Ден на детето - един от най-старите международни празници. Този ден е избран на Световната конференция за Защита на децата, провела се през 1925 г. в Женева (Швейцария), в отклик на потребността за защита на децата и приетата декларация за правата на децата от 1924 г. България е приета за член на Международния съюз за закрилата на децата на 13 апр. 1925 г. За първи път Денят на детето се чества официално международно през 1950 г. в 51 страни по света, а е учреден през 1949 г. с решение на Съвета на Международната демократична федерация на жените
Нека палав вятър люшка знаменцата, птици да запеят рано призори. Днес е Първи юни празник на децата, радостни да бъдат детските игри.
http://www.youtube.com/watch?v=F3KrSH16fiA
Детство мое, първо и последно,
разлюлява крехко стъбълце.
Детство мое, детство ненагледно,
разтуптява моето сърце.
Ставайте момичета, момчета.
Ясната зора зори за нас.
И блести зелената планета,
заживяла звездния си час
Детство мое - пъстропера птица
Полетяла с песен към света
Детство мое -- грейнала Зорница
С весела усмивка в утринта
Детство мое, първо и последно,
разлюлява крехко стъбълце.
Детство мое, детство ненагледно,
разтуптява моето сърце.
Дай ми детство пролетни градини
В тях да литнем с полет вдъхновен
Нека твойто слънце да ни стигне
И не свършва твоя светъл ден
Според една версия, през 1925 г., генералният консул на Китай в Сан Франциско събрал група от китайски сираци и направил в тяхна чест честване на Duanwu Festival (Фестивал на лодките-дракони), датата, на която било това събитие се оказа 1 юни. По щастлива случайност, денят съвпаднал с "детската" конференция в Женева.
Международният ден на детето има флаг. На зелен фон, символизиращ растеж, хармония, свежест и плодородие, около знака на Земята са разположени стилизирани фигури - червена, жълта, синя, бяла и черна. Това са човешки фигури, символизиращи разнообразието и толерантността. Знакът на Земята, разположен в центъра на флага - това е символ на нашият общ дом.
Когато децата празнуват
Когато се смеят децата,
в градините цъфват цветята
и слънцето в китната круша
се спира а гледа и слуша.
Когато децата заплачат,
над къщите спуска се здрачът,
задухва студения вятър
и брули без жалост листата.
Когато децата мечтаят,
на сълзите вижда се краят,
дъги разцъфтяват обилно
и злото навред е безсилно!
Когато децата са дружни,
отстъпват войните ненужни,
че малките детски ръчички
за поздрав се вдигат към всички!
Лъчезар Станчев
http://www.youtube.com/watch?v=ASXkPxU45YI
На 14 декември 1954 г. ООН и ЮНЕСКО обявяват 20 ноември за Световен ден на децата. Тази дата, обаче, не е повсеместно възприета, тъй като голямото мнозинство от страните в света предпочитат да съхранят традициите си в честването на празника на 1 юни..
Дечицата ни днес празнуват,
че днес е празник на децата.
Те пеят,скачат и танцуват
с усмивки ведни на лицата.
Днес всичко им е позволено-
люлки,сладолед,близалки...
Днес радостта е споделена
на всички палавници малки.
Валентин Йорданов
Човечеството трябва да даде на детето всичко, което има най-добро, вън от всякакви съображения за раса, народност и вяра.Права на детето: 1. Детето трябва да бъде поставено в положение да се развива правилно телесно и душевно. 2. Гладното дете трябва да бъде нахранено, болното дете да бъде лекувано, недоразвитите деца трябва да бъдат насърчени, заблудените деца трябва да бъдат вразумени, сираците и изоставените трябва да бъдат подпомогнати и прибрани.
3. Детето трябва първо да получава помощ във време на беда. 4. Детето трябва да бъде подготвено да изкарва прехраната си и трябва да бъде защитено от всяко изкористяване. 5. Детето трябва да бъде възпитавано в съзнание, че най-добрите си качества то трябва да употреби в услуга на своите братя."
И една усмивка от моето детство:)
Войната На Таралежите (1979) - Кино Версия
http://www.youtube.com/watch?v=sXFb-Oujr1k
Честит празник на всички малки,големи и пораснали вече деца! На всички, които пазят детското в себе си!
свети равноапостоли и славянобългарски просветители
Св. св. Кирил и Методий (на гръцки: Kyrillos ho Thessalonikeus, Κύριλλος καὶ Μεθόδιος; Methodios ho Thessalonikeus, Μεθόδιος ὁ Θεσσαλονικεύς, на църковен старославянски: Кѷриллъ и Меѳодїи; на латински: Cyril, Kyrill, който се казва в началото Konstantin, Κωνσταντίνος, и Michael, който после се казва Methodius, Method), известни още и като Солунските братя, са византийски дипломати, християнски мисионери и създатели на глаголицата. На името на Кирил е наречена създадената по-късно кирилица. Канонизирани са като светци за превода и популяризирането на Библията на старославянски език (придобил популярност в неговата руска редакция като църковно-славянски език, черковно-славянски език) и разпространяване на християнството сред ранносредновековните славяноезични народи.
