Над Витоша се е стъмнило
Балканът
е потънал в дим,
е потънал в дим,
Българийо,
едно бесило
едно бесило
люлее твоя
верен син...
верен син...
ВАСИЛ ЛЕВСКИ-
АПОСТОЛЪТ НА СВОБОДАТА
Най-великият българин-
роди се и поведе ни в борба, обесен бе, но нивга не умря!
ВАСИЛ ЛЕВСКИ
О, майко моя, родино мила,
защо тъй жално, тъй милно плачеш?
Гарване, и ти, птицо проклета,
на чий гроб там тъй грозно грачеш ?
Ох, зная, зная, ти плачеш, майко,
затуй, че ти си черна робиня,
затуй, че твоят свещен глас, майко,
е глас без помощ, глас във пустиня.
Плачи! Там близо край град София
стърчи, аз видях, черно бесило,
и твой един син, Българийо,
виси на него със страшна сила.
Гарванът грачи грозно, зловещо,
псета и вълци вият в полята,
старци се молят богу горещо,
жените плачат, пищят децата.
Зимата пее свойта зла песен,
вихрове гонят тръни в полето,
и студ, и мраз, и плач без надежда
навяват на теб скръб на сърцето.
Христо Ботев
*****
Васил Левски (Васил Иванов Кунчев) е роден на 18 юли (6 юли стар стил) 1837 г. в Карлово. Той е известен още с прозвищата си "Дякона", "Апостола" и се счита за идеолог и организатор на българската национална революция, основател на Вътрешната революционна организация (ВРО) и на Българския революционен централен комитет (БРЦК).Левски учи във взаимно училище в Карлово. От 1855 г. е послушник при вуйчо си архимандрит Хаджи Василий, таксидиот на Хилендарския манастир в Карлово и Стара Загора. През 1858 г. приема монашеството под името Игнатий, а през 1859 г. става дякон. По-късно (1861 г.) обаче под влияние на Георги Раковски, Левски захвърля расото и се посвещава на революционното дело.
През 1862 г. заминава за Сърбия и взема участие в Първата българска легия на Раковски в Белград. Там заради ловкост си получава прозвището Левски, като според легендата е направил лъвски скок по време на военни упражнения. След разтурянето на легията се присъединява към четата на дядо Ильо войвода.
През 1867 г. е знаменосец в четата на Панайот Хитов. В Белград участва във Втората българска легия на Раковски (1867 - 1868).
В края на 1869 г. участва в създаването на БРЦК в Букурещ и заедно с Любен Каравелов застава начело на революционно-демократичното му крило. Напуска Румъния и продължава изграждането на мрежата от революционни комитети в България.
На 26 декември 1872 г. обаче е заловен от турската полиция до Къкринското ханче. На 19 февруари (6 февруари стар стил) 1873 г. е изпълнена смъртната присъда.
В изповедта си казва: "Каквото съм правил, в полза народу е. Моли се, отче, не за мене, а за отечеството България."
Свещеник Тодор Митов свидетелства: "След като свърших обреда, Левски беше вдигнат върху едно буре и окачен на въжето. Преди да бъде избутано бурето изпод краката му, той извика: Боже, избави България!"
Така завършва своя живот най-великият син на България - гениалният организатор, политик и идеолог на българската национална революция.
*****
Левски остава в българската история преди всичко с безсмъртието на своите прозрения. Когато се изгражда неговият образ, традиционно се акцентира върху човешките му добродетели. Те безспорно правят Левски истински обичан син на народа. Но главното не е в това, че той е бил безумно смел, че е държал сметка за всеки похарчен лев на организацията, че е бил фанатично обречен на делото на революцията. Този сантиментален образ на Левски закрива действителното величие на неговото дело.Преди всичко Апостола е велик народен водач - организатор. Като никой друг в българската история, и то в условията на робски страх, униние и тотална диктатура, той успява да създаде мощна народна организация.
Левски е гениален политик на революционна България. Неговите прозрения за независимост и самостоятелност на българското движение, развиващо се сред хаоса на Източния въпрос, добре разбрани и осмислени, имат почти непреходно значение в българската история
Левски е велик и със своите идеи за бъдещия свят - свят на народното равноправие и на човешката свобода. Макар и да е заел своите идеи от европейската демократична мисъл, той ги преработва, за да създаде от тях платформа и знаме на народната пробуда, на националното движение.
Със своята политическа идеология, със своите качества на гражданин на новия свят, със своята гениалност на организатор и политик Левски изпреварва българското развитие с цели десетилетия. И може би са прави онези познавачи на неговото дело, които смятат, че ако беше живял в някоя по-голяма страна и ако беше писал на някой по-популярен език, той щеше да бъде известен на света като един от най-големите мъже на XIX век.
