Днес е...24 март-на този ден за първи път познах МАЙЧИНСТВОТО

НАЙ-ГОЛЯМОТО ЩАСТИЕ...
И НАЙ-ГОЛЯМАТА ОТГОВОРНОСТ...

Гледам снимката ти,дете,
и си мисля за шеметно препускащото време.
Спомням си мига,в който те гушнах за първи път-
няма по-голямо щастие от този миг!
Ураган от чувства изригна в душата ми!
Сърцето ми се разкъсваше на хиляди посоки-
от щастието,че съм дала живот
до страха - дали ще го опазя...
И се молех да ми стигнат силите и времето
да дам всичко от себе си...
Гледам снимката ти,дете...
Вече си на 35...И също си майка...
И си казвам,
че чудото да създадеш истински човек
си струваше
всяка сълза,
всяка безсънна нощ,
всяка болка...
А щастието...То е неизмеримо...

ЧЕСТИТ РОЖДЕН ДЕН,ДЪЩЕ!

На дъщеря ми

 Спи, спи, мое малко момиче,
мое дихание, мой смисъл.
Ще бъда твоя сянка в съня ти,
там... някъде дълбоко закътана -
където небето е спокойно и тихо,

където узряват, открити, мечтите,
където слънцето не залязва в очите ти,
където усмивката твоя е ослепителна
и отмерва на щастието ритъма.

Спи,спи,мое малко момиче,
небето цялото е в светлина.
Да знаеш само, мое ангелче сребролико,
колко ти прилича света!

http://www.youtube.com/watch?v=eQYewEUr8hA

На дъщеря ми

Родих те с обич, откърмих те със нежност,
сега растеш - прекрасно цвете,

към бъдещето

гледаш със надежда,
но и тогава пак ще бъдем двете
неразривно свързани с любов, каквато
може само майка и дете да свързва.
Дори и път далечен да поемеш, злато,
нишка кървава навеки ще ни връзва.

Ще дойде ден - от топлото гнездо ще отлетиш,
огнище свое някъде ще създадеш,
но винаги, когато имаш нужда,
на моите протегнати ръце ще се опреш.

Животът е превратен, понякога жесток -
да бъдеш силна от сърце ти пожелавам,
любвеобилна, нежна, слънчева, добра...
а в битките - повикай ме - до теб ще се сражавам.

Когато станеш майка, ще усетиш
какво изпитва моето сърце!
Дано си по-добра от мене -
да се гордее с тебе твоето дете!
tanq-pz

https://www.youtube.com/watch?v=JK1ySiMYrYw

НА ДЪЩЕРЯ МИ

ЕДНО МОМЧЕ СЪС ЩРЪКНАЛ ПЕРЧЕМ ВСЕ ПО НАШАТА УЛИЦА СЕ МЯРКА: ТУ С ТРАНЗИСТОР,ТУ НА ВЕЛОСИПЕД ТУ С РИЗА,ЗАМАЙВАЩО ЯРКА... И МИ Е СМЕШНО,И МИ Е МИЛО, И СЕ УСЕЩАМ МЪДРА И СТАРА, СВОЯТА ЧАША ДОКРАЙ ИЗПИЛА. ТВОЯТ РЕД Е ДОШЪЛ.И ВСИЧКО СЕ ПОВТАРЯ МЪНИЧКА МОЯ,С ДЕТСКИТЕ РАМЕНЕ, С РАЗБИТОТО КОЛЯНО- КОГА,КОГА СТАНА ГОЛЯМА? ОЧИТЕ ТИ БЯГАТ СМУТЕНО СЪРЧИЦЕТО ТИ БИЕ В

