Един мечтател ни напусна...

"Имах мечта да имам

часовник. 

Сега имам часовник, 

но нямам мечта."

Валери Нисимов Петров  е български поет, сценарист, драматург и преводач от еврейски произход, известен с преводите си на Уилям Шекспир на български език. Валери Петров е академик на БАН от 2003 година, вписан е в почетния списък на Международния съвет за детска книга заради Пет приказки, номиниран е за Нобелова награда.

Валери Петров е роден на 22 април 1920 година в семейството на Мария Петрова, преподавателка по френски език в столични гимназии, и д-р Нисим Меворах, професор по правни науки, специалист по семейно право, виден адвокат, обществен деятел, дипломат — посланик в САЩ, представител на България в ООН, автор на книга за Яворов. Майката на Валери Петров е родена във Варна и там той прекарва много от ваканциите си, на ул. „Славянска“. [2] Валери Петров учи в италианското училище, т.нар. Италиански лицей (с гимназиален курс) в София, което завършва през 1939 г. Проф. Нисим Меворах и неговата съпруга Мария Петрова приемат протестанството в Евангелската църква на столичната „Солунска“, и решават името на Валери Нисим Меворах да стане Валери Нисимов Петров.

На 15 години Валери Петров издава първата си самостоятелна книжка — поемата „Птици към север“, стихове печата през 1936 г. в сп. „Ученически подем“, а през 1938 г. излиза от печат първата му книга „Птици към север“ с псевдоним Асен Раковски. По-късно пише поемите: „Палечко“, „На път“, „Ювенес дум сумус“, „Край синьото море“, „Тавански спомен“ и стихотворния цикъл „Нежности“.

През 1944 г. завършва медицина в Софийски университет, като известно време работи като лекар, през есента и зимата на 1944 г. работи в Радио „София“, после участва във втората фаза на войната срещу Нацистка Германия като военен писател в редакцията на вестник „Фронтовак“.

След войната е един от основателите и заместник-главен редактор на вестник „Стършел“ (1945 — 1962). Служи като лекар във военна болница и в Рилския манастир.

От 1947 до 1950 г. работи в българската легация в Рим като аташе по печата и културата. През тези години пътува до Америка, Швейцария, Франция като делегат на различни форуми.

По-късно завръщайки се в България е редактор в Студия за игрални филми „Бояна“, редактор на издателство „Български писател“ и Народен представител в Седмото ВНС (1990-1991)

Автор е на сценарии на игралните филми „Точка първа“ (1956), „На малкия остров“ (1958), „Първи урок“ (1960), „Слънцето и сянката“ (1962), „Васката“ (1965), „Рицар без броня“ (1966), „Един снимачен ден“ (1969), „Откъде се знаем?“ (1975), „С любов и нежност“ (1978), „Йо-хо-хо“ (1981), „Разходки с ангела“ (1990), „Театър, любов моя“ (1994), „Всичко от нула“ (1996), автор е на сценарии на анимационни филми „Приказка за боровото клонче“ (1960), „Гръмоотводът“ (1962), „Гордата лампа“ (1963), „Главозамайване“ (1964), „Вариации върху стара тема“ (1966), „Меко казано“ (1983), също и на няколко киноновели.

" Годините летят, отлитат, 

отиват си във вечността 

и без дори да ни попитат, 

открадват ни от младостта. 

А ний се мъчим, борим, любим 

и всеки ден по малко губим, 

докато дойде оня час, 

когато гасне сетна страст! "

                                                         Валери Петров

Награди 

1960 — Димитровска награда за поемата му „В меката есен“, публикувана 1960
1987 - Литературна награда на Министерството на просветата 
1988 - Вписан в почетния списък наа Международния съвет за детската книга-за творбата"Пет приказки"

2000 — Орден „Стара планина“ I-степен

2004 — Национална награда „Константин Константинов“ за цялостен принос в детското книгоиздаване

2005 — Голяма литературна награда на СУ (2005)

2006 — Награда „Христо Г. Данов“. На 19 юни 2006 на 86 годишна възраст получава от Министерство на културата наградата „Христо Г. Данов“ за цялостен творчески принос

2007 — Награда „Св. Паисий Хилендарски“. На 6 ноември 2007 година Валери Петров е удостоен от министър-председател Сергей Станишев с престижната държавна награда „Св. Паисий Хилендарски“ на специална церемония в Гранитната зала на Министерския съвет.

