Едно петнайсетминутно приятелство

НАЙ-

ОБЩИТЕЛНАТА

И КОНТАКТНА 

КАТЕРИЧКА

:)

Срещнахме се в един парк,в Barons Court,London.Тя изкочи внезапно от храстите и се спря срещу мене на алеята.Аз също спрях.Няколко секунди се изучавахме с очи и това явно ѝ беше достатъчно,защото се приближи до мене.:) Аз внимателно извадих от чантата си пакет чипс и ѝ хвърлих едно парченце.Тя лакомо го хвана с двете си предни лапички.Бръкнах в джоба си и пак така внимателно извадих GSM-а си.

И се започна една фотосесия ...

За жалост една шумна група хлапета прекъсна нашето общуване...Не успяхме да се сбогуваме-тя само ме погледна и се шмугна в храстите,откъдето беше дошла...

Добави в Svejo

РАЗПЕТИ ПЕТЪК...

ДНЕС Е ВЕЛИКИ ПЕТЪК

Припомнят се великите страдания на Иисус Христос, волно приел да бъде съден, бичуван, оплют, бит с плесници и показан пред народа в багреница за поругание, с кръст в ръка и с венец от тръни на главата.
Нарамен с тежък кръст от преторията на Пилата, Христос бил поведен към Голгота на разпятие.
Разпнат между двама разбойника за поругание при страшни природни смущения - земетръс и затъмнение на слънцето, издъхнал, приел смърт, за да избави от смърт цялото човечество.

Черен, мрачен, потресаващ е деня, в който Божият Син умрял, разпънат на кръст като най-позорен разбойник. На Велики петък бил погребан в каменен саркофаг в пещера, пред която властите оставили стража и огромен камък на входа. На този ден в храмовете е Неговото опело.
Неслучайно именно в този ден от Страстната седмица постът е особено строг: Църквата повелява тогава да не се яде, нито нещо да се пие (дори вода). А народът казва, че на Велики петък и пиле не пее и гнездо не вие. Всяко дихание страда заедно с Богочовека, съпричастно е на неговата смърт и погребение. В петък никой не подхваща каквато и да е работа.
                      
                       +++++

Към Голготата

Нося кръста си по каменна улица,

вървя, няма сълзи а сърцето кърви.

Зная така трябва и нося го,

за тез и другите дето ще дойдат.

Нося кръста си по каменна улица,

падам, ставам с устни пресъхнали.

Ей го там наднича страхливо приятел

и от срам да не го видя, скри се.

Нося кръста си по каменна улица,

вървя бавно с трънен венец към Голгота.

Мисли в мен бият се - съмнение,

тоз червей и до мен допълзял е.

Нося кръста си по каменна улица,

тясна е тя като душите на хората.

Хладна е тя като сърцата им

и болка, защо мен ме превзема.

Нося кръста си по каменна улица,

погледнах небето и се помолих.

Миг бе и болка вече нямаше,

не бях сам в тази пустиня.

26.04.2008

ДЖУЛИЯ БЕЛ

+++++

Разпятие Христово...

Велики петък е...

Разпятие Христово .

Тъжен ,изстрадан ден ...ден без слово.

Усещаме ли мъките ,понесени отново...

Днес птичката гнездо не вие.

Замисляме ли се кои сме ние,

какви сме ,и делата ни какви са.

С утехата ,че може би ...добри са .

Разпети петък е...

Премисляме с тревога

пред този кръст, изгарящ като огън.

Страдание достига до душата.

На този ден - Велика е съдбата .

Вървим по своя път и лек ,и труден

със вяра ,истина и във заблуди...

През страх,възходи и падения -

всеки към своето Възкресение...

Разпети петък е ...

Страдание Христово -

и ние страдаме ,премисляме отново.

Пречистваме на този ден душата.

Успяхме ли ,понесли своя кръст,

да носим Любовта и Добротата

и Светлина от Него в своя път ...

stela50

април , 2011г.

+++++

Разпети петък

Тъмно е.

Нищо не свети.

Петък e -

Разпети петък.

Ако заспим -

ще се пробудим ли? -

Все така опростени,

все така луди -

в този свят

с толкова сиви мисли,

с толкова сиви заблуди,

колкото Божии заповеди

скитат прокудени.

И все пак -

свети кандилото.

И все пак -

топи мрака.

Тъмно е.

Нищо.

Ще съмне.

malchaniaotnadejda7

13. 04. 2012.

+++++

Добави в Svejo

ЕДНА СЕДМИЦА ПРЕДИ ВЕЛИКДЕН...

 

Днес е

ЛАЗАРОВДЕН,

а утре е

ЦВЕТНИЦА

Тези два празника имат богата народна обредност и се честват в последните събота и неделя преди Великден.Това са най-цветните и красиви момински празници,

които символизират изпращането на студените зимни дни,

възраждащата се природа с живот,любовта и цветятя.

Честват се и като именни дни

*****

ЛАЗАРОВДЕН
е християнски празник, носещ името на Свети Лазар, който се празнува на осмия ден преди Великден. Поради това, че Великден се определя по лунния календар, а не по слънчевия, Лазаровден се пада всяка година на различна дата, но винаги в събота.

