На 40,50,60...

И нищичко не значат бръчките издайни...

Ех,момчета и момичета,

и на двайсет,и на трийсет по две,

даже до смърт да обичаме,

пак не падаме на колене!

/Маргарита Петкова/

А за бръчките...те са просто 

белег от усмивки ...

Добави в Svejo

Един мечтател ни напусна...

"Имах мечта да имам

часовник. 

Сега имам часовник, 

но нямам мечта."

Валери Нисимов Петров  е български поет, сценарист, драматург и преводач от еврейски произход, известен с преводите си на Уилям Шекспир на български език. Валери Петров е академик на БАН от 2003 година, вписан е в почетния списък на Международния съвет за детска книга заради Пет приказки, номиниран е за Нобелова награда.

Валери Петров е роден на 22 април 1920 година в семейството на Мария Петрова, преподавателка по френски език в столични гимназии, и д-р Нисим Меворах, професор по правни науки, специалист по семейно право, виден адвокат, обществен деятел, дипломат — посланик в САЩ, представител на България в ООН, автор на книга за Яворов. Майката на Валери Петров е родена във Варна и там той прекарва много от ваканциите си, на ул. „Славянска“. [2] Валери Петров учи в италианското училище, т.нар. Италиански лицей (с гимназиален курс) в София, което завършва през 1939 г. Проф. Нисим Меворах и неговата съпруга Мария Петрова приемат протестанството в Евангелската църква на столичната „Солунска“, и решават името на Валери Нисим Меворах да стане Валери Нисимов Петров.

На 15 години Валери Петров издава първата си самостоятелна книжка — поемата „Птици към север“, стихове печата през 1936 г. в сп. „Ученически подем“, а през 1938 г. излиза от печат първата му книга „Птици към север“ с псевдоним Асен Раковски. По-късно пише поемите: „Палечко“, „На път“, „Ювенес дум сумус“, „Край синьото море“, „Тавански спомен“ и стихотворния цикъл „Нежности“.

През 1944 г. завършва медицина в Софийски университет, като известно време работи като лекар, през есента и зимата на 1944 г. работи в Радио „София“, после участва във втората фаза на войната срещу Нацистка Германия като военен писател в редакцията на вестник „Фронтовак“.

След войната е един от основателите и заместник-главен редактор на вестник „Стършел“ (1945 — 1962). Служи като лекар във военна болница и в Рилския манастир.

От 1947 до 1950 г. работи в българската легация в Рим като аташе по печата и културата. През тези години пътува до Америка, Швейцария, Франция като делегат на различни форуми.

По-късно завръщайки се в България е редактор в Студия за игрални филми „Бояна“, редактор на издателство „Български писател“ и Народен представител в Седмото ВНС (1990-1991)

Автор е на сценарии на игралните филми „Точка първа“ (1956), „На малкия остров“ (1958), „Първи урок“ (1960), „Слънцето и сянката“ (1962), „Васката“ (1965), „Рицар без броня“ (1966), „Един снимачен ден“ (1969), „Откъде се знаем?“ (1975), „С любов и нежност“ (1978), „Йо-хо-хо“ (1981), „Разходки с ангела“ (1990), „Театър, любов моя“ (1994), „Всичко от нула“ (1996), автор е на сценарии на анимационни филми „Приказка за боровото клонче“ (1960), „Гръмоотводът“ (1962), „Гордата лампа“ (1963), „Главозамайване“ (1964), „Вариации върху стара тема“ (1966), „Меко казано“ (1983), също и на няколко киноновели.

" Годините летят, отлитат, 

отиват си във вечността 

и без дори да ни попитат, 

открадват ни от младостта. 

А ний се мъчим, борим, любим 

и всеки ден по малко губим, 

докато дойде оня час, 

когато гасне сетна страст! "

                                                         Валери Петров

Награди 

1960 — Димитровска награда за поемата му „В меката есен“, публикувана 1960
1987 - Литературна награда на Министерството на просветата 
1988 - Вписан в почетния списък наа Международния съвет за детската книга-за творбата"Пет приказки"

2000 — Орден „Стара планина“ I-степен

2004 — Национална награда „Константин Константинов“ за цялостен принос в детското книгоиздаване

2005 — Голяма литературна награда на СУ (2005)

2006 — Награда „Христо Г. Данов“. На 19 юни 2006 на 86 годишна възраст получава от Министерство на културата наградата „Христо Г. Данов“ за цялостен творчески принос

2007 — Награда „Св. Паисий Хилендарски“. На 6 ноември 2007 година Валери Петров е удостоен от министър-председател Сергей Станишев с престижната държавна награда „Св. Паисий Хилендарски“ на специална церемония в Гранитната зала на Министерския съвет.

2011 — Почетен знак „Марин Дринов“ на БАН — 20 май 2011 година
2013 - Удостоен с приза"Европейски гражданин на ЕС за 2013 година"
2014 - Медал "Иван Вазов" на СБП

"В самия себе си човек трябва да влиза въоръжен до зъби."

В.ПЕТРОВ

***

Поезията

Не един стихотворец напоследък твори

и у нас по нов някакъв начин,

но от този приятел аз, и свикнал дори,

съм съвсем озадачен.

Пише пълни безсмислици и поне да речеш:

тази тук я е сложил за рима,

ала щом го печатат, трябва в тоз му брътвеж

малко смисъл да има.

Знам, ще бъда за някои във културата гост,

роб на теми и схеми познати,

но не смогвам да вникна в тези негови пост-

модернистки похвати.

И допускам, че може този техен санскрит

да е плод на предсмъртната криза,

във която Човекът въобще, като вид

очевидно навлиза,

ала по е възможно да е чист шарлатан,

принуждаващ и мене да хваля

плата, който - по Андерсен - тъче в празния стан

за костюма на краля.