2011 — Почетен знак „Марин Дринов“ на БАН — 20 май 2011 година
2013 - Удостоен с приза"Европейски гражданин на ЕС за 2013 година"
2014 - Медал "Иван Вазов" на СБП

"В самия себе си човек трябва да влиза въоръжен до зъби."

В.ПЕТРОВ

***

Поезията

Не един стихотворец напоследък твори

и у нас по нов някакъв начин,

но от този приятел аз, и свикнал дори,

съм съвсем озадачен.

Пише пълни безсмислици и поне да речеш:

тази тук я е сложил за рима,

ала щом го печатат, трябва в тоз му брътвеж

малко смисъл да има.

Знам, ще бъда за някои във културата гост,

роб на теми и схеми познати,

но не смогвам да вникна в тези негови пост-

модернистки похвати.

И допускам, че може този техен санскрит

да е плод на предсмъртната криза,

във която Човекът въобще, като вид

очевидно навлиза,

ала по е възможно да е чист шарлатан,

принуждаващ и мене да хваля

плата, който - по Андерсен - тъче в празния стан

за костюма на краля.

Тъй си мисля и чувствам, че - хитрец или луд -

не върви ний да работим честно,

а пък негова милост да се движи, надут,

вече с име известно!

И аха да му кресна, но чул шум на хитон,

лек, над нас от Парнас да долита,

тъй му казвам, грижовно и със топлия тон

на другарска защита:

- Чуй съвета ми, драги, недей писа така,

престани, и то бързо, защото

зад гърба ти Поезията, виж, протяга ръка,

да ти дръпне ухото!

***
"Аз съм човек на надеждата"
Валери Петров

***

СБОГОМ,ПОЕТЕ! И ПОКЛОН!

Добави в Svejo

Мария Магдалена

На 22 юли християнската църква почита равноапостолка св. Мария Магдалина, родена в сирийския град Магдала. От нея Иисус прогонил седем бесове. След изцелението си Мария станала ревностна християнка и проповядвала Христовото учение. Мария Магдалина първа оповестила Възкресението на Спасителя. Българите я приемат за сестра на св. Илия и я почитат за предпазване от гръм.

Света Мария Магдалина (срещана и като Мария Магдалена) е християнска светица, новозаветен персонаж, предана последователка на Исус Христос, мироносица, следваща Христа до разпятието му и свидетелка на възкресението му

Мария

Аз бях онази, дето я спаси

от камъните диви на съдбата.

И над която, като кръст виси,

най – искрената прошка на Земята…

А после бях тъгата в твоя час,

и лудостта, преглътнала сълзите…

Сърцето си покрих със тишина,

когато мълком Господа попитах:

„Къде Го водиш?...И

 защо Го взе?

Нима чрез Него ще спасиш тълпата,

която се кълне във грехове

и с лекота продава си душата?...”

Небето се смрази в сподавен вик,

дъждът проплака като тежка клетва…

Дори в очите на суров войник

една сълза издайнически светна…

И стана чудо. Утрото видя,

как се възражда вечното начало.

Аз бях онази, блудната жена,

в сълзи измила тленното Ти тяло…

и възвестила новия Ти път…

Ти ме нарече с името Мария.

И днес, когато търся любовта,

се връщам в Храма, Тебе да открия…

Йорданка Господинова

Коя е Мария Магдалена?

В продължение на столетия нейното изображение се появява навсякъде - от средновековните фрески до съвременни филми и дори песни. Но нейната слава не е за завиждане. 

Дори и в Оксфордския речник думата "Магдалина" се превежда в значението на "разкаяла се блудница". Но масовият образ, който е изграден за нея, всъщност има малко общо с реалната жена от евангелските повествования. В последно време водещи теолози са се заели да я оправдаят, като казват, че е била грешница, но не и блудница.

Коя е Мария Магдалена, на която Исус се явява първо след победата над смъртта - Възкресението? Тя се споменава в Новия завет повече от десет пъти. Името й произхожда от град Магдала, който е на юг от Генисаретската равнина. Причината от времето на средновековието Мария Магдалена да се счита за една от най-недостойните жени в Новия завет е отъждествяването й от някои богослови с безименна грешница в Евангелието от Лука. Всъщност първото споменаване на името й е скоро след появата на Евангелието. Но като факти няма никакви реални основания да се отъждествява грешницата с Мария Магдалена.

