че трябва
да останем
Хора...
)(*)(*)(
В ОЧАКВАНЕ НА КОЛЕДА
Лили Чолакова
Ще грейне празнично елхата.
Ще вдъхнем жадно аромата
на боровите клонки и смола;
на меденки, канелени сърца...
А празника ще го усети
по радостната тръпка всеки.
Детето в нас ще се пробуди,
повярвало, че има Чудо!...
И с коледния звън рождествен
ще чуеш в себе глас божествен...
С искрици от неземна светлина
ще заискри и твоята душа...
Ще се помолиш по човешки
да си добър...по-малко грешки;
да сгряваш своето сърце със жар-
от любовта събрала огнен дар.
Във тази нощ държиш в ръцете
едно ранимо, крехко цвете -
мечта, по детски чиста, свята-
щастлив да бъдеш на земята!
