НА КОЛЕНЕ ПРЕД ГЕНИЯ...И ДА ПОМЪЛЧИМ...

ДНЕС Е 2 ЮНИ

ДЕНЯТ НА 

БОТЕВ

БОТЕВ Е ГЕНИЙ...

А ЗА ГЕНИИТЕ 

НИЕ,ПРОСТОСМЪРТНИТЕ , 

НЕ МОЖЕМ ДА ГОВОРИМ...

ЗАТОВА-ДА ПОМЪЛЧИМ... 

Добави в Svejo

Детство мое,първо и последно...

Днес е 

1 ЮНИ-

ДЕН

НА  ДЕТЕТО

Детство 

Аз слънце на ресниците си нося

и вятър – на протегнатите длани,

и тичам пак усмихната и боса

по камъчета бели и огряни.

Дърветата коси зелени свеждат

и облаци – платна издути, бели –

очите ми усмихнати поглеждат,

поглеждат ме и птици, полет спрели.

Аз тичам като пролет волнокрила,

по- бърза от лъчите, ветровете,

и бисери на радост в мен съм скрила,

на детството най-хубавото цвете.

Петя Дубарова

Ден на детето - един от най-старите международни празници. Този ден е избран на Световната конференция за Защита на децата, провела се през 1925 г. в Женева (Швейцария), в отклик на потребността за защита на децата и приетата декларация за правата на децата от 1924 г.
България е приета за член на Международния съюз за закрилата на децата на 13 апр. 1925 г.
За първи път Денят на детето се чества официално международно през 1950 г. в 51 страни по света, а е учреден през 1949 г. с решение на Съвета на Международната демократична федерация на жените

Нека палав вятър
люшка знаменцата,
птици да запеят
рано призори.
Днес е Първи юни
празник на децата,
радостни да бъдат
детските игри.

http://www.youtube.com/watch?v=F3KrSH16fiA

Детство мое, първо и последно, 

разлюлява крехко стъбълце. 

Детство мое, детство ненагледно, 

разтуптява моето сърце.

Ставайте момичета, момчета. 

Ясната зора зори за нас. 

И блести зелената планета, 

заживяла звездния си час

Детство мое - пъстропера птица

Полетяла с песен към света

Детство мое -- грейнала Зорница

С весела усмивка в утринта

Детство мое, първо и последно, 

разлюлява крехко стъбълце. 

Детство мое, детство ненагледно, 

разтуптява моето сърце.

Дай ми детство пролетни градини

В тях да литнем с полет вдъхновен

Нека твойто слънце да ни стигне

И не свършва твоя светъл ден

Според една версия, през 1925 г., генералният консул на Китай в Сан Франциско събрал група от китайски сираци и направил в тяхна чест честване на Duanwu Festival (Фестивал на лодките-дракони), датата, на която било това събитие се оказа 1 юни. По щастлива случайност, денят съвпаднал с "детската" конференция в Женева.

Нека ни целуне, 

ласкав Първи юни, 

та да са честити 

в този ден игрите. 

Та да има мама 

радост най-голяма. 

Та да има татко 

син-юнак крилатко. 

Та да има песен 

в тоя ден чудесен - 

ябълката-слънце, 

гълъбчето-зрънце... 

Нека ни целуне 

ласкав първи юни, 

та да са честити 

в този ден игрите

http://www.youtube.com/watch?v=ddy_LQrhJeU&feature=results_video&playnext=1&list=PL6A5943BA665BB025

Международният ден на детето има флаг. На зелен фон, символизиращ растеж, хармония, свежест и плодородие, около знака на Земята са разположени стилизирани фигури - червена, жълта, синя, бяла и черна. Това са човешки фигури, символизиращи разнообразието и толерантността. Знакът на Земята, разположен в центъра на флага - това е символ на нашият общ дом.

Когато децата празнуват

Когато се смеят децата,

в градините цъфват цветята

и слънцето в китната круша

се спира а гледа и слуша.

Когато децата заплачат,

над къщите спуска се здрачът,

задухва студения вятър

и брули без жалост листата.

Когато децата мечтаят,

на сълзите вижда се краят,

дъги разцъфтяват обилно

и злото навред е безсилно!

Когато децата са дружни,

отстъпват войните ненужни,

че малките детски ръчички

за поздрав се вдигат към всички!