Франк С. Мид в книгата си "Кой кой е в Библията" пише: "Мария Магдалена 1900 години стои на позорния стълб, обливана в мръсотия, но на този позорен стълб би трябвало да бъдем поставени ние. Тази Мария никога не е била блудница, никъде няма факти, че е била развратна жена. Единственото, което знаем, е, че е била болна. И че Христос я е излекувал."В "Международната библейска енциклопедия" се твърди: "Идентифицирането на Мария Магдалена с грешница е невъзможно за всеки, който следи внимателно повествованията и не пропуска детайлите." А от текста на Библията може да се направи заключение, че тя е била една от влиятелните жени в Магдала, която се е отказала от високото си положение заради служба на Исус или пък защото изпитвала огромна благодарност към него.

Какво означават споменатите от евангелист Лука "седем бесове", от които Христос освобождава Мария? Според някои става дума за заболяване на нервната система, според други - говори се за реални зли духове, имащи свръхестествена природа.

Има голямо количество свидетелства на съвременници, в това число психиатри и мисионери за това, че са се срещали със случаи на обхванати от бесове и че този феномен изглежда точно така, както е описан в Евангелията. Във всеки случай от каквото и да е страдала Мария Магдалена, Христос я е изцелил, и тя става предана и изпълнена с вяра. Негова последователка, приобщена към неговата висока вяра и придобила истинска духовна сила. Знае се, че е могла първа да погледне в гроба на Исус без страх и съмнение.

Йоан, очевидец на събитията от това неделно утро, ги описва така, като че ли виждаме градината и намиращата се там гробница, където идва Мария заедно с други жени, носейки благовония, за да завърши балсамирането. Жените се безпокоят от едно - кой ще им помогне да отместят камъка, който закрива входа.

 Мария Магдалена, която върви отпред, вижда, че големият кръгъл камък е отместен и гробницата е празна. Обляна в сълзи, чува глас: "Мария!", и тя с възгласа "Равви!" се хвърля в краката му. "Не ме задържай, Аз още не съм се възнесъл към Моя Отец, а иди при Братята ми и им кажи, че възхождам към Моя и Вашия Отец и към Моя и Вашия Бог."

Две хилядолетия по-късно богословите все още спорят за тези тайнствени думи. Може би любовта на Мария е трогнала сърцето на Господ и той, възхождайки към Своя Отец, е спрял, за да пресуши сълзите й. А нейната вяра е била отговорът. Така Мария Магдалена става първата свидетелка на възкресението.

Добави в Svejo

Десетте най-известни любовни двойки в историята и литературата

Вярвате ли в истинската любов?

Вярвате ли в любовта от пръв 

поглед? 

А в любовта завинаги?

Тези любовни истории ще подновят 

и засилят вярата ви в любовта… 

Това са най-известните любовни 

истории в историята и 

литературата, безсмъртни 

приказки за силата на любовта.

  
        

РОМЕО И ЖУЛИЕТА

Това е може би най-известната любовна двойка през вековете. Ромео и Жулиета са се превърнали в синоним на любовта. Едноименното произведение е трагедия от Уилям Шекспир, в което се разказва за трагичната любов на двама тинейджъри от две враждуващи семейства, които се влюбват помежду си от пръв поглед и след това се женят. По този начин те рискуват всичко за своята любов – да отдадеш живота си за любимия или любимата е знак за наистина истинска любов. Тяхната „преждевременна смърт“ в крайна сметка обединява двата враждуващи рода, но на каква цена…

===============================

КЛЕОПАТРА И МАРК АНТОНИЙ

Истинската история на любовта между Антоний и Клеопатра е една от най-запомнящите се, интригуващи и филмирани истории на всички времена. Любовната история на тези две исторически личности по-късно е драматизирана от Уилям Шекспир и все още пиесата се играе по цял свят. Връзката на Антоний и Клеопатра е истински тест за любов. Те се влюбват от пръв поглед, а връзката между тези две силни исторически личности поставя Египет в силна позиция на политическата сцена.

Римското обществено мнение е срещу Антоний, като го обвинява в аморалност, защото е изоставил съпругата си и децата си заради царицата на Египет. Клеопатра получава титла „царица на царете“ и е назначена за регент на Египет и Кипър заедно с Цезарион, обявен за син и наследник на Цезар. Римляните са силно притеснени от нарастващите правомощия на египтяните. Въпреки всички заплахи, Антоний и Клеопатра се женят. Водената от тях политика предизвиква реакцията на Октавиан (осиновения син на Юлий Цезар), който обвинява царицата, че подкопава властта на Рим и убеждава римляните да се обяви война на Египет.

