Вечни и неостаряващи

КЪЩАТА НА ИЗГРЯВАЩОТО СЛЪНЦЕ-

Една толкова стара и така неостаряваща песен...

„Къщата на изгряващото слънце“ (на английски: „The House of the Rising Sun“), известна също като „Блус на изгряващото слънце“ (на английски: „Rising Sun Blues“), е народна песен от Съединените щати.

Първите сведения за песента са от началото на 20 век в района на Апалачите, като първите записани версии са от източната част на Кентъки. Най-старият запазен запис е изпълнение на Кларънс Ашли и Гуен Фостър от 1933 година. Според самия Ашли, той е научил песента от своя дядо.

През 1937 година фолклористът Алън Ломъкс, уредник на Архива на американската народна песен при Библиотеката на Конгреса, записва версия на песента в изпълнение на Джорджия Търнър, а през следващите години и още няколко варианта. През 1941 година той за първи път публикува песента в сборника „Нашата пееща страна“ („Our Singing Country“), като за автор е посочена Джорджия Търнър.

През 40-те и 50-те години песента е записвана от няколко различни изпълнители, но не достига голяма известност. Тя е включена в дебютните албуми на Джоун Байез (1960) и Боб Дилън (1962), както и в албум на известния фолк музикант Дейв Ван Ронк (1964).

През 1964 година е издадена и най-популярната версия на песента в изпълнение на британската блус рок група Енимълс. В този вариант тя достига първо място в класациите за сингли във Великобритания и Съединените щати и се превръща в най-известната песен на групата. През следващите години различни изпълнители правят свои версии на песента, като само тази на Фриджид Пинк от 1970 година постига значителна популярност.

През 1965 година песента е издадена от Емил Димитров в албума му „Песен за моята майка“ под името „Къщата на изгряващото слънце“, но става популярна и като „Едно момче от Ню Орлеан“. Текстът на български език е на Васил Андреев и значително се различава от оригиналния.

Не съм предполагала колко много певци са я изпълнявали:

 Шиниад O'Конър-http://www.youtube.com/​watch?v=_bDW-YQZVLw&feature=related

Джими Хендрикс-http://www.youtube.com/​watch?v=uagOWNwDfLI&feature=rel​ated

Бийтълс-http://www.youtube.com/​watch?v=4hEoaJGyHs4&feature=rel​ated

Лед Цепелин-http://www.youtube.com/​watch?v=4hEoaJGyHs4&feature=rel​ated

Пинк Флойд-http://www.youtube.com/​watch?v=ugmn1vgWrEc&feature=rel​ated

Ийгълс-http://www.youtube.com/​watch?v=SRvTR2at-bc&feature=related

Бон Джови-http://www.youtube.com/​watch?v=gdI_DU7D11g&feature=rel​ated

Тото-http://www.youtube.com/​watch?v=gdI_DU7D11g&feature=rel​ated

Емил Димитров-http://www.youtube.com/​watch?v=6We_5H9Xs_Q

и още колко...

НЕВЕРОЯТНА ПЕСЕН!!!

Добави в Svejo

Страстната седмица -седмица на Христовите страдания

Последната седмица от земния живот на Господ Иисус Христос се нарича "Велика" или "Страстна седмица", т.е. Седмица на страданията, прелюдия към вечния живот. Животът на Господа наближавал своя край.

Възкресил в събота Лазаря, тържествено посрещнат, влязъл в Йерусалим на Цветница, Той доброволно вървял стъпка по стъпка към предначертаната Си неизбежност.





Всеки ден от Страстната седмица е наречен велик и свят, и през всеки един от тях Църквата възпоменава чрез специални богослужения пътя на Христос към Голгота, страданията и изкупителното Му дело на Кръста.

ВЕЛИКИ ПОНЕДЕЛНИК

На Велики понеделник евангелистите ни

разказват как Божият син влязъл в Йерусалимския храм и го намерил пълен пълен с търговци. Обхванат от свещен гняв, Той прекатурил масите им, а тях самите изгонил, защото храмът е дом за молитва, а не тържище.(Мат. 21:12-13, Марк 11:15-19; Лук.19:45-46).Във Велики понеделник Църквата прославя св. патриарх Йосиф - син на св. патриарх Яков и предобраз на Иисус Христос. Йосиф бил продаден от своите братя на пътуващи за Египет търговци. Там, в чуждата нему страна, той преминал през множество страдания, но фараонът го направил втори по власт и положение в цялото царство (Бит 41:38-46). Подобно на Йосиф Господ Иисус Христос бил предаден от евреите на езичниците, бил измъчван и страдал заради човешките грехове. 