Тъй си мисля и чувствам, че - хитрец или луд -

не върви ний да работим честно,

а пък негова милост да се движи, надут,

вече с име известно!

И аха да му кресна, но чул шум на хитон,

лек, над нас от Парнас да долита,

тъй му казвам, грижовно и със топлия тон

на другарска защита:

- Чуй съвета ми, драги, недей писа така,

престани, и то бързо, защото

зад гърба ти Поезията, виж, протяга ръка,

да ти дръпне ухото!

***
"Аз съм човек на надеждата"
Валери Петров

***

СБОГОМ,ПОЕТЕ! И ПОКЛОН!

Добави в Svejo

Мария Магдалена

На 22 юли християнската църква почита равноапостолка св. Мария Магдалина, родена в сирийския град Магдала. От нея Иисус прогонил седем бесове. След изцелението си Мария станала ревностна християнка и проповядвала Христовото учение. Мария Магдалина първа оповестила Възкресението на Спасителя. Българите я приемат за сестра на св. Илия и я почитат за предпазване от гръм.

Света Мария Магдалина (срещана и като Мария Магдалена) е християнска светица, новозаветен персонаж, предана последователка на Исус Христос, мироносица, следваща Христа до разпятието му и свидетелка на възкресението му

Мария

Аз бях онази, дето я спаси

от камъните диви на съдбата.

И над която, като кръст виси,

най – искрената прошка на Земята…

А после бях тъгата в твоя час,

и лудостта, преглътнала сълзите…

Сърцето си покрих със тишина,

когато мълком Господа попитах:

„Къде Го водиш?...И

 защо Го взе?

Нима чрез Него ще спасиш тълпата,

която се кълне във грехове

и с лекота продава си душата?...”

Небето се смрази в сподавен вик,

дъждът проплака като тежка клетва…

Дори в очите на суров войник

една сълза издайнически светна…

И стана чудо. Утрото видя,

как се възражда вечното начало.

Аз бях онази, блудната жена,

в сълзи измила тленното Ти тяло…

и възвестила новия Ти път…

Ти ме нарече с името Мария.

И днес, когато търся любовта,

се връщам в Храма, Тебе да открия…

Йорданка Господинова

Коя е Мария Магдалена?

В продължение на столетия нейното изображение се появява навсякъде - от средновековните фрески до съвременни филми и дори песни. Но нейната слава не е за завиждане. 

Дори и в Оксфордския речник думата "Магдалина" се превежда в значението на "разкаяла се блудница". Но масовият образ, който е изграден за нея, всъщност има малко общо с реалната жена от евангелските повествования. В последно време водещи теолози са се заели да я оправдаят, като казват, че е била грешница, но не и блудница.

Коя е Мария Магдалена, на която Исус се явява първо след победата над смъртта - Възкресението? Тя се споменава в Новия завет повече от десет пъти. Името й произхожда от град Магдала, който е на юг от Генисаретската равнина. Причината от времето на средновековието Мария Магдалена да се счита за една от най-недостойните жени в Новия завет е отъждествяването й от някои богослови с безименна грешница в Евангелието от Лука. Всъщност първото споменаване на името й е скоро след появата на Евангелието. Но като факти няма никакви реални основания да се отъждествява грешницата с Мария Магдалена.

Франк С. Мид в книгата си "Кой кой е в Библията" пише: "Мария Магдалена 1900 години стои на позорния стълб, обливана в мръсотия, но на този позорен стълб би трябвало да бъдем поставени ние. Тази Мария никога не е била блудница, никъде няма факти, че е била развратна жена. Единственото, което знаем, е, че е била болна. И че Христос я е излекувал."В "Международната библейска енциклопедия" се твърди: "Идентифицирането на Мария Магдалена с грешница е невъзможно за всеки, който следи внимателно повествованията и не пропуска детайлите." А от текста на Библията може да се направи заключение, че тя е била една от влиятелните жени в Магдала, която се е отказала от високото си положение заради служба на Исус или пък защото изпитвала огромна благодарност към него.

Какво означават споменатите от евангелист Лука "седем бесове", от които Христос освобождава Мария? Според някои става дума за заболяване на нервната система, според други - говори се за реални зли духове, имащи свръхестествена природа.

Има голямо количество свидетелства на съвременници, в това число психиатри и мисионери за това, че са се срещали със случаи на обхванати от бесове и че този феномен изглежда точно така, както е описан в Евангелията. Във всеки случай от каквото и да е страдала Мария Магдалена, Христос я е изцелил, и тя става предана и изпълнена с вяра. Негова последователка, приобщена към неговата висока вяра и придобила истинска духовна сила. Знае се, че е могла първа да погледне в гроба на Исус без страх и съмнение.

Йоан, очевидец на събитията от това неделно утро, ги описва така, като че ли виждаме градината и намиращата се там гробница, където идва Мария заедно с други жени, носейки благовония, за да завърши балсамирането. Жените се безпокоят от едно - кой ще им помогне да отместят камъка, който закрива входа.

 Мария Магдалена, която върви отпред, вижда, че големият кръгъл камък е отместен и гробницата е празна. Обляна в сълзи, чува глас: "Мария!", и тя с възгласа "Равви!" се хвърля в краката му. "Не ме задържай, Аз още не съм се възнесъл към Моя Отец, а иди при Братята ми и им кажи, че възхождам към Моя и Вашия Отец и към Моя и Вашия Бог."

Две хилядолетия по-късно богословите все още спорят за тези тайнствени думи. Може би любовта на Мария е трогнала сърцето на Господ и той, възхождайки към Своя Отец, е спрял, за да пресуши сълзите й. А нейната вяра е била отговорът. Така Мария Магдалена става първата свидетелка на възкресението.

Добави в Svejo