Докато води битката срещу римляните, Антоний получава фалшива вест за смъртта на Клеопатра. Шокиран и обезверен от „новината“, той пада върху меча си. Когато Клеопатра научава за смъртта на любимия си, тя е потресена и се самоубива… Голямата любов изисква големи жертви.

===========================================

СКАРЛЕТ О’ХАРА И РЕТ БЪТЛЪР

Романът „Отнесени от вихъра“ може да бъде обявен за едно от безсмъртните литературни произведения на всички времена. Известното произведение на Маргарет Мичъл е хроника на любовта и омразата между Скарлет О’Хара и Рет Бътлър. Доказващи, че времето е всичко, Скарлет О’Хара и Рет Бътлър никога не изглежда да постигат синхрон в чувствата си. По време на епичната история се развива бурната игра на страсти, непрекъснатите им опити да открият и докажат любовта си, която на моменти граничи с омразата, както и техния бурен брак отразяват и битието по време на Гражданската война. Непрекъснато флиртувайки и ухажвайки неподходящи мъже, Скарлет не може да се справи с непрекъснато променящите си чувства и различните си обожатели. Когато тя най-накрая решава да си разреши да бъде щастлива с Рет, нейният капризен характер вече е успял да отблъсне Рет и той си тръгва. Останала сама, Скарлет завършва историята с репликата: „Все пак утре е нов ден!“…

===================================================

ТРИСТАН И ИЗОЛДА

Трагичната любовна история на Тристан и Изолда е достигнала до наши дни чрез различни истории и ръкописи. И макар че различните легенди предлагат различни детайли и интерпретации, развитието на събитията остава практически същото. Събитията се развиват по време на Средновековието и царуването на крал Артур. Изолда (Isolde) е ирландска принцеса, дъщеря на краля на Ирландия, която е сгодена за крал Марк от Корнуол и трябва да се ожени за него. Крал Марк изпраща своя племенник Тристан в Ирландия, за да ескортира Изолда обратно към Корнуол. По време на пътуването Тристан и Изолда се влюбват лудо един в друг. Въпреки това Изолда се жени за Марк, но не може да преодолее любовта си към Тристан. Любовна афера продължава и след сключването на брака. Когато накрая крал Марк научава за аферата, той прощава на Изолда, но на Тристан е забранено да се появява в Корнуол.

Тристан отива в Бретан, където извършва много подвизи. Кралят на Великобритания има двама синове – Каердин и Ривален, и една дъщеря – Изолда (Iseult). Тристан е привлечен от нея заради приликата в името й с това на истинската му любов. Веднъж, докато спи, Тристан в просъница прави признание в любов и произнася името на любимата си, а единият от кралските синове го чува и е уверен, че Тристан бълнува за сестра му. Той разказва за това на баща си, а кралят с радост дава дъщеря си на Тристан. Не смеейки да откаже кралската благословия, той се жени за нея, но не консумира брака си заради любовта му към „истинската“ Изолда.

Един ден, тежко болен, Тристан изпраща негови хора да доведат Изолда (Isolde) с надеждата, че тя ще бъде в състояние да го излекува. Той прави уговорката, че ако тя се съгласи да дойде, на връщане платната на кораба ще бъдат бели, а ако откаже – платната ще са черни. Разбирайки че идват, Тристан пита съпругата си Изолда (Iseult) за цвета на корабните платна. Изгаряна от женска ревност тя го лъже, че платната са черни. Той умира от мъка по неговата истинска Изолда, преди тя да успее да го достигне. Малко по-късно и самата Изолда (Isolde) умира от мъка и разбито сърце.

===============================================

НАПОЛЕОН И ЖОЗЕФИНА

След един брак по сметка, на 26-годишна възраст Наполеон се увлича по Жозефина. По-стара от него с 6 години, вдовицата е не само привлекателна, но и доста богата жена. Тяхната любов е много истинска и изгаряща, но не успява да устои на факта, че Жозефина не може да дари Наполеон с наследник… Четиринадесет години брак, изпълнен с взаимни изневери, но и голяма и луда любов приключва и Наполеон и Жозефина се разделят завинаги…

==============================================

ОДИСЕЙ И ПЕНЕЛОПА

Малко са двойките, които биха се жертвали като Пенелопа и Одисей. Тя чака двадесет години окончателното завръщане на мъжа си от Троянската война, като през това време и се налага да отблъсква предложенията за женитба от 108 женихи. Одисей също устоява на изкушението и доказва силната си и истинска любов към Пенелопа, като отказва предложението на красива магьосница за вечна любов и вечна младост. Одисей се завръща у дома, но се преоблича като стар просяк, само за да види, че Пенелопа му е останала вярна, като се е преструвала, че тъче погребален саван за стария му баща Лаерт. Тя твърдяла, че ще избере един от кандидатите, когато завърши платното. Всяка нощ в продължение на три години тя разтъкавала една част от савана, докато женихите не открили измамата. След това по идея на Атина, Пенелопа обещала да стане жена, на този, който победи в състезанието по стреляне с лъка на Одисей. Тайно върналият се герой печели състезанието и убива съперниците си… В наши дни образът на Пенелопа е символ на благородство и съпружеска вярност.