ГЪРЛОТО. НЯКОЙ ВЕЧЕ СТОИ МЕЖДУ ТЕБЕ И МЕНЕ: ТВОЯТА ОБИЧ ПЪРВА. ТЯ Е КАТО ДЕТЕ ТОКУ-ЩО СЪБУДЕНО ТЯ Е КАТО КРИЛО ПЕПЕРУДЕНО- КАК ДА Я ПИПНА С РЪЦЕТЕ СИ ГРУБИ? МЪНИЧКА МОЯ(ТИ СИ ОЩЕ МЪНИЧКА, ТИ СИ ОЩЕ МОЯ- НО АЗ СКОРО ЩЕ ТЕ ИЗГУБЯ, ЩЕ ТЕ ОТВЛЕЧЕ ПОРОЯТ) МЪНИЧКА,ВСЕ ОЩЕ МОЯ, НАКЪДЕ ЛИ ЩЕ ТЕ ОТВЛЕЧЕ? КАКВО ЩЕ ТИ НОСИ ГОДИНА ПОДИР ГОДИНА МЪЖЪТ,ИЗРАСНАЛ ОТ ТОВА МОМЧЕ? ЩЕ ИМА ЛИ СЛЪНЦЕ В ГРАДИНАТА ВИ ИЛИ ЩЕ Я ПОЛОМИ БУРЯ ГРОЗНА? ЩЕ СТАНЕ ЛИ ДИВАТА ШИПКА КРАСИВА РОЗА? КАК СЕ БОЯ,КАК СЕ БОЯ ЗА МЪХА НА КРИЛЦЕТО ПЕПЕРУДЕНО; КАК МИ СЕ СВИВА ДЪХА ПРЕД ВЕЛИКОТО ,ВЕЧНОТО ЧУДО, КАК МЕ БОЛИ СЪРЦЕТО ОТ МИЛОСТ И ОТ ТРЕВОГА... ВИКА ТЕ,ТЕГЛИ ТЕ СТРАШНИЯТ ОГЪН- ЩЕ ИЗГОРИШ ЛИ ИЛИ САМА ШЕ СВЕТИШ? И АЗ СЛАГАМ ПРЕД ТЕБ МЪЛЧАЛИВО ВСИЧКО СКЪПО,КОЕТО СЪМ ИМАЛА И ОНОВА,КОЕТО СЪМ ЧАКАЛА САМО, МЪНИЧКА МОЯ, МОЯ ГОЛЯМА- ДАНО БЪДЕШ ЩАСТЛИВА!!! СТАНКА ПЕНЧЕВА

https://www.youtube.com/watch?v=Urg9_yScImA

На  дъщеря ми

И ето настъпи и този момент
порастна,годините бързо се нижат
И малкото сладко и нежно дете
в жена се превръща-красива и умна.

Мечти и надежди и малко тъга
и повече радост,късмет ти желая,
и твоето малко-голямо сърце
щастливо да бъде,спокойно,горещо.

И мило момиче пази вечно в теб
детето което си,недей го изгубва.
И в ттрудни моменти помни, че зад теб
има хора които ще те обичат.

Бъди дяволита,бъди точно ти,
бъди непослушна и истински дръзка.
И твоят живот за рогата хвани
и дълго ,и страстно,и с хъс изживей го!

https://www.youtube.com/watch?v=-n4MHgiXL2g

Благословия

ПОБЕЛЯ МАЙКА ТИ,МОЙТО МОМИЧЕ,
РАНО ПАДНАХА СЛАНИТЕ.
ТИ НЕ СИ ДЕТЕ
И ОЧИТЕ ТИ БЕЗПОЩАДНО МЕ ПИТАТ.

КАКВО ДА ТИ КАЖА
КАК ДА ТЕ НААУЧА
НА МОЯТА НАУКА ГОРЧИВА?
КАКВО ДА НАПРАВЯ,ЗА ДА ОСТАНЕ
СЪРЦЕТО ТИ ЩАСТЛИВО?

ВСЕКИ ИЗПИВА СВОЯТА ЧАША,
ВСЕКИ ПО СВОЙ ПЪТ МИНАВА...
ТРЪГВАЙ,ДЪЩЕ,
КАКТО РАДОСТНА ТРЪГНАХ
И АЗ ТОГАВА

ТВОЯТА МАЙКА ТИ ДАВА
НЕЩО СКЪПО ПЛАТЕНО:
ВЯРВАЙ!
ОБИЧАЙ!
ДОРИ НА ТАКАВА ЦЕНА
КАТО МЕНЕ...

СТАНКА ПЕНЧЕВА

https://www.youtube.com/watch?v=-UNOqBI0nc8&list=RD-UNOqBI0nc8&index=1

ОТ МАМА-С ОБИЧ!

ЧЕСТИТ РОЖДЕН ДЕН!

