ВСИЧКО Е ЛЮБОВ...

ВСИЧКО Е ЛЮБОВ...
ЛЮБОВТА ЛИ?ЛЪЖА БИЛО Е ВСИЧКО,КАЗВАТ... НО КОЛКО ИСТИНИ ДО ДНЕС НАПРАВИЛИ СА МЕ ЩАСТЛИВА?!

сряда, 27 февруари 2013 г.

"Гордост и предразсъдъци"-на 200 години

"Всепризнат факт е, че всеки необвързан мъж, който има добро състояние, трябва да си намери съпруга"-именно с това изречение на 28 януари 1813 г. - преди 200 години, читателите за първи път се срещат със света на "Гордост и предразсъдъци", създаден от младата британска писателка Джейн Остин.Два века по-късно романът продължава да е едно от най-любимите четива на хиляди дами по света.


Джейн Остин (на английски: Jane Austen) е английска писателка, родена на 16 декември 1775 г. в Стивънтън, Хемпшир и починала на 18 юли 1817 г. в Уинчестър.
Тя е един от най-ярките творци в английската литература от ХVІІІ в. За личността ѝ се знае сравнително малко, предимно от спомени на семейството и от оцелялата кореспонденция със сестра ѝ Касандра.
Втората дъщеря и предпоследно дете в семейството на преподобния Джордж Остин, пастор в с. Стивънтън, обл. Хемпшир, и съпругата му Касандра Лий. Израства в голямо семейство, подобно на сем. Бенет от „Гордост и предразсъдъци“; има шест братя и една сестра - Касандра, с която е много близка. Баща ѝ произхожда от стара кентска фамилия и е стипендиант на колежа „Св. Йоан“ в Оксфорд, а майка ѝ е дъщеря на дворяни от стар, но обеднял род. Семейството е с ограничени материални възможности и само поддържа домакинството си. Двама от братята, Джеймс и Хенри, вървят по стъпките на бащата и стават банкери. Други двама, Франсис и Чарлз, си намират военноморска служба, като единият се издига до ранг адмирал на флота.
Касандра оказва голямо влияние върху творчеството на сестра си. Остин е определяна като затворена, себична и много горда, затова не е всеобща любимка, но с по-голямата си сестра е споделяла всичко. Многобройните им писма са основен източник на информация за Джейн Остин. За съжаление Касандра изгаря по-голямата част от кореспонденцията им, за да не се състави погрешно мнение за Джейн и това да повлияе пагубно на творчеството ѝ. Съдбата на Остин не предполага бележити авантюри и увлекателни приключения, затова тя прекарва целия си живот заобиколена от любящи роднини.
Романът ѝ „Разум и чувства“ спечелва огромна популярност и става много известен. Голяма популярност печелят също „Гордост и предразсъдъци“ и „Ема“.
„Разум и чувства“ е публикуван през 1811 г. Първата версия на романа е написана още през 1795 г. със заглавие „Елинор и Мариан”. „Гордост и Предразсъдъци“ - първоначално „Първи впечатления” (First Impressions) - е завършен през 1796-97 г., но публикуван едва през 1813 г. Той е една от първите романтични комедии и остава бележит за цялата английска литература. Считан за най-популярния от всички произведения на Остин, романът присъства на челните места в класациите на любими книги във Великобритания: през 2003 г. е на второ място, а през 2007 г. - на първо. Пред 1814 г. излиза „Менсфийлд парк“, а през 1816 г. - „Ема“, с посвещение на регента. „Абатството Нортангър“ и „Доводите на разума“ са публикувани посмъртно през 1818 г. По-къси произведения са „Лейди Сюзан“ и Сандитън (Sanditon, незавършен). Новелата „Семейство Уотсън“ е довършена от племенницата на Остин, Катрин Хабък, и е публикувана с подзаглавието „По-малката сестра“ в средата на XIX век. Някои от по-ранните произведения на Остин, известни в литературата като „ювенилия“ (juvenilia), са: „Трите сестри“, „Любов и приятелство” (Love and Freindship), „История на Англия“ и „Красивата Касандра“.

Джейн Остин умира на 41-годишна възраст от неизвестна болест и е погребана в Уинчестър, където отива на лечение. Последните ѝ месеци са мъчителни, но роднини твърдят, че тя не е погълната от жалост и скръб. Последвали изследвания показват, че е имала признаци на отравяне с арсеник.