Лъчезар Станчев

http://www.youtube.com/watch?v=ASXkPxU45YI

На 14 декември 1954 г. ООН и ЮНЕСКО обявяват 20 ноември за Световен ден на децата. Тази дата, обаче, не е повсеместно възприета, тъй като голямото мнозинство от страните в света предпочитат да съхранят традициите си в честването на празника на 1 юни..

Дечицата ни днес празнуват,

че днес е празник на децата.

Те пеят,скачат и танцуват

с усмивки ведни на лицата.

Днес всичко им е позволено-

люлки,сладолед,близалки...

Днес радостта е споделена

на всички палавници малки.

Валентин Йорданов

Човечеството трябва да даде на детето всичко, което има най-добро, вън от всякакви съображения за раса, народност и вяра.Права на детето:
1. Детето трябва да бъде поставено в положение да се развива правилно телесно и душевно.
2. Гладното дете трябва да бъде нахранено, болното дете да бъде лекувано, недоразвитите деца трябва да бъдат насърчени, заблудените деца трябва да бъдат вразумени, сираците и изоставените трябва да бъдат подпомогнати и прибрани.

3. Детето трябва първо да получава помощ във време на беда.
4. Детето трябва да бъде подготвено да изкарва прехраната си и трябва да бъде защитено от всяко изкористяване.
5. Детето трябва да бъде възпитавано в съзнание, че най-добрите си качества то трябва да употреби в услуга на своите братя."

И една усмивка от моето детство:)

Войната На Таралежите (1979) - Кино Версия

http://www.youtube.com/watch?v=sXFb-Oujr1k

Честит празник 
на всички малки,големи и пораснали вече деца! 
На всички, които пазят детското в себе си!

Добави в Svejo

В НАЧАЛОТО БЕ СЛОВОТО...

"БЪДЕТЕ ПРЕБЛАГОСЛОВЕНИ,

О,ВИЙ,МЕТОДИ И КИРИЛ..."

Днес ,11 май,почитаме Св. св. Кирил и Методий –

свети равноапостоли и славянобългарски просветители

Св. св. Кирил и Методий (на гръцки: Kyrillos ho Thessalonikeus, Κύριλλος καὶ Μεθόδιος; Methodios ho Thessalonikeus, Μεθόδιος ὁ Θεσσαλονικεύς, на църковен старославянски: Кѷриллъ и Меѳодїи; на латински: Cyril, Kyrill, който се казва в началото Konstantin, Κωνσταντίνος, и Michael, който после се казва Methodius, Method), известни още и като Солунските братя, са византийски дипломати, християнски мисионери и създатели на глаголицата. На името на Кирил е наречена създадената по-късно кирилица. Канонизирани са като светци за превода и популяризирането на Библията на старославянски език (придобил популярност в неговата руска редакция като църковно-славянски език, черковно-славянски език) и разпространяване на християнството сред ранносредновековните славяноезични народи. 

Титулувани са като равноапостоли. Обявени са от папата за покровители на Европа. Православната църква ги почита и като едни от светите Седмочисленици заедно с техните ученици и последователи Климент, Наум, Ангеларий, Горазд и Сава.

Братята са родени в Солун, Византия, като деца на висшия византийски военачалник, друнгария Леон, известен в българската историография като Лъв  (на гръцки: Λέων, Леон), подстратег (помощник управител) на Солун и областта, и на жена му Мария. Това многобройно семейство според житиеписеца на Константин е „от добър и почтен род, отдавна познат на бога, на царя и на цялата солунска област“. Те са високопоставени поданици на Византийската империя. Приема се, че родителите Лъв и Мария, като византийски аристократи, са ромеи, а разговорен славянски език братята, които са полиглоти, научават на пазара в Солун.Съществува и хипотеза за славянския произход на родителите на двамата братя
Методий е най-големият брат и е роден през 815 година; Константин (най-малкият син в семейство със седем сина) е роден през 827 година и чак към края на живота си в Рим приема името Кирил.
Бащата умира рано и децата минават под попечителството на своя чичо логотет Теоктист , който е влиятелна личност в Империята ( главен министър и регент на Михаил III) и с другия регент Варда разработва програма за образуването на университета Магнаурска школа. През 843 година Кирил е изпратен по негова покана в Константинопол и започва да учи в престижната Магнаурска школа. За Методий чичото съдейства да му се повери държавен пост и той е назначен за управител на административна област недалеч от Солун.