ВЕЛИКИ ВТОРНИК

Велики вторник е ден за поучения и последни нравствени наставления: Господ Иисус Христос ни дава пример как да благотворим - не да даваме от излишъка си за тази цел, а като бедната вдовица да отделим от последните си материални средства.
Евангелските събития:
Изобличаване на иудейските началници и поучения на Господа в храма: Мат.21:23-12:40, Лук. 19:47-20-46
За пожертвованието на бедната вдовица: Марк 12:41-44, Лук.21:1-4
Реч на Иисуса Христа пред елините и иудеите: Иоан 12:20-50
Притча за десетте девици: Мат.25:1-13
Притча за талантите: Мат. 25:14-30
Пророчества и притчи на Иисуса за Иерусалим и за Второто пришествие: Мат. 25:31-46, Марк 13:1-31, Лук. 21:5-38

ВЕЛИКА СРЯДА

В деня на Светата и Велика сряда се припомня едно от последните събития преди спасителните за нас страдания на Господ: за многоценното миро, което в искреното си разкаяние една грешница изляла върху главата на Спасителя (Мат.26:6-13, Марк 14:3-9)

В същия ден си припомняме и решението на Синедриона да осъди Иисус Христос. Тогава Иуда Искариот отишъл при иудейските първенци и уговорил да Го предаде за тридесет сребърника (Мат. 26:14-16, Марк 14:10-11, Лук. 22:1-6).
Евангелските събития:
Иисус Христос във Витания в дома на Симона прокажени: Мат.26:6-13, Марк 14:3-9
Заговор на иудеите. Предателство на Иуда: Мат. 26:3-5, 14-16, Марк 14:1-2, 10-11, Лук. 22:1-6

ВЕЛИКИ ЧЕТВЪРТЪК-

Възпоминание на Тайната вечеря

На тоя ден Господ Иисус Христос извършил пасха в дома на един жител на Йерусалим (Мат. 26:17-35, Марк 14:12-31, Лук. 22:7-38, Иоан 13:1-17, 26). Преди вечерята Той умил краката на апостолите и казал: ''не дойдох да служа, а да послужа''. После Спасителят установил св. тайнство Евхаристия (Причастие), като Сам причастил светите апостоли.

След като завещал новата заповед за любов към всички, Христос явил на учениците Си, че ще бъде предаден. В недоумение учениците питали, кой ще стори това. Запитал и Иуда, и Христос му отвърнал тъй кротко, че другите не разбрали. Иуда станал, излязъл и те помислили, че отива да прави покупки, понеже той бил ковчежник. 
След вечерята Христос с апостолите отишъл в Гетсиманската градина (Мат. 26:36-46, Лук. 22:39-46, Иоан 18:1), дето се молил до идването на предателя.
Евангелските събития по четиримата евангелисти:
Тайната вечеря: Мат. 26:17-35, Марк14:12-31, Лук. 22:7-38, Иоан 13:1-17, 26
Молитвата в Гетсимания: Мат. 26:36-46, Марк 14:32-42; Лук. 22:39-46, Иоан 18:1



На Велики четвъртък се боядисват яйцата за Великден.
Първото яйце задължително трябва да е червено - символ на пролятата кръв на Спасителя. Докато боята още не е изсъхнала с яйцето се рисува кръст върху челата на децата и се натриват бузките им - за здраве.
Първото яйце се пази в къщата в продължение на година, за да носи успех и щастие на домакините. Второто яйце също се боядисва в червено. То ще бъде занесено и оставено в църквата след празничната литургия в полунощ на събота срещу неделя.
На Велики четвъртък се замесва и тестото за великденските козунаци. Най-често те се оформят като плитка, а в средата на мястото на усукването на тестото да се поставят шарени яйца.
Които не успеят да изпълнят ритуалите днес,могат да боядисат яйцата и да омесят козунаците в събота.