Добави в Svejo

In memoriam:Джон Ленън-едно от лицата на 20-ти век

Днес е 8 декември...един тъжен ден...

 На този ден през 1980 година ДЖОН ЛЕНЪН,един от основателите на "Бийтълс", бе застрелян от Марк Дейвид Чапман пред дома си в Ню Йорк. Обсебеният от романа "Спасителя в ръжта" убиец все още е в затвора, а светът не спира да скърби за Джон. Със своите призиви за мир и любов той стана духовен водач на милиони, а песните му се причисляват към най-великите музикални произведения.

Джон Уинстън Оно Ленън (на английски: John Winston Ono Lennon) е английски рок музикант и автор на песни, общественик, художник, актьор и писател. Той е съосновател на световноизвестната британска група Бийтълс и, заедно с Пол Маккартни, е съавтор на повечето нейни песни. След разпадането на Бийтълс продължава с успешна солова кариера, издавайки емблематични песни, като „Give Peace a Chance“ и „Imagine“.

http://www.youtube.com/watch?v=b6rBQ_hBpxc&feature=endscreen&NR=1

Джон Ленън е роден в Ливърпул, Англия по време на бомбардировки през Втората световна война в семейството на Джулия и Алфред Ленън. Баща му отсъства по време на раждането му, защото е на фронта. Когато Джон е 4-годишен родителите му се развеждат. Майка му се чувства неспособна да се грижи за него и го поверява на леля му Мими. По-късно Ленън пише в песента Mother:„ Mother, you had me,
 But I didn't have you,
 I wanted you,
You didn't want me… “

В превод: „Майко, ти ме имаше, но аз те нямах. Исках те, но ти не искаше мен…“.

Детството на Джон е трудно заради отсъствието на родителите му, а строгите правила на леля му развиват бунтовническия му характер. В училище предпочита да рисува карикатури и да скицира. Мести се в художествено училище, а по-късно се появява и страстта му към музиката. Моли леля си за китара, но тя отказва да харчи парите си за „глупости“.

Когато е 16-годишен Джон Ленън възстановява контакта с майка си. Учи се на банджото си и първата песен, която научава, е „That'll Be the Day“ на Бъди Холи. През 1956 г. майка му му купува китара и Джон създава първата си група Дъ Куоримен заедно с приятелите си Пит Шотън, Найджъл Уали и Айвън Воугън.

На 6 юли 1957 Джон се запознава с Пол Маккартни по време на концерт на Дъ Куоримен. През 1958 г. Ленън пише първата си песен — Hello Little Girl, която впоследствие записва с Бийтълс и е издадена в албума Anthology 1. Същата година майка му е прегазена и загива.

През 1960 г. Ленън, Пол Маккартни, Джордж Харисън и Стюърт Сътклиф сформират група на име The Silver Beatles (Дъ силвър бийтълс). Впоследствие към групата се присъединява и барабанистът Пийт Бест, с когото изнасят концерти в Хамбург, Германия. След турнето басистът Сътклиф напуска групата и Маккартни поема бас-китарата.
През 1961 г. групата дебютира с името Бийтълс (The Beatles) в ливърпулския клуб „Кавърн“. Свирят там над 300 пъти до 1963 г.

През 1962 г. Бийтълс сключват договор с Parlophone. До 1970 г. издават 12 студийни албума във Великобритания и един в САЩ.
През 1965 г. Бийтълс става първата група, изнесла концерт на стадион, пред 55600 души в Ню Йорк. След 1966 г. групата не изнася повече концерти и се отдава на творческа дейност. Групата вече се е превърнала в световна величина.

След разпадането на Бийтълс Джон Ленън започва солова кариера. Издава осем студийни албума. Първите шест издава в периода 1970-1975 г. Участва като текстописец в песента Young Americans на Дейвид Бауи.

От 1975 до 1980 г. прекратява временно кариерата си, за да се отдаде на семейството си. Връща се към музиката през 1980 година, когато подписва договор с компанията Geffen Records. Ленън е убит от Марк Дейвид Чапман на 8 декември 1980 година. Трагичната гибел провокира масови протести и мълчаливи демонстрации по цял свят. Звездата на Бийтълс хвърля в скръб цяло поколение последователи, чиято цел е мирът на планетата. Името на Ленън е свързано колкото с музиката, толкова и с световната кауза за мир на планетата.