Гордост и предразсъдъци“ (англ. Pride and Prejudice, първоначално First Impressions) е най-известният роман на Джейн Остин и е считан от мнозина критици за едно от най-значимите произведения в английската литература на XIX век. 
Романът "Гордост и предразсъдъци" е книга за живота на бедните и богатите в Англия, за мълчаливата любов, за търпението, за гордостта, която пречи, за съмненията и главоблъскъниците в една влюбена глава.Темите за любовта, брака по сметка, конфликта между родители и деца и свободата на избора са разгърнати завладяващо, с чувство за хумор и диалог, който остава актуален дори и за съвременните му читатели.
Монотонният живот в английската провинция, който бива прекъснат от появата на заможни ергени в съседство до имението на семейство Бенит, чийто пет дъщери трябва да бъдат успешно задомени, продължава да пленява читателите.Една от най-устойчивите на времето любовни истории - между мистър Дарси и Елизабет Бенет.

Най-популярният превод на "Гордост и предразсъдъци" на български е на съпругата на писателя Николай Хайтов - Жени Божилова



******


Образите на горделивия и надменен господин Дарси и остроумната и иронична Елизабет, която уж не може да го търпи, вдъхновяват и не една екранизация на историята им.По книгата са направени над 10 филма и телевизионни сериала. В САЩ пък има големи фен организации, които подражават на облеклата от ерата и си организират градински и чаени партита, за да се потапят отново и отново в света на своите любими герои.
Екранните версии на "Гордост и предразсъдъци" като адаптацията на Би Би Си от 1995 г. с участието на Колин Фърт, както и игралният филм от 2005 г. с Кийра Найтли в ролята на Елизабет Бенит, също допринасят за засиления интерес към всичко, свързано с Остин. Някои от тях също са превърнати почти в култ.
Голяма част от зрителите виждат романа, пресъздаден на лента, още през 1940 г. с Лорънс Оливие в главната роля. През 80-те Би Би Си прави първия си мини сериал по историята, която обаче има много по-голям успех в средата на 90-те, когато ролята на Дарси се изпълнява от Колин Фърт.
Именно тази роля дава изключително силен тласък на кариерата на британския актьора, който през 2011 г. взе "Оскар" за участието си в "Речта на краля". Преди това обаче дълго време се бори с призрака на г-н Дарси, който го преследва години след това във филмовите му роли. "Смятам, че със всяка следваща роля убивах по малко от г-на Дарси", казва той още след снимките на "Дневниците на Бриджит Джоунс". 
Една от забавните истории, свързани с превъплъщението му в творбата на Остин, които актьорът споделя, цитиран от imdb.com: "Откривам, че съм все по-желан от хора в следпенсионна възраст. Една жена в болницата, която бе диагностицирана с високо кръвно налягане, ми каза, че ѝ е било забранено да гледа "Гордост и предразсъдъци". Беше на 103."

Първото издание на романа е изложено в къщата на Джейн Остин в селцето Чотън в Южна Англия, където е останала до края на живота си.

