Мария Янкова Нейкова, българска поппевица и композитор, е родена на 21 декември 1945 г. в Пловдив.
През 1968 г. завършва школа за естрадни изпълнители, а през 1985 г. се дипломира в Академията за музикално, танцово и изобразително изкуство - Пловдив.
Кариерата ѝ като изпълнител започва през 1968 г. и още на следващата година получава първа награда на фестивала Златния Орфей за песента „Закъснели срещи“ в дует с Михаил Белчев. През 1972 г. печели Мелодия на годината с песента Добър вечер, лека нощ. Песента ѝ от филма Козият рог от началото на 70-те години става емблематична и продължава да се излъчва и харесва.
Амплоа на певицата са лиричните балади и успешните ѝ адаптации на фолклора в естрадната музика. Като изпълнител концертира не само у нас, но и чужбина (Русия, Унгария, Германия, Полша, Алжир). Има издадени два дългосвирещи албума.
Мария Нейкова е автор на около 100 естрадни песни. Особено популярна е песента ѝ Светът е за двама (1980 г., изп. Орлин Горанов). Пише, също така, музика за филми и театрални спектакли.
Умира на 56 годишна възраст на 1 август 2002 г. в София.
„Вчера“ е български игрален филм (драма) от 1988 година на режисьора Иван Андонов.Филмът се основава на романа на Владо Даверов "Вчера". Оператор е Красимир Костов. Музиката във филма е композирана от Кирил Маричков.Филмът е носталгично и реалистично вглеждане в живота на елитните езикови училища от годините на социализма. Приятелство, предателство, любов, омраза - в затвореното микрообщество избуяват страсти и скандали от най-различно естество: от бременни ученички до най-новите плочи.Времето на "Бийтълс" и "Ролингстоунс", сексуалната революция и младежките вълнения проникват зад стените на елитна гимназия с изучаване на английски език. Учениците се сблъскват с конформизма и предразсъдъците срещу свободомислието, формирали поколението на днешните четиридесетгодишни.
Ефектното изпълнение на изгряващи звезди, съзаклятническата атмосфера и хитовата песен на Щурците" правят от "Вчера" култово произведение на българското кино за няколко поколения българи.
Сюжет Краят на 60-те години. Дана (София Кузева), дъщеря на дипломат в Лондон, се завръща в България и е настанена в пансион на езикова гимназия, в която учат предимно деца на висши партийни функционери. Иван (Христо Шопов) е син на човек на върхушката и дори по-сериозните провинения са му простени, докато Ростислав (Георги Стайков) е приет в училището само заради способностите си и при най-малката грешка може да бъде преместен. Освен че харесва и двамата, съученичката им Марина е човек, който обича сложните интриги, в които скоро ще бъде въвлечена и Дана. В училището се разследва бременността на ученичка и преподавателите са изнервени. На обикновените младежки лудории се гледа като на потенциални престъпления, докато не се случва непоправимото.
Филмът е заснет от Иван Андонов по сценария на Владо Даверов, разказващ за училищния живот в немската гимназия Ернст Телман (ГЧЕ „Екзарх Йосиф І“) в град Ловеч. Заснет е в тогавашната езикова гимназия в Пловдив (днес Духовна Семинария)
Режисура Иван Андонов Продукция Бояна филм Сценарий Владо Даверов, Иван Андонов Оператор Красимир Костов Актьори Христо Шопов, Георги Стайков, София Кузева, Светла Тодорова Музика Кирил Маричков Премиера 25 януари 1988 Времетраене 84 минути
Незабравими реплики от филма:)))
*Защото вчера някой... я си помислете... След няколко години ще започне да се издигате по разни йерархически и някои други стръмни стълбички и ще ви бъде притеснително да си спомните, че вчера бай Пешо е намерил в парка едно прясно... с извинение... хайде да не казвам какво... Не е смешно! Вие говеда ли сте! Осемнайсет мъжки и четиринайсет дамски тоалетни имаме, варирани... хигиена! Хигиената е майка на прогреса! Дипломати ще стават! И ще ходят из парковета да...