ВЕЛИКИ ПЕТЪК

Припомнят се великите страдания на Иисус Христос, волно приел да бъде съден, бичуван, оплют, бит с плесници и показан пред народа в багреница за поругание, с кръст в ръка и с венец от тръни на главата.
Нарамен с тежък кръст от преторията на Пилата, Христос бил поведен към Голгота на разпятие.
Разпнат между двама разбойника за поругание при страшни природни смущения - земетръс и затъмнение на слънцето, издъхнал, приел смърт, за да избави от смърт цялото човечество.

Черен, мрачен, потресаващ е деня, в който Божият Син умрял, разпънат на кръст като най-позорен разбойник. На Велики петък бил погребан в каменен саркофаг в пещера, пред която властите оставили стража и огромен камък на входа. На този ден в храмовете е Неговото опело.
Неслучайно именно в този ден от Страстната седмица постът е особено строг: Църквата повелява тогава да не се яде, нито нещо да се пие (дори вода). А народът казва, че на Велики петък и пиле не пее и гнездо не вие. Всяко дихание страда заедно с Богочовека, съпричастно е на неговата смърт и погребение. В петък никой не подхваща каквато и да е работа.

Евангелските събития по четиримата евангелисти
Вземане Иисуса Христа под стража:

Иоан 18:2-12; Мат. 26:47-56, Марк 14:43-52, Лук. 22:47-53
Иисус на съд при първосвещеник
Ана: 
Иоан 18:13, 19-24
Съд на Синедриона над Иисуса Христа при Каиафа:
Мат. 26:57-68, Марк 14:53-65, Лук. 22:54, 63-65, Иоан 18:14
Отричане на Петра:
Мат. 26:58, 69-75, Марк 14:54, 66-72, Лук. 22:54-62, Иоан 18:15-18, 25-27
Решението на Синедриона:
Мат. 27:1, Марк 15:1, Лук. 22:66-71
Краят на Иуда:
Мат. 27:3-10
Иисус Христос при Пилата:
Мат. 27:2-31, Марк 15:1-20, Лук. 23:1-25, Иоан 18:28-19:16
Кръстният път и Голгота:
Мат. 27:31-56, Марк 15:20-41, Лук. 23:26-49, Иоан 19:16-37
Снемане на тялото от кръста и погребение на Иисуса Христа:
Иоан 19:31-42, Марк 15:42-47, Мат. 27:57-61; Лук. 23:50-56

Защо минаваме"под масата"на Разпети петък?

В представите на не малко хора Велики Петък се свързва с минаване под ''масата''. Извършването на този така наречен ритуал носи здраве, късмет, а според някои и опрощаване на греховете. Тези тълкувания са неправилни и плод на пълно суеверие, но за жалост се разпространяват често и от медиите.

Петък сутринта преди началото на службата, в средата на храма се издига ''гробът'' Христов, украсен с цветя, а на престола се поставя Плащаницaта - платът, с който е завито тялото Христово след свалянето му от кръста. Тя представлява парче плат, на което е извезан образът на положения в гроба Спасител. Върху плащаницата се поставят Евангелието, Кръстът и много цветя. 
Християните идват в храма и носят цветя така, както се отива на погребение на близък и скъп човек.

Пристъпват с молитва към издигнатия гроб на Христос и благоговейно се покланят на изображението. Целуват последователно Христовото Тяло извезано на плащаницата, Евангелието и Кръста и полагат цветята. След това се навеждат и преминават под издигнатото място. По този начин изразяваме нашето преклонение, смирение и скръб пред гроба Господен, но също и благодарност за изкуплението което ни дари Спасителят. После отново се покланяме пред издигнатия голям Кръст, изображението на св. Богородица и св. Йоан Богослов и ги целуваме.

ВЕЛИКА СЪБОТА

Възпоменава се погребението на Христос Спасителя и слизането Му в ада. Умрял на кръста, от прободените Му ребра изтекло кръв и вода. Иосиф Ариматейски и Никодим, като изпросили разрешение от Пилат, снели Го от кръста, помазали с аромати, обвили в нова плащаница и Го положили в нов гроб, изсечен в скала в Гетсиманската градина. 
Иудеите запечатали гроба и поставили стража
Положен вече в гроба, Духът на Иисуса е в ада, за да разкъса оковите му и да отвори отново за нас райските двери. Това ще се случи на другия ден. В Неделята, наречена с най-краткото име - Великден.