След няколко успешни дипломатически мисии като представител на Византия, Константин се оттегля при своя брят Методий в манастира „Св.Полихрон” край Мраморно море в Мала Азия. Според свидетелството на Черноризец Храбър през 855 г. двамата братя създават славянската азбука-глаголицата.
По молба на великоморавския княз Ростислав и ръководен от интересите на Византия, през 862 г. император Михаил ІІІ изпраща двамата братя да проповядват и разпространят славянската писменост във Великоморавия.През есента на 867 г. католическото духовенство призовава братята на публичен диспут във Венеция, където проличава геният на Константин , който оборвайки несъстоятелността на триезичната догма заявява: „Не пада ли дъжд еднакво за всички?Слънцето също не грее ли за всички?Не дишаме ли всички еднакво въздух?Как вие не се срамувате, като определяте само три езика, а искате всички други племена и народи да бъдат слепи и глухи?Кажете ми: дали смятате Бог за безсилен, та не може да даде на всеки народ език , достоен за Божиите уши, или го смятате за завистлив, та не иска да го даде?”
В началото на 868 г. Кирил и Методий, заедно с част от своите ученици пристигат в Рим, където тържествено са посрещнати от Адриан ІІ , който „благослови тяхното учение, като положи славянските книги върху олтара на храма „Св. Апостол Петър” и посвети Методий в духовен сан” и в продължение на пет дни „служиха, славословейки на славянски”.

Константин приема монашески чин и името Кирил.Скоро след това , на 14 февруари 869 г. умира. Погребан е с почести в църквата „Сан Клементе”, където е гробът му и досега.

След смъртта на Константин, Методий остава още две години в Рим. Лично папа Адриан ІІ го ръкополага за епископ.Изпратен е в Панония заедно с учениците си, където въвежда славянското богослужение, но скоро след това и след смъртта на папата е осъден и хвърлен в затвора.Година по-късно новият папа Йоан VІІІ пише гневно писмо на паноския т епископ : „Наистина, чия жестокост, да не кажем на епископ, но на който и да било светски човек , а дори и на тиранин, или чия зверска свирепост не надмина със своята дързост , като подложи нашия брат и съепископ Методий на затворнически наказания, като най-сурово и безчовечно го осъди да стои продължително време под открито небе на зимен студ и дъждове, като го отдели от повереното му ръководство на църквата и като достигна до безумието да го довлекат на епископски събор и да го биеш с конски бич?”
Следствие застъпничеството на папата , Методий е освободен от затвора, произведен в сан архиепископ и изпратен в Моравия.Пет години по-късно папа Стефан V пише до моравският княз Светополк :”Литургиите и свещените служби, които този Методий беше почнал да отслужва на славянски език...с цялата си апостолска власт напълно забранявам да се служи по какъвто и да е начин на този език!”В същото време Методий и учениците му са обвинени в заговор срещу княза.
На 6 април 885 г. Методий умира.
Гневът на моравският княз се стоварва върху кирило-методиевите ученици, които били заловени и продадени в робство.
Успяват да избягат едва петима: Горазд, Наум, Климент, Ангеларий и Сава, които намират спасение в България.

СВЕТИ СЕДМОЧИСЛЕНИЦИ
До наше време са достигнали имената само на петима от преките ученици на Константин-Кирил Философ и Методий. Това са Климент Охридски, Наум, Ангеларий, Горазд и Сава

За ГОРАЗД се предполага, че е роден в богат аристократичен род в земите на днешна Словакия. През 885 г., на смъртния си одър, архиепископ Методий посочва именно него за свой приемник.

На АНГЕЛАРИЙ не е съдено да развие голяма дейност в двора на княз Борис. Съсипан от гоненията във Великоморавия, той умира още през следващата 886 г.

КЛИМЕНТ (ок. 838-916 г.) е най-старият ученик на Кирил и Методий. Според житието му той работи заедно с тях по превода на Библията и други богослужебни текстове. Малко след завръщането му в България, през 886-887 г. княз Борис го изпраща в областта на Охрид, Македония. Тук той кръщава деца, пише беседи и слова, учи местните хора на градинарство, лекува болни, строи църкви и манастири, за седем години обучава на писмо и четмо 3500 деца

НАУМ прекарва около седем години в столицата Плиска, където изпълнява мисия, подобна на Климентовата в Македония. С името на Наум се свързва разцветът на голямата книжовна школа в българската столица. В Македония той прекарва чак до смъртта си през 910 г., настъпила в дълбоката му старост.

