Запалих свещ...За всички онези мои близки и приятели,които си отидоха от мене...Толкова ги обичах...Толкова неща имах да им казвам още...Толкова ми липсват...Понякога изпитвам неистово желание да ги докосна,да ги прегърна...И ме изпълва жестока,непоносима болка от мисълта за безкомпромисната невъзможност...болка,която ме смазва и задушава...И единствено надеждата,че са някъде на по-хубаво място,разхлабва обръча,стегнал потъналото ми в кръпки от толкова последни сбогувания сърце...
Паша Христова (Парашкева Христова Стефанова) е българска естрадна певица от 60-те и 70-те години на XX век, известна с песните си „Една българска роза“, „Повей, ветре“, „Янтра“, „Остани“, „Бяла песен“, „Ах, този дивен свят“.
Родена в София на 16 юли 1946 г., израства в кв. Княжево.Интересен факт е че корените и са от село Варана, община Левски където живели баба и дядо ѝ. Родителите и се местят в София и там се ражда Паша. Учи в гимназия и става чертожничка в завод за електрокари. Завършва Школата за естрадни певци и постъпва в Ансамбъла на строителни войски като солистка. Нейният първи успех е на Фестивала на забавната песен в Сочи, Русия, през 1967 г., където е удостоена със златен медал и първа награда.
През 1968 г. заедно с Борис Гуджунов пее като солистка в „Оркестър София“ — тогава един от най-популярните състави в българската музика. Двамата заедно пеят по концерти и гастроли в Русия, Чехия, Унгария, Сърбия, Германия. За своите пет творчески години записва около 60 песни за фонда на Радиото, Телевизията и Балкантон.
Печели международна слава и много награди от конкурси, между които награда на фестивала „Златният елен“ в Брашов, Румъния, първа награда за изпълнение заедно с Мария Нейкова и Мими Иванова „Яворова пролет“ (по музика на Светозар Русинов) на радиоконкурса „Пролет“. През 1970 г. се представя на фестивала "Златният Орфей” и получава голямата награда за песента „Повей, ветре“ (по музика на Йосиф Цанков) и първата награда за „Една българска роза“ (по музика на Димитър Вълчев).През 1971 година получава Голямата награда за изпълнители на Международиня фестивал в Сопот, Полша, за песента "Ах, този дивен свят". Това е едно от най-големите международни признания за български поп певец.
Търсенията на Паша Христова са многопосочни — балади, популярни песни, версии на фолклорни песни, джаз пиеси, политически песни.
Гласът ѝ е специфичен — с огромен гласов диапазон и възможности за най-ярко драматично пеене до най-фините нюанси на нежното музициране. Особено впечатляващо е живото ѝ пеене на конкурси, концерти и фестивали, при които показва импровизаторски талант, лекота в музикалните преходи, перфектна интонация и емоционалност. Така тя печели поредица награди от наши и чужди фестивали, наричат я „фестивалната певица“.
Самолетна катастрофа от 21 декември 1971 година
Заедно с оркестър „София“, Мария Нейкова, Борис Гуджунов, фолклорен ансамбъл „Аура“ и народната певица Янка Рупкина, Паша Христова трябва да замине за дните на българската култура в Алжир. Самолетът, с който пътува е Ил-18, току що е излязъл от ремонт на оборудването за контрол на хоризонталното положение на самолета — въжетата, с които се управляват елероните — подвижви части в краищата на крилете, с които се коригира хоризонталното положение на самолета. Ремонтът изглежда не е извършен правилно. Когато машината набира скорост за излитане и се отлепя от пистата, се появява силен страничен вятър, който я накланя на една страна. Проведеното разследване непосредствено след инцидента достига до извода, че въжетата на елероните са били погрешно свързани.Вместо да коригира положението на самолета в хоризонталната плоскост, като парира силата на вятъра, командата на пилотиращия увеличава наклона на самолета заради обратното свързване на елероните. При удара на крилото в пистата, корпусът на самолета се пречупва на две и целият самолет избухва в пламъци, а единият двигател се откъсва. От 73-мата пътници, 32-ма загиват. Спасяват се част от пътуващите в задната част на самолета: Борис Годжунов — със счупени крайници, Янка Рупкина — с леки изгаряния
На 23 декември 1971 г. Паша Христова е изпратена от многобройни почитатели в Ритуалната зала на Централните софийски гробища. Погребана е в католическия парцел
Междувременно цялата новогодишна програма е заснета с активното участие на певицата — само няколко дни след трагедията, цялата страна опечалено наблюдава жизнерадостното участие на Паша Христова.