Издава албумът Double Fantasy по-малко от месец преди смъртта си. Последният му албум е издаден четири години след смъртта му през 1984 г.

Джон Ленън има два брака — със Синтия Пауъл от 1962 до 1968 г. (от който има син Джулиън) и с Йоко Оно от 1969 до смъртта си през 1980 (от който има син Шон).

http://www.youtube.com/watch?v=TGMTxki1jAQ&feature=related

Джон Ленън е безспорно не само едно от най-големите имена на музикалната индустрия, но и едно от лицата на миналия век. Неговото влияние е толкова всеобхватно, че британците го нареждат сред най-значимите си сънародници наред с Чърчил, Дарвин и Нютон, а американците полудяват по "Бийтълс", когато те стъпват в САЩ. Развиват мания по британската банда, каквато никой европеец дотогава не е постигал.

Светът остава опечален от новината за смъртта на Ленън. Със своите призиви за мир и любов той е станал духовен водач на милиони хора по цялата земя, а творбите му се причисляват към най-гениалните музикални постижения. Джон оставя незабравимо наследство със своята житейска философия, проповядваща доброта и смирение между хората и променя света със своите виждания и песни..

Добави в Svejo

Спомен за АНГЕЛ КАРАЛИЙЧЕВ

       Ангел  Каралийчев  
е български писател и преводач, известен със своите разкази и книги за деца. Работи като редактор и сътрудник в няколко периодични издания и издателства. Пише разкази, пътеписи и приказки, преразказва български и чуждестранни приказки и легенди.

Ангел Иванов Каралийчев е роден на 21 август 1902 в гр. Стражица, обл. Велико Търново. Писателската му дейност започва, когато е на 17 години - в сп. „Ученическа мисъл“ (Русе) помества стихотворението си „Орелът“. Работи известно време в общината в Стражица. Следва химия в Софийския университет. Дипломира се в Свободния университет през 1928, където завършва дипломация. Първата му книга - революционната поема „Мауна лоа“ излиза през 1923 г., на следващата година - сборникът му с разкази „Ръж“, а през 1925 г. е издадена и първата му детска книга - „Мечо“. Работи като редактор във в. „Кооперативна просвета“ (1932-1944), изд. „Народна младеж“ (1947-1952), в. „Литературен фронт“ (1952-1953), изд. „Български писател“ (1952-1969). Сътрудничи на сп. „Нов път“, „Червен смях“, „Чернозем“ и др. След известния разрив на „новопътци“ с Георги Бакалов от 1925 г. публикува в сп. „Златорог“ на Владимир Василев, „Българска мисъл“, „Венец“, „Детска радост“, „Светулка“, „Кооперативна просвета“ и др. 

Пише разкази, пътеписи, приказки, както и авторизирани приказки и легенди от българския и чуждестранния фолклор. Автор е на книгите с разкази „Ръж“ (1924), „Жълтици“ (1925), „Имане“ (1927), „Сребърна ръкойка“ (1935), както и на 15 книги за деца и юноши: „Приказен свят“ (1929) „Ането“ (1938), „Тошко Африкански“ (1940), „Житената питка“ (1948) и др. 

През 1931 г.Ангел Каралийчев се жени за актрисата Вела Ушева.Семейният му живот е белязан от две трагедии.Първородният им син умира на няколко месеца.Две години след нещастието се ражда дъщеря им Ани.За любимата   си мъничка дъщеричка  Каралийчев пише най-жизнерадостната си детска повест "Ането".

Но и второто дете умира ,ненавършило 2 години.Ударът е страшен. Двамата родители са съсипани и  не се решават повече на имат деца. Писателят спира да пише. Но за кратко. През 40-те години на  миналия век Ангел Каралийчев сътворява най-прекрасните си детски произведения, които стават класика. Илюстрциите правят най-големите ни художници - негови добри приятели - Илия Бешков, Стоян Венев, Любен Зидаров.
Писателят умира на 14 декември 1972 г. в София.