*Я ме вижте мен! На петдесет и осем години съм и нямам нито един кариес! Я да ви видя вас! Покажете си зъбите! Ааа... *Страхливо започваме живота си, Иване! *Какво аз бе! Кой си ти? Я, тихо! Ти-и-хо! Какво става тука бе? Ако се научи от министерството знаете ли какво ще стане? Всички ще ви изключат. До един! Я отстъпи! Какво е това бе? Бийтълс! Ще ви дам аз на вас едни Бийтълси! Какви са тия маймунски танци? Не ви ли е срам? Ако искате забавата да продължи - валс! Я извъртете един валс бе, покажете, че сте млади хора бе, нещо... мм... *Само от добър приятел става качествен предател! *Как така на отделен лист? Как може истината да се дели на две? Че тя е една - цялата истина! Аз на това ги уча всеки ден. Че всички деца са равни - поне докато са във училище! *Не съм казвал, но пак повтарям. *Ще се намери тоя чин бе, Баръмов — не е овца да избяга! *Няма да си играем тука на абстрактен хуманизъм. Сега ще видите вие кон боб яде ли! *Е сега вече ще се изключваме! *Вчера може, днес - не може! *Ти мойто «вчера» няма да го бараш! Вън! *То от кино не се забременява! *Защото на вашите години, ето в тази пазва имах само една шепа джанки за цял ден тичане подир овцете!
*Няма кой да ти прощава, свърши тая! За подпалвач, за пушач, за подбудители на стачки и опортюнистически елементи в нашето общество място няма. Няма к'во да се церемоним с тебе!“, „Това е политически жаргон отпреди национализацията. Демоде е, Баръмов!“, „Баръмов... К'во става тука бе... Другарю Цончев... *Другарю Цончев...“, „Какво има, Баръмов?“, „Другарю Цончев, изчезнал е преподавателския стол от стаята и един чин. Аз анулирах часа“, „Добре Баръмов, много добре!“, „Ма не е добре, другарю Цончев, как ще е добре. Това е опортюнизъм, намирисва на студентските вълнения в Париж. Утре могат да ви поискат оставката, като на Де Гол, само че без референдум“, „Ще се намери тоя чин бе, Баръмов - не е овца да избяга!“, „Само да не стане късно.“, „Добре бе.“, „Аз затова сигнализирам.“, „Добре“, „Ма не е добре.“, „Добре бе, добре.“, „Изпускаме работата, другарю Цончев....
http://www.youtube.com/watch?v=5J7KqBeBpDs
КЛЕТВА
Kълна се, никога да не забравям теб с когото пет години всичко съм делил Кълна се, попадне ли в беда един от нас да му подам ръка и в лош за мене час
Кълна се, попадна ли в беда да не предавам приятелските грешки да прощавам кълна се, в дявола и бога да сторя аз за теб каквото мога заклех се, заклех се, заклех се
Кълна се, попадне ли в беда един от нас да му подам ръка и в лош за мене час.
http://www.youtube.com/watch?v=iBvofH3heek
/целият филм/ *** In memoriam
На 29.12.2011 г. почина големият актьор и режисьор Иван Андонов ... Поклон!!!
Ромео и Жулиета (на английски: Romeo and Juliet, на италиански: Romeo e Giulietta) е филм от 1968 година с режисьор Франко Дзефирели и с Ленърд Уайтинг (Ромео) и Оливия Хъси (Жулиета) в главните роли. Филмът е екранна адаптация на едноименната творба на Уилям Шекспир. Въпреки това обаче има някои различия в детайлите от оригиналната творба.
Печели Оскари за най-добра кинематография (оператор) и най-добри костюми, а е номиниран още за най-добър филм и най-добър режисьор. Разказвач във филма е Лорънс Оливие, който чете пролога и епилога.
Ромео и Жулиета
Romeo and Juliet
Режисура Франко Дзефирели
Продукция Джон Браборн, Антъни Хавелок-Алън
Сценарий Франко Брусати, Масолино Дамико, Франко Дзефирели по пиеста на Уилям Шекспир
Актьори Ленърд Уайтинг, Оливия Хъси, Пат Хейуд, Мило О'Ши, Джон Макенри, Робърт Стивънс, Майкъл Йорк
Музика Нино Рота
Разпространител Paramount Pictures
Премиера 8 октомври 1968
Времетраене 138 мин.