===================================================

ПАРИС И ХУБАВАТА ЕЛЕНА

Разказана в „Илиада“ на Омир, историята на Елена от Троя и Троянската война е гръцка героична легенда, съчетаваща факт и фикция. Елена от Троя е считана за една от най-красивите жени в цялата литература. Тя е омъжена за Менелай, цар на Спарта. Парис, син на цар Приам от Троя, се влюбва в Елена и я отвлича, като я води обратно в Троя. Гърците събират голяма войска, водена от брата на Менелай, Агамемнон, за да си върнат обратно Елена. Така хубавата Елена разпалва Троянската война, в която Троя бива разрушена, а Елена е върната обратно в Спарта, където живее щастливо с Менелай през останалата част от живота си.

===============================================

ЛАНСЕЛОТ И ГУИНЕВИР

Трагичната любовна история на сър Ланселот и кралица Гуиневир е вероятно една от най-известните истории в Легендата за крал Артур. Ланселот е най-известният, първият от рицарите на Кръглата маса в двора на крал Артур. Сър Ланселот отхвърля всички красавици, защото е влюбен в кралица Гуиневир, съпругата на крал Артур. Тяхната любов процъфтява бавно, тъй като Гуиневир първоначално се държи настрана от Ланселот. В крайна сметка обаче любовта и страстта побеждават и двойката става любовници. Една нощ сър Агравейн и сър Модред, племенник на крал Артур, водят група от 12 рицари в покоите на Гуиневир, където те нахлуват при любовниците. Когато аферата е разкрита, Ланселот успява да избяга в последния момент, а кралицата е осъдена на смърт, но Ланселот я спасява като убива 40 рицари. Цялата тази афера води до трагична развръзка на събитията, падането на Камелот и смъртта на Артур. Нещастният Ланселот приключва дните си като отшелник, а Гуиневир става монахиня в Amesbury, където умира.

=========================================

ОРФЕЙ И ЕВРИДИКА

Историята на Орфей и Евридика е древна гръцка история за отчаяната любов. Орфей се влюбва силно в Евридика, красива нимфа. Двамата са много влюбени и щастливи заедно и искат да се оженят. Същевременно Аристей, гръцки бог на земята и селското стопанство, е доста увлечен от Евридика и непрекъснато я преследва. Един ден, докато бяга от него, Евридика се блъска в гнездо на змии, които фатално я ухапват по краката. Сломен, Орфей засвирва такива тъжни мелодии и пее толкова тъжни траурни песни, че всички богове и нимфи се разплакват. По техен съвет Орфей слиза в подземния свят и успява да плени с тъжните си песни самия бог на смъртта – Хадес (Орфей е единственият човек, който някога успява да го направи). Хадес се съгласява да му върне Евридика, но при условие, че Орфей няма да се обръща назад, за да я види, преди да излязат на горния свят. По пътя певецът обаче не издържа и се обръща. Така Евридика отново се завърнала в подземното царство, но този път завинаги.

==============================================

ПАОЛО И ФРАНЧЕСКА

Франческа да Римини, дъщеря на Гуидо ди Полента, господар на Равена, била женена за Джовани Малатеста в брак по сметка. Тя се славела със своята изключителна хубост, а мъжът й е бил куц и лош човек. Малатеста имал брат на име Паоло, който бил красив момък и скоро той и Франческа се влюбили един в друг. Историята разказва, че с измама са накарали Франческа да вземе Джовани за съпруг, като първо са пратили при нея Паоло, и са я оставили да си мисли, че я искат за него. Любовта между двамата пламнала докато четяли книга, в която се разказвало за тайната любов между Ланселот и Гуинивер. Скоро обаче любовта им станала толкова явна, че стигнала до ушите на Малатеста и един ден, заварвайки ги двамата в стаята, измаменият съпруг побеснял и ги убил и двамата със сабята си…

Добави в Svejo