Титулувани са като равноапостоли. Обявени са от папата за покровители на Европа. Православната църква ги почита и като едни от светите Седмочисленици заедно с техните ученици и последователи Климент, Наум, Ангеларий, Горазд и Сава.
Братята са родени в Солун, Византия, като деца на висшия византийски военачалник, друнгария Леон, известен в българската историография като Лъв (на гръцки: Λέων, Леон), подстратег (помощник управител) на Солун и областта, и на жена му Мария. Това многобройно семейство според житиеписеца на Константин е „от добър и почтен род, отдавна познат на бога, на царя и на цялата солунска област“. Те са високопоставени поданици на Византийската империя. Приема се, че родителите Лъв и Мария, като византийски аристократи, са ромеи, а разговорен славянски език братята, които са полиглоти, научават на пазара в Солун.Съществува и хипотеза за славянския произход на родителите на двамата братя Методий е най-големият брат и е роден през 815 година; Константин (най-малкият син в семейство със седем сина) е роден през 827 година и чак към края на живота си в Рим приема името Кирил. Бащата умира рано и децата минават под попечителството на своя чичо логотет Теоктист , който е влиятелна личност в Империята ( главен министър и регент на Михаил III) и с другия регент Варда разработва програма за образуването на университета Магнаурска школа. През 843 година Кирил е изпратен по негова покана в Константинопол и започва да учи в престижната Магнаурска школа. За Методий чичото съдейства да му се повери държавен пост и той е назначен за управител на административна област недалеч от Солун.
След няколко успешни дипломатически мисии като представител на Византия, Константин се оттегля при своя брят Методий в манастира „Св.Полихрон” край Мраморно море в Мала Азия. Според свидетелството на Черноризец Храбър през 855 г. двамата братя създават славянската азбука-глаголицата. По молба на великоморавския княз Ростислав и ръководен от интересите на Византия, през 862 г. император Михаил ІІІ изпраща двамата братя да проповядват и разпространят славянската писменост във Великоморавия.През есента на 867 г. католическото духовенство призовава братята на публичен диспут във Венеция, където проличава геният на Константин , който оборвайки несъстоятелността на триезичната догма заявява: „Не пада ли дъжд еднакво за всички?Слънцето също не грее ли за всички?Не дишаме ли всички еднакво въздух?Как вие не се срамувате, като определяте само три езика, а искате всички други племена и народи да бъдат слепи и глухи?Кажете ми: дали смятате Бог за безсилен, та не може да даде на всеки народ език , достоен за Божиите уши, или го смятате за завистлив, та не иска да го даде?” В началото на 868 г. Кирил и Методий, заедно с част от своите ученици пристигат в Рим, където тържествено са посрещнати от Адриан ІІ , който „благослови тяхното учение, като положи славянските книги върху олтара на храма „Св. Апостол Петър” и посвети Методий в духовен сан” и в продължение на пет дни „служиха, славословейки на славянски”.
Константин приема монашески чин и името Кирил.Скоро след това , на 14 февруари 869 г. умира. Погребан е с почести в църквата „Сан Клементе”, където е гробът му и досега.
След смъртта на Константин, Методий остава още две години в Рим. Лично папа Адриан ІІ го ръкополага за епископ.Изпратен е в Панония заедно с учениците си, където въвежда славянското богослужение, но скоро след това и след смъртта на папата е осъден и хвърлен в затвора.Година по-късно новият папа Йоан VІІІ пише гневно писмо на паноския т епископ : „Наистина, чия жестокост, да не кажем на епископ, но на който и да било светски човек , а дори и на тиранин, или чия зверска свирепост не надмина със своята дързост , като подложи нашия брат и съепископ Методий на затворнически наказания, като най-сурово и безчовечно го осъди да стои продължително време под открито небе на зимен студ и дъждове, като го отдели от повереното му ръководство на църквата и като достигна до безумието да го довлекат на епископски събор и да го биеш с конски бич?” Следствие застъпничеството на папата , Методий е освободен от затвора, произведен в сан архиепископ и изпратен в Моравия.Пет години по-късно папа Стефан V пише до моравският княз Светополк :”Литургиите и свещените служби, които този Методий беше почнал да отслужва на славянски език...с цялата си апостолска власт напълно забранявам да се служи по какъвто и да е начин на този език!”В същото време Методий и учениците му са обвинени в заговор срещу княза. На 6 април 885 г. Методий умира. Гневът на моравският княз се стоварва върху кирило-методиевите ученици, които били заловени и продадени в робство. Успяват да избягат едва петима: Горазд, Наум, Климент, Ангеларий и Сава, които намират спасение в България.