Страна Англия, Италия
Език английски
Прекрасната музика на НИНО РОТА...
За мене това е най-сполучливата екранизация на великата творба на Шекспир!
Финалната сцена във филма
Оливия Хъсли и Ленърд Уайтинг 35 години след снимките
Една история за най-красивата любов...„И до днес светът не знае любов по-чиста и съдба по-клета от тази на Ромео и Жулиета“.
"Балада за Ромео и Жулиета"
Христо Фотев
............
Ще издържим ли
страшното изкуство
да сме човеци...
Аз да съм Ромео!
Ти-Жулиета...
.............
Не мога да повярвам,
че живота и любовта
са врагове заклети!
Не искам!
И какво,
че наранени са нашите души
от много болка?
Аз ще кажа:
"Ние сме родени
да помириме
любовта с живота!..."
/цялата поема на :http://www.slovo.bg/showwork.php3?AuID=188&WorkID=9624&Level=1 /
"Флашданс" (на английски: Flashdance) е американски музикално-романтичен филм от 1983 г.
Eдин от големите хитове на 80-те години,визуално и музикално зашеметяващият касов филм
разказва вдъхновяващата история на Алекс Оуенс (Дженифър Бийлс), красива и решителна 18 годишна девойка, която работи като заварчик през деня, а вечер танцува в местен клуб.
Алекс трябва да се пребори за своята независимост, да намери любовта и да осъществи голямата си мечта – да танцува в Танцовата академия в Питсбърг.
Мечтаейки за кариера в балета Алекс получава финансова поддръжка от шефа си Ник Хърли и морална подкрепа от взискателната, но добросъвестна инструкторка Хана Лонг.
Следва кастинг пред строгото жури и прочутата, наричана от филмовите почитатели "незабравима", сцена с конкурсния танц и водната феерия... Tанцът на Алекс – страст, възторг и устременост, съчетани в името на една съкровена мечта – изкуството на балета...
Flashdance Режисура Ейдриън Лайн Сценарий Том Хедли, Джоу Естерхас Актьори Дженифър Бийлс, Майкъл Нури, Лилия Скала Музика Джорджо Мородер Премиера 15 април 1983, САЩ Времетраене 95 мин. Страна САЩ
Филмът блести с вечната музика на 80те години, включително култовата песен на Айрин Кара „Flashdance - What a Feeling” и „Maniac” на Майкъл Сембело.Филмът получава награда „Оскар” за най-добра песен – „Флашданс”.
Песента на Васил Найденов „Спри, не си отивай”, саундтрак към българския филм „Адаптация”, покори сърцата на родния зрител в началото на 80-те години на ХХ век. Режисьорът Въло Радев умело преплита съдбите на шестима шизофреници, които са подложени на общо лечение в група по психотерапия. Според методите на тогавашната психиатрия, ако болните успеят искрено да разкажат за своя живот, страхове и притиснения пред чужди хора, ще успеят да ги превъзмогнат и да се излекуват.
***
Болестта е тяхната защита и се нарича "СТРАХ". Страх от хората, от любовта, от живота, от смъртта...
Терапията за болестта на душата е : Първа стъпка - говориш без страх, Втора стъпка - действаш без страх, Трета - чувстваш без страх, Четвърта - излизаш свободен или... влизаш обратно в СТРАХА...
***
Адаптация 3-сериен телевизионен филм. Драма. България, 1979 г.
Сценаристи: Райна Томова, Въло Радев Режисьор Въло Радев Оператор Христо Тотев Музика Митко Щерев Художник Петър Горанов В ролите: Ели Скорчева, Антоний Генов, Иван Григоров, Николай Сотиров, Любен Чаталов, Елена Кънева, Илия Караиванов, Аня Пенчева, Вихър Стойчев и др.
Ролите се изпълняват от млади, току що дипломирани актьори, чиито имена днес са на най-добрите български артисти – Аня Пенчева, Ваня Цветкова, Любен Чаталов, Иван Иванов, Николай Сотиров, Антоний Генов(1950-2006) и др.