Сигурно си спомняте онази популярна библейска притча за богаташа и бедния Лазар. В нея Иисус Христос разказва за някой си богаташ, който всеки ден пирувал. Пред вратите на дома му седял един беден и болен мъж, на име Лазар. Той бил доволен, ако богаташът му позволявал да се нахрани с трохите, които падали от трапезата му.

Умрели двамата. Богаташът отишъл в ада, а бедният Лазар - в "лоното Авраамово", което е другото име за рая. Богаташът много се мъчел от вечния огън и като видял Лазар в рая, помолил да се разреши той да намокри пръста си и да му разхлади устата. "Ти вече получи твоето добро приживе, а Лазар - злото, сега той се утешава, а ти страдаш" - бил отговорът.

 Тогава богаташът помолил Лазар да бъде изпратен в бащиния му дом и да разкаже за това какво следва след смъртта, защото имал петима братя и не искал и те да попаднат в ада. "Те имат Моисей и пророците, нека ги слушат". Но богаташът настоявал - "ако някой мъртъв отиде при тях - ще се покаят". Тогава Авраам му рекъл: "Ако Моисей и пророците не  слушат, то и да възкръсне някой от мъртвите, няма да се убедят".

Тази истина от притчата получава своето потвърждение в живота, с друг Лазар. С Лазар, чието възкресение празнуваме днес.  

Това е  един от най-вълнуващите евангелски сюжети - възкресението на Лазар.
На Връбница, когато Христос тържествено влязъл в Йерусалим и научил, че приятелят му Лазар е тежко болен, веднага се отправил към дома му. Но там намерил само оплакващите близки. Лазар вече бил погребан. Сестрите му Марта и Мария упрекнали Божия син. „Господи, ако беше ти тук, нямаше да умре брат ми.” – рекла Марта и продължила: - „Но и сега знам, че ако поискаш от Бог, ще ти го даде.” (Евангелие от Йоана, 11:21-22)
Може би точно затова е трябвало да умре Лазар – за да се види чрез него от всички силата на Иисус. Когато отишли на гроба на приятеля си, той изрекъл три пъти: „Лазаре, излез.”

И Лазар веднага излязъл, завит с платно на ръцете и нозете, и с кърпа на лицето. „Жив е!”, извикали всички и ако до този момент никой не вярвал в божествената сила на Христос, вече не останали никакви съмнения. Увенчан с огромна слава, Спасителят отново се запътил към Йерусалим.A какво, мислите, направили първосвещениците и фарисеите - сговорили се да убият Лазаря. Защото заради неговото възкръсване мнозина иудеи ги изоставили и повярвали в Христос. "Ако го оставим жив, всички ще повярват в Иисус" - това бил основният им аргумент. 
Тоест сбъднали се думите на Авраам от притчата - и мъртъв да възкръсне, пак няма да повярват.
Тази заплаха накарала възкресения Лазар да замине от своя град Витания за о. Крит, където  живял още тридесет години в пост и въздържание и бил провъзгласен за пръв епископ на гр. Китион, Кипър. 

Лазаровото възкресение станало непосредствен повод за смъртната присъда на Спасителя. Затова именно от най-дълбока древност било установено случилото се да се спомня преди началото на Страстната седмица (Седмицата на Христовите страдания).

На Лазаровден църквата отбелязва с празнична литургия възкресението на Лазар, както и паметта на свети мъченик Лазар Български, измъчван и убит на 23 април 1802 г.
 На този ден в Българската Православна църква се отслужва молитва и се освещават върбови клонки, които заменят палмовите клонки (оттам идва и другото наименование на Цветница – Връбница).
 На самия празник след тържествената Литургия, свещениците ги раздават на вярващите. Освещаването се извършва на нощно бдение в събота вечер. Християните ги отнасят в дома си за здраве на здравите и за излекуване на болните. Вярва се, че осветената върба пази от зло и затова се поставя върху домашната икона, а на входната врата се окача върбово венче, които стоят до следващата година.

Според българската народна традиция, Лазаровден или "Лазарица", "Лазарова събота" е празник на нивите, пасбищата и горите, но и празник на момичетата, които, след като лазаруват, могат публично да се момеят, да се обличат и държат така, че да ги харесват ергените, да имат любим, да се омъжват.
 Денят се нарича още Лазарова събота, Лазарица, Лазар. Три обредни ритуала са свързани с него - лазаруване, избиране на кумица и боенек. И трите са свързани с прехода към моминството, с любовта и задомяването. 

На този ден групи от по шест-седем момичета на възраст от 10 до 16 години, облечени в празнични дрехи или невестински костюми и закичени с венци и китки, обикалят домовете в селото, като пеят обредни песни за всеки член от семейството, възхваляват деца, стари, млади, моми, ергени, невести, както и овчари, говедари, коняри.

 Домакините ги даряват с яйца и пари.Всичко това било поднасяно в сито, за “да е сита годината”, а “кумицата” изсипвала съдържанието на ситото в голяма шарена торба. Вярва се, че къщата, в която са влезли и пели лазарки, ще бъде честита през цялата година. Лазарките обхождат горите, реките и ливадите. С песен навлизат в нивите и пожелават богата реколта от раззеленилото се жито.