СВЕТИ СЕДМОЧИСЛЕНИЦИ До наше време са достигнали имената само на петима от преките ученици на Константин-Кирил Философ и Методий. Това са Климент Охридски, Наум, Ангеларий, Горазд и Сава За ГОРАЗД се предполага, че е роден в богат аристократичен род в земите на днешна Словакия. През 885 г., на смъртния си одър, архиепископ Методий посочва именно него за свой приемник. На АНГЕЛАРИЙ не е съдено да развие голяма дейност в двора на княз Борис. Съсипан от гоненията във Великоморавия, той умира още през следващата 886 г. КЛИМЕНТ (ок. 838-916 г.) е най-старият ученик на Кирил и Методий. Според житието му той работи заедно с тях по превода на Библията и други богослужебни текстове. Малко след завръщането му в България, през 886-887 г. княз Борис го изпраща в областта на Охрид, Македония. Тук той кръщава деца, пише беседи и слова, учи местните хора на градинарство, лекува болни, строи църкви и манастири, за седем години обучава на писмо и четмо 3500 деца НАУМ прекарва около седем години в столицата Плиска, където изпълнява мисия, подобна на Климентовата в Македония. С името на Наум се свързва разцветът на голямата книжовна школа в българската столица. В Македония той прекарва чак до смъртта си през 910 г., настъпила в дълбоката му старост. Най-малко сведения има за САВА. Неговото име се споменава в житието на Климент Охридски, както и в Синодика на цар Борил от 1216 г., където той е поставен редом с другите четирима ученици на солунските братя.
*****
Днес св.св. Кирил и Методий са признати за духовни учители от целия християнски свят.Денят 11/24 май се отбелязва в много държави (Русия, Украйна, Беларус, Македония, Сърбия, Черна гора, Чехия, Словакия и др.), но дълбоките корени на тази традиция са в България. И единствено в България този ден не е само официално събитие и интелектуален жест, а истински народен празник, най-неоспоримият и приет от всички... В България същестува феномен, който надали има аналогия някъде другаде в Европа и по света - българите имат една песен, която не остъпва на националния химн като внушение, сила и израз на националното чувство...Химн, който започва с думите: “Върви, народе възродени!”...
http://www.youtube.com/watch?v=zVNr3NCxKYk
Върви, народе възродени, към светла бъднина върви, с книжовността, таз сила нова, съдбините си ти поднови!
Стоян Михайловски, учител по музика в Русе, написва стихотворението „Кирил и Методий” на 15 май 1892 година като Български всеучилищен химн, който е публикуван в русенското списание "Мисъл", 1892, кн. IX-X. Стихотворението получава национална известност през 1901 г., когато в навечерието на празника на светите равноапостоли Кирил и Методий (11 май, стар стил) Панайот Пипков - учител по пеене в Ловеч - написва музика към текста. Оттогава стихотворението става празничен химн на българската писменост и култура, известен като “Върви, народе възродени...” И днес празникът на светите братя Кирил и Методий е немислим без този химн, в който по уникален начин е описана историята на българската писменост и жаждата на българския народ за знание и просвета!
*****
За първи път в България празникът на народната просвета е празнуван в Пловдив в архиерейското училище „Св.св. Кирил и Методий”. Инициативата е на учителя Исаким Груев на 11 (24) май 1875 година. Тази дата той определил като празник на българското училище, защото намерил в един Киевски богословник бележка, че Св. Кирил и Св. Методий се славят на 11 май. Тогава написал в Цариградски вестник, че трябва да се установи празнуването на 11 май навсякъде из България.
Още от 9 век братята Методий и Кирил са канонизирани за светци. През 10 век църквата установила два празника: на 14 февруари (кончината на свети Кирил) и 6 април (кончината на свети Методий).
През 13 век българската църква заменила 6 април (смъртта на Методий) с 11 (24) май, който постепенно се утвърдил като общ черковен празник на Светите братя Кирил и Методий.
Във вестник „Знаме”, бр. 15 / 09.05.1875 г., Ботев написал: „11 май стана празник народен..., празник, който трябва да ни въодушевява за духовно и политическо освобождение.”
Габровското училище, като първото светско училище в България, откликнало две години по-късно на призива на Исаким Груев. В Цариградски вестник, бр. 435 / 13.05.1859 г. четем:
„Празникът на славянските просветители Св.св. Кирил и Методий се празнува и в Габрово като голям празник. На литургия се воспуменаха имената на благодетелите на училището Василя Априлова и на Палаузовите, и се рече молитва за всичките, които се празнуват за образованието на българското юначество.”
Празникът е отпразнуван през 1866 г. с хор и музика. Тържеството е подробно описано във вестник „Време”, бр. 42 / 04.05.1866 г.
След Освобождението празникът на светите братя Кирил и Методий бил празнуван в Мъжката реална гимназия /днес Априловска гимназия/. След обяд били устройвани музикални забави, игри, народни хора и други забавления в местността Падало. На децата раздавали сусамки и кравайчета като подаръци.
*****
“Спасявайки делото на св.св. Кирил и Методий, България е заслужила признателността и уважението не само на славянските народи, но и на света. И това ще бъде така, докато човечеството влага истинско съдържание в думите напредък, култура и човечност..."(проф. Роже Бернар)