***
Филмов дебют на актрисата Ели Скорчева."Не съм спряла съвсем да играя, но се ограничавам с театър. Последната ми роля беше преди няколко години в представление на Николай Калчев за Ямболския театър, посветено на Невена Коканова. С филмите приключих веднага, щом излязох от подходящата възраст. Киното е чудовище, което яде млади тела и лица", казва актрисата.
***
Но съдбата не е толкова благосклонна към всички участници. 23 – 24-годишният, все още студент във ВИТИЗ, Юрий Манолов успешно влиза в образа на болния студент Делян. Юрий Манолов попаднал във филма „Адаптация”, след като съвсем случайно режисьорът Въло Радев го срещнал на стълбите във ВИТИЗ и го поканил на кастинг. Сценаристката Райна Томова казала на Въло Радев да не го изтърва, защото има таланта да изиграе успешно роля във филма. И само две години по-късно блестящата кариера, която очаква талантливият актьор, се оказва химера. Юрий Манолов е с диагноза шизофрения. Като че ли е играл собствения си живот в аванс. ***
Вероника (Ели Скорчева) е душевно болна и е хоспитализирана в специализирано заведение. Всеки от пациентите трябва да разказва историята си и да споделя своите страхове. За разлика от другите, Вероника не успява при беседите да се пребори със себе си. Доктор Банков (Антоний Генов) е лекуващ лекар в същата болница. Има собствен живот, но по-голямата част от времето посвещава на болните. В един момент от лечението Вероника се влюбва в доктора и това е отключващият момент за истината в душата й.
***
"Адаптация" т.Иван Пейчев,м.и ар.Митко Щерев
Спри не си отивай, ще ми бъде тъжно, ще ми бъде тъжно без твоите ръце. Не, не си отивай, днес ще ти направя най-страшното признание. Под мостовете не шумят реки, когато ти не си, не си със мен. Пристанищата са пустинно тихи, когато теб те няма. Спри не си отивай, ще ми бъде тъжно, ще ми бъде тъжно без твоите ръце. Не, не си отивай, ще ми бъде тъжно, без твоите единствени ръце. Не, не си отивай, ще ми бъде тъжно, без твоите единствени ръце.
http://www.youtube.com/watch?v=2a20f9LmGrI
Първа серия Младата свръхчувствителна Вероника има проблеми при общуването. Разочарована от близки и приятели, тя създава свой собствен свят, в който няма нужда от хора. Поведението й е странно, и баща й е принуден да я изпрати в психиатрия... Лекуващ лекар на Вероника е младият д-р Банков, който не гледа на пациентите си като на трамплин за научна кариера. Неговият метод на лечение се състои в свободен разговор, освобождаващ натрупаната болка. Така той помага при решаването на проблемите.
Втора серия
Новият пациент на младия д-р Банков е Костадин – той има проблеми при контактите с жените и не може да забрави нещастната си любов. Младежът прави опит за самоубийство. Всички са уплашени и се опитват да бъдат по-добри. Вероника е преодоляла задръжките си и започва да споделя своите проблеми
Трета серия Вероника се влюбва в д-р Банков. Тя все още не може да се освободи от проблемите при общуването с хората. Д-р Банков е твърдо убеден, че тя може да бъде излекувана. Двамата отиват на ресторант, но там става сбиване и двамата си тръгват. Той я кани у дома. Вероника се опитва да го прелъсти, но той й обяснява, че особеното му отношение е част от лечението й ... Впоследствие д-р Банков е обвинен в нарушаване на професионалната лекарска етика. Вероника се опитва да го защити...
*** "Адаптация" привидно се експонира като завладяваща мелодрама, преплитаща пътищата на д-р Банков и Вероника, но зад занимателните групови психосеанси прозира и насилието над личността през догматичните години на "наливане на основите" /случаят Спиридонов/, безперспективността на ранимата, уязвима и нежелаеща да се адаптира към сковаващите рамки на системата наша младеж от 80-те години, чието олицетворение е Вероника...
