ВСИЧКО Е ЛЮБОВ...

ВСИЧКО Е ЛЮБОВ...
ЛЮБОВТА ЛИ?ЛЪЖА БИЛО Е ВСИЧКО,КАЗВАТ... НО КОЛКО ИСТИНИ ДО ДНЕС НАПРАВИЛИ СА МЕ ЩАСТЛИВА?!

сряда, 27 август 2014 г.

Един мечтател ни напусна...


"Имах мечта да имам

часовник. 

Сега имам часовник, 

но нямам мечта."


Валери Нисимов Петров  е български поет, сценарист, драматург и преводач от еврейски произход, известен с преводите си на Уилям Шекспир на български език. Валери Петров е академик на БАН от 2003 година, вписан е в почетния списък на Международния съвет за детска книга заради Пет приказки, номиниран е за Нобелова награда.




Валери Петров е роден на 22 април 1920 година в семейството на Мария Петрова, преподавателка по френски език в столични гимназии, и д-р Нисим Меворах, професор по правни науки, специалист по семейно право, виден адвокат, обществен деятел, дипломат — посланик в САЩ, представител на България в ООН, автор на книга за Яворов. Майката на Валери Петров е родена във Варна и там той прекарва много от ваканциите си, на ул. „Славянска“. [2] Валери Петров учи в италианското училище, т.нар. Италиански лицей (с гимназиален курс) в София, което завършва през 1939 г. Проф. Нисим Меворах и неговата съпруга Мария Петрова приемат протестанството в Евангелската църква на столичната „Солунска“, и решават името на Валери Нисим Меворах да стане Валери Нисимов Петров.


На 15 години Валери Петров издава първата си самостоятелна книжка — поемата „Птици към север“, стихове печата през 1936 г. в сп. „Ученически подем“, а през 1938 г. излиза от печат първата му книга „Птици към север“ с псевдоним Асен Раковски. По-късно пише поемите: „Палечко“, „На път“, „Ювенес дум сумус“, „Край синьото море“, „Тавански спомен“ и стихотворния цикъл „Нежности“.

През 1944 г. завършва медицина в Софийски университет, като известно време работи като лекар, през есента и зимата на 1944 г. работи в Радио „София“, после участва във втората фаза на войната срещу Нацистка Германия като военен писател в редакцията на вестник „Фронтовак“.

След войната е един от основателите и заместник-главен редактор на вестник „Стършел“ (1945 — 1962). Служи като лекар във военна болница и в Рилския манастир.


От 1947 до 1950 г. работи в българската легация в Рим като аташе по печата и културата. През тези години пътува до Америка, Швейцария, Франция като делегат на различни форуми.
По-късно завръщайки се в България е редактор в Студия за игрални филми „Бояна“, редактор на издателство „Български писател“ и Народен представител в Седмото ВНС (1990-1991)

Автор е на сценарии на игралните филми „Точка първа“ (1956), „На малкия остров“ (1958), „Първи урок“ (1960), „Слънцето и сянката“ (1962), „Васката“ (1965), „Рицар без броня“ (1966), „Един снимачен ден“ (1969), „Откъде се знаем?“ (1975), „С любов и нежност“ (1978), „Йо-хо-хо“ (1981), „Разходки с ангела“ (1990), „Театър, любов моя“ (1994), „Всичко от нула“ (1996), автор е на сценарии на анимационни филми „Приказка за боровото клонче“ (1960), „Гръмоотводът“ (1962), „Гордата лампа“ (1963), „Главозамайване“ (1964), „Вариации върху стара тема“ (1966), „Меко казано“ (1983), също и на няколко киноновели.


" Годините летят, отлитат, 
отиват си във вечността 
и без дори да ни попитат, 
открадват ни от младостта. 
А ний се мъчим, борим, любим 
и всеки ден по малко губим, 
докато дойде оня час, 
когато гасне сетна страст! "


                                                         Валери Петров


Награди 

1960 — Димитровска награда за поемата му „В меката есен“, публикувана 1960
1987 - Литературна награда на Министерството на просветата 
1988 - Вписан в почетния списък наа Международния съвет за детската книга-за творбата"Пет приказки"
2000 — Орден „Стара планина“ I-степен
2004 — Национална награда „Константин Константинов“ за цялостен принос в детското книгоиздаване
2005 — Голяма литературна награда на СУ (2005)
2006 — Награда „Христо Г. Данов“. На 19 юни 2006 на 86 годишна възраст получава от Министерство на културата наградата „Христо Г. Данов“ за цялостен творчески принос
2007 — Награда „Св. Паисий Хилендарски“. На 6 ноември 2007 година Валери Петров е удостоен от министър-председател Сергей Станишев с престижната държавна награда „Св. Паисий Хилендарски“ на специална церемония в Гранитната зала на Министерския съвет.
2011 — Почетен знак „Марин Дринов“ на БАН — 20 май 2011 година
2013 - Удостоен с приза"Европейски гражданин на ЕС за 2013 година"
2014 - Медал "Иван Вазов" на СБП



"В самия себе си човек трябва да влиза въоръжен до зъби."


В.ПЕТРОВ

***


Поезията

Не един стихотворец напоследък твори
и у нас по нов някакъв начин,
но от този приятел аз, и свикнал дори,
съм съвсем озадачен.

Пише пълни безсмислици и поне да речеш:
тази тук я е сложил за рима,
ала щом го печатат, трябва в тоз му брътвеж
малко смисъл да има.

Знам, ще бъда за някои във културата гост,
роб на теми и схеми познати,
но не смогвам да вникна в тези негови пост-
модернистки похвати.

И допускам, че може този техен санскрит
да е плод на предсмъртната криза,
във която Човекът въобще, като вид
очевидно навлиза,

ала по е възможно да е чист шарлатан,
принуждаващ и мене да хваля
плата, който - по Андерсен - тъче в празния стан
за костюма на краля.

Тъй си мисля и чувствам, че - хитрец или луд -
не върви ний да работим честно,
а пък негова милост да се движи, надут,
вече с име известно!

И аха да му кресна, но чул шум на хитон,
лек, над нас от Парнас да долита,
тъй му казвам, грижовно и със топлия тон
на другарска защита:

- Чуй съвета ми, драги, недей писа така,
престани, и то бързо, защото
зад гърба ти Поезията, виж, протяга ръка,
да ти дръпне ухото!

***
"Аз съм човек на надеждата"
Валери Петров

***

СБОГОМ,ПОЕТЕ! И ПОКЛОН!