Повече от четиридесет години пише разкази, приказки и повести за деца. Една от най-обичаните му книги е „Приказен свят“. За нея през 1974 г. Каралийчев получава от Международния съвет за детско-юношеска литература (IBBY) Почетна грамота на името на Андерсен и е първият български писател, вписан в почетната книга „ Х. Кр. Андерсен“.

Майчина сълза

Заромоля дребен есенен дъждец. Жълтият листак в градината светна. Големите гроздови зърна под лозницата набъбнаха и кожицата им взе да се пука. Наведе моравото димитровче цветове над търкулнатото в шумата пукнато гърне. Сви се малкото птиче-лястовиче в дъното на гърнето и затрепера от студ и мъка. Всички си отидоха. Отлетяха на юг неговите две сестричета. Изгуби се майчицата му в топлите страни. Кой ще го стопли в тая дъждовна нощ? Оставиха го само в дъното на гърнето, защото беше сакато и не можеше да лети. През лятото избухна пожар в къщата, под чиято стряха майка му беше свила гнездо. Докато старата лястовичка смогна да грабне рожбата си от огъня, един въглен падна в гнездото и парна лястовичето по дясното крило. Голото пиле примря от болка. Когато се свести, то видя, че се намира в ново гнездо, а над него седи майка му с клюмнала глава. Най-напред се опита да раздвижи крилца, но не можа, защото дясното, изгореното крило беше изсъхнало.

Търкулна се лятото. Потъмняха гроздовите зърна. Пукнаха се пъпките на димитровчетата в градината. Почнаха да се събират лястовичките по телеграфните жици. Те се готвеха за път. Жиците заприличаха на броеници.

Една сутрин старата лястовичка смъкна своята саката рожба в градината и рече:

— Мило дете, ние днес ще заминем на юг. Ти не можеш да летиш. Затуй ще останеш тука, ето в онуй гърне съм ти нагласила мека перушина. Там ще лежиш. А когато огладнееш, излез навън и си клъвни нещо. Цялата градина е зарината с плод. Виж какво хубаво димитровче е склонило чело над входа на гърнето. Ти не тъгувай. Напролет ние пак ще се върнем.

— Благодаря, майчице, дето си се погрижила за мене! — промълви сакатото и за да скрие сълзите си, навря главица под крилото на майка си и притихна.

Всички си отидоха. Занизаха се мрачни дни. Заваля дребен дъждец. Наквасеното димитровче тежко отпусна цвят над гърнето. Една дъждовна капка се търкулна по най-долния листец на цвета и се нагласи да падне.

— Ах, колко съм уморена! — въздъхна тя.

— Откъде идеш? — попита любопитно лястовичето.

— Остави се. Голям път изминах. Ида от Великия океан. Там се родих. Аз не съм дъждовна капка: Аз съм сълза.

— Сълза ли? Каква сълза? — надигна се тревожно лястовичето.

— Майчина. Историята на моя живот е къса. Преди девет дена уморена и насълзена лястовичка кацна върху мачтата на един голям океански параход. Аз стоях в дясното око на кахърната птичка. Океанът ревеше. Духаше силен вятър. С немощен глас продума лястовичката на вятъра:

— Братко ветре, когато ходиш над света, ако минеш през България, отбий се при моето сиротно пиле и му кажи да се пази от черния котак, който се върти в градината. Забравих да поръчам на рожбата си, когато тръгвах. Кажи му още, че моето сърце изсъхна от мъка.

— Къде е твоето лястовиче? — попита вятърът.

— Оставих го в едно пукнато гърне, търкулнато, в градината, където цъфтят морави димитровчета.

Додето изрече тия думи старата лястовичка, аз се отроних от окото й. Вятърът ме грабна и ме понесе над света. Девет дена летях. Ето сега паднах на туй цвете. Колко съм уморена! Искам да капна и заспя.

Сърцето на сакатото, лястовиче се обърна. Стана бърже, отвори човка и пое отмалялата майчина сълза.

— Благодаря ти, майчице! — прошепна то, легна си в перушината и заспа, затоплено от сълзата, сякаш беше под майчините си криле.

Ангел Каралийчев 

е най-издаваният  автор 

след  

Иван Вазов, 

а творбите му са преведени на близо 50 езика!

ПОКЛОН!!!

Добави в Svejo