За НЕГО сме изписали тонове хартия,но трябваше една чужденка-Мерсия Макдермот, да ни напише книга за Левски...
*****
Освен спомени за Апостола, както и някои негови вещи, до нас са достигнали и част от неговите писма, а и неговото тефтерче . Тези документални наследства са неоценими, те ни дават възможност да надникнем във вътрешният свят на Апостола неговите най-съкровенни мисли и надежди, както и да усетим обаянието и искренноста на огненото му слово. 
В едно свое писмо Ботев казва следующето за Левски, с когото намира подслон в една ветрена мелница накрай Букурещ: "Приятелят ми Левски е НЕЧУТ ХАРАКТЕР. Когато ний се намираме в най-критическо положение, той и тогава си е тъй весел, както и кога се намираме в най-добро положение. Студ, дърво и камък се пука, гладни от два-три дена, а той пее и все весел. Вечер, дордето ще легнем, той пее; сутрин, щом си отвори очите, пак пее. Колкото и да се намираш в отчаяност, той ще те развесели и ще те накара да забравиш всичките тъги и страдания. Приятно е човеку да живее с подобни личности!"
Какво ли го е накарало да напише на стр.115 на своето тефтерче:Може би е искал да каже това:
Ето и няколко извадки от неговите писма:
“ . . . какво аз мисля да правя и ще го направя, ако рече Бог, . . . , за което ако испечеля, печеля за цял народ, ако изгубя – губя само мене си.“
“ . . . какво аз мисля да правя и ще го направя, ако рече Бог, . . . , за което ако испечеля, печеля за цял народ, ако изгубя – губя само мене си.“
„Ние сме жадни да видим Отечеството свободно, па ако щат ма нареди да паса и патките, не е ли така?“
„За отечеството работим, байо! кажи ти моите и аз твоите кривини, па да се поправиме и все да си вървим наедно, ако ще бъдем хора!“
„Както казах по – горе: аз съм посветил себе си на отечеството си още от 61 – во да му служа до смърт и да работя по народната воля..."
Извадки от Предсмъртното писмо на Васил Левски:
Байовци,
Ето че паднах в ръцете на враговете и ще напусна пътя на борбата преди да сме видели края на нашите въжделения. Но с моята кончина не свършва пътят, който трябва да извървите, така щото да не изгубят смисъл усилията ни. Моята смърт не ще да спре бъдещето ни освобождение, нито трябва да скове сърцата и душите ви. Знайте, че борбата за освобождението ни ще погълне в жертвения си олтар много от вас, но още повече ще погълне борбата след освобождението ни. Аз не веднъж съм ви казвал: ”Тоз, който ни освободи, той ще да ни и пороби”.
Внимавайте, в народната работа няма шега, освобождението ни трябва да бъде плод на нашите задружни усилия. Вие, които ви грабят, безчестят и лъжат днешните ни управници, не мислете, че работата ни свършва с едното освобождение. Не, тя с това започва. Нашето драгоценно отечество, ще се нуждае от достойни хора, които да го водят по пътя на благоденствието, така щото да бъдем равни на другите европейски народи. Ако допуснете утре, когато сте вече свободни, да ви управляват днешните турски мекерета и разните му лихвари и чорбаджии, които и днес ви грабят най-безжалостно, то по-добре да си останем под сянката на султана.
Вярно е, че ние нямаме хора подготвени, но поне имаме хора честни и родолюбиви, които няма да се поколебаят да положат живота си за въздигането на държавата ни. Не се полъгвайте, че тези които държат парите държат и бъдещето ви, защото тези пари те са ги взели от вас, а вие им се кланяте и ги въздигате, като слънце пред очите си. Те няма да се поколебаят да посегнат към властта, а вие ще трябва да ги възпрете и да им поискате сметка, кой с какво е помогнал за освобождението ни, и давал ли е пари или казвал: "нека да стане па тогава". На такива аз съм им писал и преди ”Днес е момента да си купите живот, който сега се продава, утре не и милиони да давате”.
......
Това е което исках да ви кажа, надявайки се, че ще доведете борбата до край. Бъдете силни, братя, и не щадете силите, нито кръвта си, защото Отечеството ни няма да припише заслугите ви другиму, нито пък ще позволи да потънат в забвение. И не забравяйте - Времето е в нас и ние сме във времето, то нас обръща и ние него обръщаме.
Ето че паднах в ръцете на враговете и ще напусна пътя на борбата преди да сме видели края на нашите въжделения. Но с моята кончина не свършва пътят, който трябва да извървите, така щото да не изгубят смисъл усилията ни. Моята смърт не ще да спре бъдещето ни освобождение, нито трябва да скове сърцата и душите ви. Знайте, че борбата за освобождението ни ще погълне в жертвения си олтар много от вас, но още повече ще погълне борбата след освобождението ни. Аз не веднъж съм ви казвал: ”Тоз, който ни освободи, той ще да ни и пороби”.