Творческият потенциал на Паша Христова и песните ѝ не са забравени и днес. Посмъртно е удостоена със званието „заслужил артист“, а през 2000 г. песента ѝ „Една българска роза“ е обявена за песен на столетието.
През 2006 г.по повод 60 години от рождението на Паша Христова се появи първият биографичен филм за певицата - "Мистерията Паша" на Емил Дилчев и оператора Валентин Николов, излъчен по Би Ти Ви. В края на същата години, 35 години след жестоката катастрофа Миролюба Бенатова и Емил Дилчев стигнаха до засекретените документи по разследването на катастрофата и за първи път стана ясно каква е официалната версия за инцидента на летище София през 1971 г. - неправилно свързване на въжетата на елероните. За престъпната небрежност има обвинени пет лица от техническия екип на авиобазата. До съдебен процес обаче никога не се стига. Смразяваще е резолюцията на Главната прокуратура по онова време - да не се стига до дело. Причината - финансова. Самолетът е бил застрахован за близо 1 милион долара и при доказана вина на лицата, застрахователната компания е щяла да си вземе сумата обратно от държавата. През 2009 година по повод 50 години БНТ в специален юбилеен сайт бяха обявени 50 любими песни от "Златният Орфей".След гласуване "Една българска роза" на Паша Христова печели най-много гласове и отново заема Първото място сред любимите на няколко поколения българи популярни песни.
~*~*~
В първите дни на новата 1972 г. се появява песента "Птицата" с подзаглавие "В памет на Паша Христова". Автор на текста е Дамян Дамянов, композитор e Тончо Русев. Песента се изпълнява от Лили Иванова.
Птицата
За последен път тя разтваря крила За последен път синевата гребе. Ах, сбогува се тя с тези свои поля, с тези хълми край тях и със свойто небе!
Ти, земя, я роди във едно гнездо. Ти, небе, я люля с песента. И затуй днес със вас като с роден дом, се прощава с тиха жал в полет тя.
И върти се светът, този тъй хубав свят! И въртят се жита, слънце, облаци прах. Те след малко ще спрат своя луд кръговрат. Тя със мъртво сърце ще се върне при тях.
Но, земя, ти пази пак едно гнездо! Ти, небе, я очаквай! Няма смърт! Ще си дойде тя при вас като в роден дом - песента ще я връща всеки път
Мария Янкова Нейкова, българска поппевица и композитор, е родена на 21 декември 1945 г. в Пловдив.
През 1968 г. завършва школа за естрадни изпълнители, а през 1985 г. се дипломира в Академията за музикално, танцово и изобразително изкуство - Пловдив.
Кариерата ѝ като изпълнител започва през 1968 г. и още на следващата година получава първа награда на фестивала Златния Орфей за песента „Закъснели срещи“ в дует с Михаил Белчев. През 1972 г. печели Мелодия на годината с песента Добър вечер, лека нощ. Песента ѝ от филма Козият рог от началото на 70-те години става емблематична и продължава да се излъчва и харесва.
Амплоа на певицата са лиричните балади и успешните ѝ адаптации на фолклора в естрадната музика. Като изпълнител концертира не само у нас, но и чужбина (Русия, Унгария, Германия, Полша, Алжир). Има издадени два дългосвирещи албума.
Мария Нейкова е автор на около 100 естрадни песни. Особено популярна е песента ѝ Светът е за двама (1980 г., изп. Орлин Горанов). Пише, също така, музика за филми и театрални спектакли.
Умира на 56 годишна възраст на 1 август 2002 г. в София.
.jpg)
Запалих свещ...За всички онези мои близки и приятели,които си отидоха от мене...Толкова ги обичах...Толкова неща имах да им казвам още...Толкова ми липсват...Понякога изпитвам неистово желание да ги докосна,да ги прегърна...И ме изпълва жестока,непоносима болка от мисълта за безкомпромисната невъзможност...болка,която ме смазва и задушава...И единствено надеждата,че са някъде на по-хубаво място,разхлабва обръча,стегнал потъналото ми в кръпки от толкова последни сбогувания сърце...