*****

Сюжет

Сем. Бенит, представители на дребната аристокрация, живеят в малкото имение Лонгборн в Южна Англия. Една есен Чарлз Бингли, богат ерген от Лондон, взема под наем съседното имение Недърфийлд. Мисис Бенит е особено въодушевена и започва да крои планове да ожени една от петте си дъщери за новодошлия. На следващия бал в съседното градче Меритън Бингли се появява в компанията на сестрите си Каролайн и Луиза, зет си мистър Хърст и най-добрия си приятел мистър Дарси. Присъстващите бързо научават, че мистърДарси е не само изключително богат, но и безкрайно горделив. Чарлс Бингли започва да ухажва Джейн Бенит; Дарси от своя страна отказва да танцува с Елизабет Бенит и така си навлича неприязънта на мисис Бенит.
След бала Джейн е поканена на гости у сем. Бингли, но по пътя се разболява и остава в Недърфийлд няколко дни. Елизабет отива да се грижи за сестра си и така започва да опознава сем. Бингли и Дарси.
Същевременно Уилям Колинс, далечен братовчед и бъдещ собственик на Лонгборн, посещава сем. Бенит с надеждата да се ожени за една от дъщерите. Млад, многословен, помпозен и глупав, мистър Колинс говори непрестанно за благодетелката си лейди Катрин де Бърг, леля на Дарси. Разбирайки, че Джейн скоро ще бъде сгодена за Бингли, мистър Колинс предлага на Елизабет, която – за ужас на майка си и облекчение на баща си - му отказва. На следващия ден Колинс предлага на Шарлот Лукас, която приема и отива да живее с него в Хънсфорд.
В Меритън се установява военен полк и Бенитови се запознават с привлекателния и любезен Джордж Уикъм. От него разбират, че като дете е е бил под опеката на Дарси-баща, но в последствие наследството му е неправомерно отнето от мистър Дарси. Това затвърждава отрицателното мнение на Елизабет за Дарси.
След като Джейн се възстановява, Бингли организира бал в Недърфийлд, на който открито се говори за техния годеж. Скоро след това обаче Бингли и компания внезапно и без обяснение напускат Недърфийрд и се връщат в Лондон. Джейн заминава за няколко седмици при леля си и чичо си Гарднър, с надеждата да види Бингли, но така и не успява. Елизабет е убедена, че Каролайн и Дарси са се съюзили, за да разделят двамата влюбени.
През пролетта Елизабет отива на гости при Шарлот и мистър Колинс. По същото време Дарси и братовчед му полк. Фицуилям гостуват на лейди Катрин в Роузингс. Елизабет научава от полк. Фицуилям, че Дарси наскоро успял да спаси най-добрия си приятел от несполучлив брак. Полковникът не знае, че става дума за Бингли и Джейн. Елизабет намразва още повече мистър Дарси и когато по-късно същия ден мистър Дарси й се обяснява в любов, Елизабет вбесена му отказва. Дарси е шокиран и иска обяснение. Елизабет разказва наученото от Уикъм и полк. Фицуилям. Дарси си тръгва, но на другия ден й дава писмо, в което обяснява своите действия. Оказва се, че след смъртта на Дарси-баща, Уикъм се отказва от наследството си в замяна на три хиляди лири. След като ги проиграва, се опитва отново да предяви претенции, но мистър Дарси му отказва. За да си отмъсти, Уикъм тайно се сгодява за петнадесетгодишната Джорджиана Дарси, с надеждата да се добере до наследството й от двадесет хиляди лири. Плановете му са осуетени навреме и годежът е развален. Относно Бингли и Джейн Дарси обяснява, че се съмнява в чувствата на Джейн и че поведението на семейство Бенит (особено на майката и на двете най-малки сестри) е скандално. Елизабет първоначално отрича неговите доводи, но след известен размисъл разбира тяхната правота, както и прибързаността на заслюченията си. Скоро след това Дарси напуска Роузингс и Елизабет се връща в Лонгборн. За предложението и наученото от Дарси разказва само на Джейн.
През лятото Елизабет отива на пътешествие с чичо и леля Гарднър и по пътя посещават Пембърли, имението на Дарси. Ненадейно собственикът се появява и Елизабет и Гарднърови са учудени от любезното му поведение и поканата му да му гостуват. По време на престоя си Елизабет се запознава с Джорджиана и се среща отново със сем. Бингли. Елизабет започва да осъзнава, че е влюбена в мистър Дарси и съжалява, че толкова прибързано е отказала предложението за женитба.
Неочаквано се получава новина от Джейн, че Лидия е забягнала с Джордж Уикъм и че Уикъм е натрупал огромни дългове в Меритън. Така първоначалните страхове на семейството, че Лидия ще се ожени тайно се изместват от страха, че ще бъде изоставена и опозорена, а покрай нея и цялото семество, слагайки край на всякакви надежди за приятелство със сем. Дарси и за женитба на Джейн с Бингли. В своето отчаяние Елизабет споделя новината с мистър Дарси преди да се върне в Лонгборн.
Мистър Гарднър и мистър Бенит заминават за Лондон да търсят Лидия. В крайна сметка Лидия и Уикъм са намерени и оженени. Всички мислят, че чичо Гарднър е платил дълговете на Уикъм, но Елизабет разбира от леля си, че това е дело на мистър Дарси. Според лелята, Дарси го е направил, защото е влюбен в Елизабет.
Съвсем неочаквано лейди Катрин се появява в Лонгборн заради слухове за годеж на Елизабет с Дарси. Елизабет отрича, но отказва да обещае, че няма да се жени за Дарси, ако той й предложи. Това вбесява лейди Катрин и тя напуска без да си вземе довиждане.
Бингли се появява отново в Недърфийлд и предлата ръката си на Джейн, която приема. С него е и Дарси, който е приет студено (никой не знае за помощта му при решаване на проблема с Уикъм). Дарси (чул от леля си за „скандалното” поведение на възлюбената си) прави второ предложение на Елизабет, която с радост приема.