ВЕЛИКДЕН

ХРИСТОС ВОСКРЕСЕ!

ВОИСТИНУ ВОСКРЕСЕ!

ХРИСТОС ВЪЗКРЪСНА!

НАИСТИНА ВЪЗКРЪСНА!

Сънувах сън

Сънувах сън... Бях някъде във храм
безлюден, тих, без никакъв народ.
Сред здрача блед под храмовия свод
видях един позорен стълб и там
Христа с въжета свързан, прикован!
Пред него бе изправен груб войник
и шибаше телото Му с камшик.
Във тишината някак страшно беше,
кога камшикът яростно плющеше.
Това бе бич, обкичен със ресни,
нанизани със късчета олово,
ръбати, остри, с грапави страни.

При всяко ново шибане сурово 

те вбиваха се в страдащата плът
на кроткия Христос... И всеки път
когато пак камшикът заплющешеПотръпваше Христос, но все мълчеше...
А по измъченото Му лице
струеше кръв. И двете Му ръце
пробити бяха. В кротките очи
блестяха сълзи в кървави лъчи.
Венец от тръни кичеше главата,
петна от кръв личаха по ребрата.
Навред - по гръб, по рамене, гърди
се виждаха все кървави бразди.
Безжалостният и суров войник
издигна пак разветия камшик
и взе да шиба... Силно възмутен
аз пламнах, обладан от гняв свещен,
па спуснах се и викнах: "Зли човече!

Що правиш? Спри! Хвърли камшика вече!"...
В лицето исках тоя звяр да зърна.
Войникът се във този миг обърна
и ме погледна... Аз... се ужасих...
че в него... своето лице открих!...

Архимандрит Серафим Алексиев (+ 1993)
Из сборника "Копнеж по вечността"

Добави в Svejo

IN MEMORIAM...ХРИСТО ФОТЕВ-ПОЕТ ЯВЛЕНИЕ...

ДНЕС,

25 МАРТ, Е РОДЕН

ЕДИН ОТ НАЙ-НЕЖНИТЕ БЪЛГАРСКИ

ПОЕТИ-

ХРИСТО ФОТЕВ 

Стефан Цанев го определя като автор на „най-чистата поезия в българската литература“.

Още с първите си книги Фотев е признат за поет явление, доказателство за това са наградите му за „Баладично пътуване“, „Лирика“, „Сантиментални посвещения“ и „Пристанище“. Сред шедьоврите на българската любовна лирика е Фотевото стихотворение „Колко си хубава!...“. Морето е централен философско - поетичен символ в лириката му.

Христо Фотев е роден на 25 март 1934 г. в Истанбул. През 1940 г. семейството му се премества в Бургас, в коджакафалийската махала - махалата на бежанците.Началното си образование получава в училище „Др. Петър Берон“ в Бургас, а след това постъпва във фабрично-заводско училище в Сливен, което завършва през 1951 г. Кандидатства в Художествената академия, но не успява да издържи изпитите. Прекарва осем месеца като моряк на риболовен кораб, а по-късно отбива военната си служба.

От 1957 г. е художник в стенописното ателие на дом „Украса“ в Ямбол. Две години по-късно прекъсва работата си в „Украса“ и става редактор на многотиражката на мина „Черно море“.

Първата си стихосбирка - „Баладично пътуване“, издава през 1961 г. За разлика от много други поети още дебютната му книга е много силна и получава признание. За нея е отличен с II втора награда за поезия. На следващата година вече е член на Съюза на българските писатели. Година след публикуването на "Баладично пътуване" става драматург на бургаския театър "Адриана Будевска". През 1965 г. получава Литературната награда на Бургас за своята втора стихосбирка "Лирика". Отново е удостоен със същата награда само две години по-късно за третата си книга „Сантиментални посвещения“.