е български игрален филм (военен, драма) от 1975 година,създаден по романа „Осъдени души“ на Димитър Димов.
Режисьор: Въло Радев Актьор: Руси Чанев, Вълчо Камарашев, Мариана Димитрова, Edit Solay, Jan Englert, Силвия Рангелова, Димитър Хаджийски, Сватоплуг Матиаш, Роман Громадский, Луиза Топузян, Атанас Лилянов
Музика:Митко Щерев
Разказ за истинските човешки взаимоотношения, за жертвоготовността и милосърдието на фона на драматичните събития от гражданската война в Испания.
Съдържание: Испания в края на Гражданската война. Четирима чужденци се опитват да се придвижват с кола по несигурните пътища на Испания. При отсядането си в една кръчма са свидетели, а мъжете участници в сбиване с войници. Арестувани са и изправени пред съд. Един от обвинените е отец Ередия.
В страната цари хаос и безредие. Смъртта взема своите жертви по бойните полета, но нейният призрак витае и в лагера за болни от тиф в Пеня Ронда. Сред гаснещите човешки същества зад бодливата ограда между английската аристократка Фани Хорн и монахът от йезуитския орден отец Ередия пламва любов. Красива, но неосъществима и невъзможна. Религиозният фанатизъм на отец Ередия довежда Фани Хорн до безизходица и тя го убива.
Награди: Награда на СБФД за режисура, 1975 Златен медал и награда за мъжка роля на Ян Енглерт на VI МКФ на Червенокръстките и здравни филми, Варна, 1975 Награда за режисура, награда за операторска работа, награда на СБХ на Константин Джидров на фестивала „Златната роза“, Варна, 1976 Почетен диплом, Техеран, 1976
Незабравимата мелодия от филма:
Осъдени души
Кой ме смути със странен глас? Кой ме гори във сън студен? Един монах, една жена. Една любов, една съдба.
Те са пред мен - две сенки огнени. Те са във мен - две болки плачещи.
Под слънцето на време страшно. Един монах - сърце желязно. Една жена отрекла себе си. Душите си осъдени горят.
Те са пред мен. Те са във мен. Две сенки огнени. Две болки плачещи.
Кой ме смути със странен глас? Кой ме гори във сън студен? Един монах, една жена. Една любов...една любов...осъдена.
(целият филм)
Ян Енглерт е много добре известен на българската публика като изпълнител на главната мъжка роля (на отец Рикардо Леон Ередия и Санта Крус) във филма.За тази роля получава единствената международна награда във филмовата си кариера. Актьорът има изключителен сантимент към България и признава, че никога не е получавал толкова писма в Полша, колкото са били от България след филма "Осъдени души". Енглерт е на мнение, че заслугата за изпълнението му е на Въло Радев, „който ме държеше както добър ездач сдържа коня. И не ми позволяваше да се отклонявам, не ми позволяваше много да играя. Сдържаност, сдържаност - помня тези негови думи”, разказва Ян Енглерт.
1672 година, малко родопско село. Докато козарят Караиван е със стадото си високо в планината, в къщата му нахлуват четирима турци, който изнасилват красивата му съпруга и тя умира. Свидетел на жестокостта е малката им дъщеря Мария. Обзет от болка и ярост, Караиван подпалва обругания си дом и отвежда детето в планината. В продължение на десет години той възпитава Мария като мъж. Тя може да язди, да стреля с пушка, да се бие с тояга.
Целта е отмъщение. Трима от турците, участници в зверския акт са убити хладнокръвно от младата жена със забит кози рог - символ на възмездието. Дебнейки четвъртия в богата му ориенталска къща, Мария случайно става свидетел на любовна сцена, която събужда женската й природа. Развълнувана и объркана, тя дори се разколебава да го убие. Мария започва да се вглежда в тялото си, в красивите женски дрехи и се влюбва в млад овчар, на когото се отдава.
Любовта измества омразата в сърцето й. Но не това очаква от нея баща й, който забелязва промяната и решава да я върне обратно към мисията за отмъщение. Късно. Мария вече е вкусила от любовта и не може да забрави, но може да избира...