*******


Златен пръстен с тюркоаз, принадлежал на британската писателка Джейн Остин, бе продаден на търг в Лондон от аукционната къща “Сотбис” за 236 557 долара, или пет пъти над предварителната му оценка, предаде Ройтерс. Бижуто с овалния камък предизвика оспорвано наддаване между осем кандидат-купувачи, но накрая бе закупено с оферта по телефона от анонимен частен колекционер.
“Семплият пръстен на Джейн Остин красноречиво говори за нейния свят. Цената, постигната на търга, и огромният интерес, който предизвика лотът, е забележително доказателство за видното мястото на писателката в нашето литературно и културно наследство”, заяви д-р Гейбриъл Хийтън, специалист по ръкописите към “Сотбис”. Джейн Остин е една от най-известните британски писателки от 19 век. Тя никога не е била омъжвана и не е имала деца. След смъртта на Джейн Остин пръстенът й е останал в семейството.
Изследователите не са знаели за съществуването му, докато наследниците на авторката на романите “Гордост и предразсъдъци”, “Разум и чувства”, “Ема” не решили да продадат бижуто. То е една от малкото останали лични вещи на Остин.

******


Ето някои любими цитати от романа:

“- Няма да може, мистър Бенит, няма, понеже аз самата не го познавам; защо се подигравате?
- Браво, колко сте благоразумна. Какво е всъщност едно двуседмично познанство? Как да разбереш човека за някакви си две седмици? ”

“Който е узрял да танцува, той е узрял и да се влюби.”

“Мис Бенит не била грозна, но прекалено щедро раздавала усмивките си.”

“Гордостта се отнася повече към мнението ни за нас самите, а суетността към онова, което бихме искали другите да мислят за нас.”

“Всеки се увлича с лекота – да ти хареса някой е нещо естествено, но колцина от нас са достатъчно смели да се влюбят дълбоко без да ги обнадеждят?”

“Всеки подтик на чувствата трябва да се смирява от разума, а според мен усилието всякога трябва да е съответно на изискването.”

“Питам се, кой ли пръв е открил, че поезията е великолепно средство за пропъждане на любовта?”

“Няма нищо по-измамно от привидната скромност. Зад нея обикновено се крие незачитане на чуждото мнение, а понякога – самохвалство.”

“Не съм изискана госпожица, решила да ви разиграва, а разумно същество, което ви казва самата истина! (…)”

“Недей заради един определен човек да изменяш на представите си за морал и почтеност и не се мъчи да убеждаваш и себе си, и мене, че егоизмът бил проява на благоразумие, а безразличието към последствията – гаранция за щастие.”

“Жената си мисли, че да я харесват значи непременно да я обичат.”

“Момичетата мечтаят или да се омъжат, или да се влюбят нещастно. То е нещо, за което да мислиш, което те отличава от другарките ти.”

“Изразът “лудо влюбен” е толкова изтъркан, толкова неясен и тъй неопределен, че нищо не говори.”

“Защо искате от мене да бъда по-разумна от другите пред изкушението и как да повярвам, че ако се отдръпна ще бъда по-щастлива?”

“Правеше го по-скоро заради миналото, отколкото за настоящето.”

“Ясно осъзнавам, че не съм била истински влюбена; защото ако наистина съм била под страстта на тази чиста и възвисяваща страст, дори името му трябваше да буди у мен отвращение, трябваше да му желая само зло. А всъщност изпитвам дружелюбност не само към него; чувствам безразличие и към мисис Кинг. Наистина не е било любов.”

“Смелостта ми се надига бурно при всеки опит да ме сплашат.”

“Може би щяхте да премълчите тези горчиви обвинения, ако бях скрил с какво съм се преборвал, ако ви бях подлъгал, че ме е тласнала единствено най-чиста, несдържана любов; любов разумна и премислена; любов над всичко?? Но не – аз ненавиждам всякакви преструвки.”

“Хубаво е неволно да извикваш любов с такава сила.”

“План, който предвещава само наслади никога не се осъществява; малките несгоди предварват от пълно разочарование.”

“Всичките ми самонадеяни претенции не значат нищо за жената, която е достойна за истинска любов.”

“Залюбих те заради живия ти ум.”

******

Новата херцогиня на Кембридж -КАТРИН и авторката на романа "Гордост и предразсъдъци"-
ДЖЕЙН ОСТИН са 11-и братовчедки. Техен общ предшественик е Хенри Пърси, втори херцог на Нортъмбърланд, живял през 15-и век.