Внимавайте, в народната работа няма шега, освобождението ни трябва да бъде плод на нашите задружни усилия. Вие, които ви грабят, безчестят и лъжат днешните ни управници, не мислете, че работата ни свършва с едното освобождение. Не, тя с това започва. Нашето драгоценно отечество, ще се нуждае от достойни хора, които да го водят по пътя на благоденствието, така щото да бъдем равни на другите европейски народи. Ако допуснете утре, когато сте вече свободни, да ви управляват днешните турски мекерета и разните му лихвари и чорбаджии, които и днес ви грабят най-безжалостно, то по-добре да си останем под сянката на султана.
......
Това е което исках да ви кажа, надявайки се, че ще доведете борбата до край. Бъдете силни, братя, и не щадете силите, нито кръвта си, защото Отечеството ни няма да припише заслугите ви другиму, нито пък ще позволи да потънат в забвение. И не забравяйте - Времето е в нас и ние сме във времето, то нас обръща и ние него обръщаме.
АКО САМО МОЖЕШЕ ДА НАДНИКНЕ ОТ СВОЕТО БЕЗСМЪРТИЕ
И ДА ВИДИ КОЛКО НИ Е НУЖЕН ДНЕС....
*****
ПИСМО ДО ЛЕВСКИ
Спи, Дяконе! Не се събуждай! Остани в незнайния си гроб!Добре си ти. От там не виждаш... съдбата на достойния ни род.Не виждаш майките, които днес не раждат.Стариците край кофите за смет.Бащите с джобовете празни, в ръцете с куфари и здравец за късметДецата ни са вече на изчезване. Селата мъртви. Пусти градове.Строим хотели, паркинги, гаражи. Край просяка минава Беемве.На пътя към Европа се продават в ръцете с кукли малките моми.Те детството си в сънища сънуват, стаена скръб в очите им гори.Спи, Дяконе! Не се събуждай! Добре си там под тази черна пръст.Завиждам ти за туй, че не дочака мечтите си, разпънати на кръст.
Златина Великова
Ние сме му длъжници...заради разпънатите му на кръст мечти....Длъжници сме,че една чужденка ни написа книга за НАШИЯ
Апостол...Длъжници сме,че не разбрахме гениалното му прозрение за времето в нас,което можем да променим...Длъжници сме му и заради тази грозна картина...
*****
Писмо до Левски
Ела да ни видиш какви сме без тебе, Апостоле!
Ела да ни видиш какви сме без тебе, Апостоле!
Времето май справедливо НЕ ни пощади.
Днес никой НЕ пише писма със кръвта си.
Днес никой НЕ пише писма със кръвта си.
По-просто е...
На Дунав си имаме мост. Но реката мълчи.
В когото са хлябът и ножът свободен е.
На Дунав си имаме мост. Но реката мълчи.
В когото са хлябът и ножът свободен е.
Значи, че може окови за другите да накове
Да знаеш, родината все още тъй жално плаче -
сигурно чуваш ти чак от твойто небе.
България - черна робиня - пак проси със канчето .
Други ни гонят, предават, заплашват, следят,
през февруари обсъждаме попа и ханчето.
Други ни гонят, предават, заплашват, следят,
през февруари обсъждаме попа и ханчето.
После отново се пръскаме - свят като цвят ...
НЕ са времена за високото твое бесило -
на днешната мъка Й стига късче въже -
когато Й дойде до гуша, с последните сили
го връзва на примка в някое тъмно мазе.
Даже за пример НЕ става такава трагедия,
свили сме днес идеала до къшея хляб.
Времето беше уж наше. Сега е безвремие.
Идваме тук, покрай теб, за кураж или знак.
Виждаш ли днешната работа Как е опечена -
теб те обесиха - ние все тъй си седим.
България цяла ще гледа по "ти ви" довечера
Голямото наше мълчание - с цветя и венци.
Галена Воротинцева.
Галена Воротинцева.
*****
Забравихме заветите,Апостоле
Апостоле,
пред теб се чувствам дребна,
макар и ти да си един от нас...
И винаги, когато те погледна
в очите сини, потрепервам аз.
Предателство, събрало ветровете
на алчността и тъжен робски страх...
Не ще измият даже вековете
вината ни пред теб - омразен грях!
И днес с див ужас бесилото тежи
над тебе не, Апостоле!...Над нас!
Безсилен, и клупът зъл в несвяст крещи:
,,Народе, опомни се! Имаш власт!...''
А ние свеждаме глави покорно,
забравили заветите, нали?
И само съвестта ни непритворна
ни гложди и понякога боли...