Най-малко сведения има за САВА. Неговото име се споменава в житието на Климент Охридски, както и в Синодика на цар Борил от 1216 г., където той е поставен редом с другите четирима ученици на солунските братя.

*****

Днес св.св. Кирил и Методий са признати за духовни учители от целия християнски свят.Денят 11/24 май се отбелязва в много държави (Русия, Украйна, Беларус, Македония, Сърбия, Черна гора, Чехия, Словакия и др.), но дълбоките корени на тази традиция са в България. И единствено в България този ден не е само официално събитие и интелектуален жест, а истински народен празник, най-неоспоримият и приет от всички... В България същестува феномен, който надали има аналогия някъде другаде в Европа и по света - българите имат една песен, която не остъпва на националния химн като внушение, сила и израз на националното чувство...Химн, който започва с думите:
“Върви, народе възродени!”...

http://www.youtube.com/watch?v=zVNr3NCxKYk

Върви, народе възродени,
към светла бъднина върви,
с книжовността, таз сила нова,
съдбините си ти поднови!

Стоян Михайловски, 
учител по музика в Русе, написва стихотворението „Кирил и Методий” на 15 май 1892 година като Български всеучилищен химн, който е публикуван в русенското списание "Мисъл", 1892, кн. IX-X. Стихотворението получава национална известност през 1901 г., когато в навечерието на празника на светите равноапостоли Кирил и Методий (11 май, стар стил) Панайот Пипков - учител по пеене в Ловеч - написва музика към текста. Оттогава стихотворението става празничен химн на българската писменост и култура, известен като “Върви, народе възродени...” И днес празникът на светите братя Кирил и Методий е немислим без този химн, в който по уникален начин е описана историята на българската писменост и жаждата на българския народ за знание и просвета!

*****

За първи път в България празникът на народната просвета е празнуван в Пловдив в архиерейското училище „Св.св. Кирил и Методий”. Инициативата е на учителя Исаким Груев на 11 (24) май 1875 година. Тази дата той определил като празник на българското училище, защото намерил в един Киевски богословник бележка, че Св. Кирил и Св. Методий се славят на 11 май. Тогава написал в Цариградски вестник, че трябва да се установи празнуването на 11 май навсякъде из България.

Още от 9 век братята Методий и Кирил са канонизирани за светци. През 10 век църквата установила два празника: на 14 февруари (кончината на свети Кирил) и 6 април (кончината на свети Методий).

През 13 век българската църква заменила 6 април (смъртта на Методий) с 11 (24) май, който постепенно се утвърдил като общ черковен празник на Светите братя Кирил и Методий. 

Във вестник „Знаме”, бр. 15 / 09.05.1875 г., Ботев написал: „11 май стана празник народен..., празник, който трябва да ни въодушевява за духовно и политическо освобождение.”

Габровското училище, като първото светско училище в България, откликнало две години по-късно на призива на Исаким Груев. В Цариградски вестник, бр. 435 / 13.05.1859 г. четем:

„Празникът на славянските просветители Св.св. Кирил и Методий се празнува и в Габрово като голям празник. На литургия се воспуменаха имената на благодетелите на училището Василя Априлова и на Палаузовите, и се рече молитва за всичките, които се празнуват за образованието на българското юначество.”

Празникът е отпразнуван през 1866 г. с хор и музика. Тържеството е подробно описано във 
вестник „Време”, бр. 42 / 04.05.1866 г. 

След Освобождението празникът на светите братя Кирил и Методий бил празнуван в Мъжката реална гимназия /днес Априловска гимназия/. След обяд били устройвани музикални забави, игри, народни хора и други забавления в местността Падало. На децата раздавали сусамки и кравайчета като подаръци.

*****

“Спасявайки делото на св.св. Кирил и Методий, България е заслужила признателността и уважението не само на славянските народи, но и на света. И това ще бъде така, докато човечеството влага истинско съдържание в думите напредък, култура и човечност..."(проф. Роже Бернар)

Добави в Svejo