Имен ден празнуват Лазар, Лазарин, Лазарина, Елизар, Лъчезар.


*****

ЦВЕТНИЦА е най-пъстрият празник през годината и е естествено продължение на Лазаровден. Празнува се неделята преди Великден (Възкресението) - най-големият християнски празник.

На този ден християнската църква празнува влизането на Иисус Христос в Йерусалим в дните преди еврейската Пасха. 
Според новозаветните евангелия Христос пристига в града, яздейки магaре, а вярващите го посрещат, като разстилат пред него дрехите си и маслинови клонки.

 След като възкресил престоялия четири дни в гроба Лазар, брат на сестрите Марта и Мария, Исус Христос тръгнал за Йерусалим.
 Когато наближил града с придружаващите го ученици и стигнали до Витфагия, той пратил двама от тях да отидат в селото и да му доведат вързаната в началото на селото ослица и малкото ѝ, а ако някой ги попита защо правят това, да кажат, че е потребно на Господ.

 Като разбрали, че ослицата е за Христос, никой не им попречил. Той я възседнал и така влязъл тържествено в Йерусалим. Вестта за възкресението на Лазар вече го изпреварила и хиляден народ тръгнал към Витания, за да го посрещне.

Народът, виждайки в Иисус Христос Спасителя, възторжено размахвал палмови клонки и хвърлял цветя пред нозете му. Всички пеели: „Осанна! Благословен Идещият в име Господне, Царят Израилев“.
 Фарисеите пък наредили на Христос да забрани на народа да ликува, на което Той отвърнал: „Казвам ви, че, ако тия млъкнат, камъните ще завикат“.
 Шествието продължило и от височината на Елеонското възвишение до Храма. Христос изгонил оттам събралите се в двора му селяни и купувачи на разни стоки и извършил множество изцерения на болни и недъгави хора.

На този ден в Българската Православна църква се отслужва молитва и се освещават върбови клонки, които заменят палмовите клонки (оттам идва и другото наименование на Цветница – Връбница).  На самия празник след тържествената Литургия, свещениците ги раздават на вярващите. Освещаването се извършва на нощно бдение в събота вечер. Християните ги отнасят в дома си за здраве на здравите и за излекуване на болните. Вярва се, че осветената върба пази от зло и затова се поставя върху домашната икона, а на входната врата се окача върбово венче, които стоят до следващата година. 

Момите, лазарували предния ден, се събират на реката (кладенеца или чешмата), като всяка носи свое венче и омесения предварително обреден хляб, който прилича на човешка фигура (затова и се наричат "кукла") и изпълняват обичая "кумичене". Парчета от хляба и венчетата се нареждат върху дъсчица и се пускат по течението. Момата, чието венче излезе най-напред, се избира за "кумица" – вярва се, че тя ще се омъжи първа и повежда моминското хоро към своята къща. Момите "говеят", т.е. мълчат пред кумицата до Великден, когато отиват с червени яйца в нейния дом. 

Въпреки, че е пост, Православната църква позволява на този ден да се поднесе риба на празничната трапеза. 

Седмицата, която започва след Цветница, се нарича Страстна седмица (страст е означавало мъка и страдание). Всички дни от нея носят определението "велики". В нея си припомняме последните мигове от земния живот на Исус Христос, неговите страдания и смърт.  През Страстната седмица  постът е най-строг.

Имен ден празнуват всички, които носят имена, произлизащи от названия на растения:

     * Биляна, Беляна

     * Божура

   

 * Виолета, Върба, Върбан, Върбинка, Венета, Венцислав, Ванеса

     * Гергин(а), Гроздан(к)а

     * Далия, Дафина, Делия, Дилян(а), Делян(а), Динка, Детелин(а)

     * Елица - (от Ела)

     * Евелина — в превод от френски означава горски орех

     * Жасмин(а)

     * Здравка, Здравко, Зюмбюл(ка)

     * Ива (име)

     * Иглика

     * Кала, Калин, Калина, Камелия, Карамфил(к)а, Кестен, Китка, Кремена (от "кремък" = лилиум)

     * Латинка, Лили, Лила, Лилия, Лиляна, Люляна, Лора

     * Маргарита, Магнолия, Малина

     * Нева, Невен(а), Незабравка

     * Петуния , Паулина

   

 * Ралица, Роза, Розалина, Роксана

     * Росен

     * Росица

     * Смилян(а), Сияна,Стефани(я) (Стефани от гръцки-"венец")

     * Теменуга, Теменужка, Трендафил(ка)

     * Фидан(ка),

     * Цвета, Цветан(а), Цветанка, Цветелин(а), Цветомир(а), Цветослав(а), Цвятко, Цветин(а)

     * Череша

     * Явор(а), Ягода, Ясен(а), Ясмина

ЧЕСТИТИ ПРАЗНИЦИ!
ЧЕСТИТО НА ВСИЧКИ ИМЕННИЦИ!

Добави в Svejo