През 1969 г. му е връчена за трети път наградата на Бургас за стихотворенията му от „Пристанище“. От 1964 г. повече от 25 г. Христо Фотев е творчески секретар на Дружеството на българските писатели. След близо десетгодишно мълчание поетът написва „Обещание за поезия“. През 1981 г. издава две стихосбирки : „Литургия за делфините“ и „Спомен за един живот“. Три години по-късно събира своите избрани стихове в „Словесен пейзаж“. В преходната 1989 г. излиза сборникът му с поеми „Венецианска нощ“. От 1990 г. е главен редактор на бургаския алманах „Море“. На тази длъжност е до края на 1992 г. През 1994 г. Фотев става повторно драматург на бургаския театър „Адриана Будевска“.
През 1994 г. поетът получава литературната награда „Златен Пегас“, а на следващата година - званието на "Почетен гражданин на Бургас".

Христо Фотев умира на 27 юли 2002 г.

"Той беше част от мистерията на поезията ни, но никога не е бил деец на културата. Беше роден за удавник, а угасна на сушата като Хемингуейовия “Старец”, но без морето. Фотев е Малкият принц на любовната ни лирика. Той превръщаше тостовете и покаянията в свещенодействия, целият се състоеше от жестовете и жестикулации, той бе самата влюбена възхита от по-добрите частици на живота…

Да помълчим за диригента на хора от удавници, за малкото момче, което не се вразуми и което не успя да погали всички жени, но поне се опита. Разбираше от жени, усещаше властта си върху тях и върху думите, те бяха част от неговото себеизразяване, от логоса на летящата му логика. Неподправено нежен към особено беззащитните, Фотев остава да гори като фосфориращата факла в пещерната утроба на грубостта. Той ни показа как се добива опиума на поезията, остави ни своите неизпълними алхимични рецепти и се завърна в сенките на вечността, във водите на бъдещите ни спомени…

Сега седи и пуши на самия ръб на Рая и си клати безгрижно краката над бездната, и продължава празнично да се самовъпроизвежда чрез своето всеопрощаващо слово пред единствения си слушател, пред единствения господин на име Господ – най-гостоприемният гостилничар в страноприемницата на вселената...Кажи му наздраве и от нас, Христо!"

/РУМЕН ЛЕОНИДОВ/

ГОСПОДИ,КОЛКО СИ ХУБАВА...

Колко си хубава!
Господи,
колко си хубава!

Колко са хубави ръцете ти.
И нозете ти колко са хубави.
И очите ти колко са хубави.
И косите ти колко са хубави.

Не се измъчвай повече - обичай ме!
Не се щади - обичай ме!
Обичай ме
със истинската сила на ръцете си,
нозете си, очите си - със цялото
изящество на техните движения.
Повярвай ми завинаги - и никога
ти няма да си глупава - обичай ме!
И да си зла - обичай ме!
Обичай ме!

По улиците, след това по стълбите,
особено по стълбите си хубава.
Със дрехи и без дрехи, непрекъснато
си хубава... Най-хубава си в стаята.
Във тъмното, когато си със гребена.
И гребенът потъва във косите ти.
Косите ти са пълни с електричество -
докосна ли ги, ще засветя в тъмното.
Наистина си хубава - повярвай ми.
И се старай до края да си хубава.
Не толкова за мене - а за себе си,
за дърветата, прозорците и хората.
Не разрушавай бързо красотата си
с ревниви подозрения - прощавай ми
внезапните пропадания някъде -
не прекалявай, моля те, с цигарите.
Не ме изгубвай никога - откривай ме,
изпълвай ме с детинско изумление.
Отново да се уверя в ръцете ти,
в нозете ти, в очите ти... Обичай ме.
Как искам да те задържа завинаги.
Да те обичам винаги -
завинаги.
И колко ми е невъзможно... Колко си
ти пясъчна... И, моля те, не казвай ми,
че искаш да ме задържиш завинаги,
за да ме обичаш винаги,
завинаги.
Колко си хубава!
Господи,
колко си хубава!

Колко са хубави ръцете ти.
И нозете ти колко са хубави.
И очите ти колко са хубави.
И косите ти колко са хубави.

Колко си хубава!
Господи,
Колко си истинска.

ПОКЛОН ПРЕД ТАЛАНТА

Добави в Svejo