Награди и номинации:
Специалната награда на журито от Международния филмов фестивал в Карлови Вари /1972/;
Награда "Сребърен Юго" за филма на режисьора Методи Андонов от Международния филмов фестивал в Чикаго /1973/
Голямата награда и наградата на публиката от Фестивала на българския игрален филм - Варна /1972/;
Награда за женска роля на Катя Паскалева от Международния филмов фестивал в Панама /1972/;
Награда "Фемина" за женска роля на Катя Паскалева от Международния филмов фестивал в Брюксел /1973/...
Световна премиера: 05.10.1972
Жанр: Драма
България / 1971 / 105 минути
Сценарист: Николай Хайтов
Режисьор: Методи Андонов
В ролите: Климент Денчев, Марин Янев, Милен Пенев, Невена Андонова, Стефан Мавродиев, Катя Паскалева, Тодор Колев, Антон Горчев
Оператор: Димо Коларов
Разпространител:
Boyana Film
"Козият рог" на режисьора Методи Андонов е първият български филм, който показва напълно голо женско тяло, на което се виждат всичките красоти и потайности.. Голите кадри с изнасилването са в началото на филма и имат важна драматургична задача. В тях е завръзката на сюжета, те предопределят и конфликтите в развитието му. Мотивират поведението на главния герой Караиван, който иска да промени природата на дъщеря си Мария, в името на отмъщението, а, според собствените му представи - и на оцеляването.В ролята на Мария от "Козият рог" се снима Катя Паскалева. Тогава тя е само на 26 години, красива е и няма причини да се срамува от голотата на тялото си.За ролите на сексуалните насилници Методи Андонов избира почти без колебания съвсем младите тогава Стефан Мавродиев и Марин Янев, студенти от класа му във ВИТИЗ, и малко по-големите Тодор Колев и Климент Денчев. Всичките са приятели помежду си.
Изборът на четиримата обаче е посрещнат доста критично в Киноцентъра. Някои от началниците смятат, че четиримата не могат да се превъплътят в страшни и омразни злодеи.
"Все още битуваше представата, че насилниците трябва да са тлъсти, грозни, мазни и лоясали", казва Стефан Мавродиев. "Избирайки нас, Методи Андонов, който беше изключително интелигентен човек, наложи нов подход при изпълнението на отрицателните роли. Въпреки че кадрите с изнасилването на главната героиня са заснети много естетски, те хвърлят в паника учителите и шефовете на културата в провинцията.
«По онова време още ехти паметната фраза на съветския министър на културата Екатерина Фурцева: "В СССР няма секс, има морал!" Значи и в България е така.
И може би заради това в някои провинциални градове забраняват "Козият рог" за ученици. Което, естествено, още повече засилва интереса към него.
"Този филм е Божи пръст в съдбата ми", казва Катя Паскалева за "Козият рог", посочен за най-добрия български филм за всички времена в анкета на в. "Култура" от 1993 г., в която участват български кинематографисти от всички професии.
"Козият рог" е заснет за месец и половина и за около 156 хиляди лева.
Филмът е с чудесно музикално оформление-песента на МАРИЯ НЕЙКОВА-"ДВАМА".Песента става емблематична за 70-те години и днес продължава да се излъчва и харесва...
Вървят ли двама
Вървят ли двама на дълъг път
и път да няма не ще се спрат.
Ще бродят близки по таз земя,
ах, как не искам да съм сама.
Решат ли двама да дирят брод
в тях грейва пламък за цял живот.
Той пръска искри в скръб и тъма,
ах, как не искам да съм сама.
Делят ли двама една съдба,
допрат ли рамо в една борба,
ще легнат чисти във таз земя,
ах, как не искам да съм сама,
ах, как не искам да съм сама.
Кариерата ѝ като изпълнител започва през 1968 г. и още на следващата година получава първа награда на фестивала Златния Орфей за песента „Закъснели срещи“ в дует с Михаил Белчев. През 1972 г. печели Мелодия на годината с песента Добър вечер, лека нощ. Песента ѝ от филма Козият рог от началото на 70-те години става емблематична и продължава да се излъчва и харесва.