Лили Чолакова
****
АПОСТОЛЕ, НАУЧИ НИ ДА СЕ ОБИЧАМЕ!
Тоня БОРИСОВА
Родственица на Захари Стоянов
Светли АПОСТОЛЕ, Дяконе ЛЕВСКИ,
имаш ли сили да бродиш с мене
кръстом в СВОБОДНОТО БЪЛГАРСКО днеска,
в тая земя - без срам разорена?
Жал ще ти стане да видиш, Дяконе,
как буренясва нашата нива:
съскат зловещо змии всякакви
капе отрова немилостива...
И пак в душите пълзят НЕВЕРИЕ,
СТРАХ и ОМРАЗИ, и РАВНОДУШИЕ...
Гробът ти, Дяконе - не се намери,
даже портрета ти с нож промуши
безродник някакъв! Тебе - СВЕТЕЦЪТ!
А пък какво остава за други?
Веем байряци, свисти пак свинецът,
свестните още считат за луди.
Инак, АПОСТОЛЕ, - пеем ти песни,
кичим с венци, мълчим на колене...
И те ЗАБРАВЯМЕ - бързо и лесно,
щом отчаяние ни обземе!
Време дошло е да тръгнем, Дяконе,
стръкче по стръкче да дирим ВЯРА!
Огънят, дето посял си някога,
днес да разпалим - за БЪЛГАРИЯ:
да изгорят дано и омразите,
и злобата срещу РАЗЛИЧНИЯ!
Прости, Дяконе, че не опазихме
твоя завет: да се обричаме
само на НЕЯ: ЧИСТАТА, СВЯТАТА,
ЕДИННА и ОБЩА РЕПУБЛИКА
и на олтара на СВОБОДАТА й,
жертвен курбан - глави да туряме!
Вярно е: губим ли - себе си губим,
ако спечелим - ще е за ВСИЧКИ!
Ама са много, Дяконе - ЮДИТЕ!
Чистите - малко! Ти си - ЕДНИЧЪК!
Бавно ли пъплим вече по стръмното
или затъваме в ново блато?
Бягат децата - няма РАЗСЪМВАНЕ,
носят в чужди земи СВЕТЛИНАТА!
Тука, из тъмното, шетат ЮНАЦИТЕ,
грабят и трупат! След тях - ПОТОП!
Псува НАРОДЪТ:"Ех, ДЕМОКРАЦИЙО!"
свива юмрук и мълчи...като гроб.
ЧЕСТ и МОРАЛ погазихме - ВЯРАТА!
И на Кубрат забравихме притчата...
Дяконе Левски, тая БЪЛГАРИЯ,
как ОТЕЧЕСТВО да наричаме?
...
Свърших думите, Отче Игнатие.
И панахидата. Много боли!
Знам - от своето страшно РАЗПЯТИЕ
над мъченица БЪЛГАРИЯ бдиш
и към Голгота носиш пак кръста си -
същи ИСУС - терзан и отричан!
Слез от небето, Свети АПОСТОЛЕ,
НАУЧИ НИ ДА СЕ ОБИЧАМЕ!
****
Апостол...Длъжници сме,че не разбрахме гениалното му прозрение за времето в нас,което можем да променим...Длъжници сме му и заради тази грозна картина...
*****
Днес,толкова години,след като черното бесило залюля най-свтлата българска личност,ние още мечтаем Отечеството,което бленуваше Апостолът...
Докога ще живеем само с мечти...
========================================================
========================================================
ПОЯСНЕНИЕ:Обесването на Апостола от османците се случва на 6 февруари 1873 г., време, в което е бил в сила и се е датирало по Юлианския календар.
През 1916 г. в България е въведен Григорианския календар. Така датирането преди неговото въвеждане се променя по следния начин: към датите (събитията) през XX век (от 1900 до 1916 г.) се прибавят 13 дни, а към датите (събитията) през XIX век и назад във времето се прибавят 12 дни. Следователно датата 6 февруари 1873 г. по Юлианския календар (т.нар. стар стил) се трансформира в 18 февруари 1873 г. по Григорианския календар.Години наред обаче възпоменателните церемонии се извършват на 19 февруари поради неправилно приравняване на двата календара...
През 1916 г. в България е въведен Григорианския календар. Така датирането преди неговото въвеждане се променя по следния начин: към датите (събитията) през XX век (от 1900 до 1916 г.) се прибавят 13 дни, а към датите (събитията) през XIX век и назад във времето се прибавят 12 дни. Следователно датата 6 февруари 1873 г. по Юлианския календар (т.нар. стар стил) се трансформира в 18 февруари 1873 г. по Григорианския календар.Години наред обаче възпоменателните церемонии се извършват на 19 февруари поради неправилно приравняване на двата календара...