Изследователите на семейна история коментират, че роднинската връзка между Кейт Мидълтън и Джейн Остин е интересна заради асоциацията с героините на писателката, които се влюбват или сключват брак с по-високопоставени мъже.
През април 2012 г. Кейт Мидълтън - обикновена гражданка без аристократично потекло - се омъжи за принц Уилям, който е втори поред наследник на британския престол, след продължила девет години връзка. Сега тя е известна като Катрин, херцогиня на Кембридж. "За нас бе особено вълнуващо да открием родствена връзка между херцогинята на Кембридж и Джейн Остин.В много отношения Кейт Мидълтън е съвременна героиня на писателката - момиче от средната класа, сключило брак с бъдещия крал на Англия. Остин може и да е описвала щастливия край в романите, но Катрин откри реалния герой, с когото да прекара живота си", казва Анастейжа Хармън от сайта Ancestry.com.

******



Неща, на които Джейн Остин може да ни научи:

Външният вид често заблуждава.

Преди да влязат в щастливи бракове, някои от героините на Остин са привлечени за кратко от извънредно красиви мъже. Но това определено не е гаранция за добра връзка, защото властта проваля, а красотата е източник на власт. Да срещнеш скромен и безумно красив мъж трябва голям късмет, защото тези мъже не се срещат често нито в романите на Остин, нито в истинския живот.
Изчакайте онзи, който е точно за вас.

Сърцето винаги знае най-добре, а Остин вярва, че трябва да си верен на сърцето си. Понякога трябва да си верен на любовта си с години, за да дочакаш щастливия край.
Жените имат нужда от приятелките си.

Когато любовта се обърка в романите на Остин, а това се случва често, героините й винаги се обръщат към приятелките си за утеха. Понякога искреното женско приятелство може дори да помогне да намерите правилния мъж.
Не разигравайте приятелите си.

Да, приятелствата са важни и трябва да са равноправни и взаимни. Но истинските приятели уважават и независимостта на другия.
Романтиката не е всичко.

Както знаем, няколко героини на Остин преминават през период на страдание, преди да се омъжат за човека, когото обичат. Те доказват на себе си, че са достойни за щастлив брак, като се опитват да бъдат независими и радостни дори когато изгубят надежда.





Гордост и предразсъдъци - Книгата на любовта. 









петък, 15 февруари 2013 г.

Малкият голям човек си отиде...

Сбогом 
на българския 
ЧАПЛИН-
ТОДОР КОЛЕВ!

Популярният актьор 
Тодор Колев 
почина днес,15.02.2013 г., 
на 73-годишна възраст 
след продължително 
тежко боледуване.


Тодор Колев е роден на 26 август 1939 г. в Шумен.
В детските и младежките си години има неприятности заради увлечението си по джазовата музика. Изключен е от комсомола.
Завършва актьорско майсторство във Висшия институт за театрално изкуство "Кръстьо Сарафов" (дн. НАТФИЗ) при Николай Люцканов (1965).
Веднага след дипломирането си отива по разпределение в Смолянския театър. По това време пее шеговити песни, а колегите му го наричат Тошо Адама заради шивашкото ателие за модни мъжки облекла на баща му в Шумен "Адам".
През 1966 г. започва работа в театъра в Шумен, а през 1967 г. играе в театъра в Пловдив, където е един от създателите на Младежката театрална сцена.
Звездата му изгрява през 1969 г. на Националния преглед на българската драма и театър, когато за майсторското превъплъщение в ролята на лесничея Марин в спектакъла на Пловдивския театър "Лодка в гората" от Николай Хайтов, Колев получава първа награда.
Назначен е на работа в Нов драматичен театър "Сълза и смях", където играе до 1971 г., когато е уволнен.
От следващата година играе на сцената на театър "София".
Колев дълги години преподава в НАТФИЗ "Кр. Сарафов". От 1992 г. е доцент. Негови ученици са актьорите Стефан Вълдобрев, Чочо Попйорданов, Мариус Куркински, Анастасия Ингилизова и др.
По-известните му роли в театъра са Марин от "Лодка в гората", Васенка в "По-големия син" и Шаманов в "Миналото лято в Чулимск" от Ал. Вампилов, Орландо в "Както ви харесва" от Шекспир.Връх в актьорската му кариера е знаменитата роля в "Човекоядката" от Иван Радоев на сцената на театър "София" през 70-те години.
Огромна популярност му донасят ролите в над 30 игрални филма, сред които са "Цар и генерал", "Козият рог", "Иван Кондарев", "Двойникът", "Господин за един ден" и "Опасен чар".
Автор и водещ е на телевизионни предавания, най-забележителното от които беше шоуто "Как ще ги стигнем с... Тодор Колев" по БНТ през 90-те години на миналия век.
Друга страст на Тодор Колев е музиката. 
От 9-годишен свири на цигулка, а впоследствие започва да се занимава със саксофон и акордеон. Според самия актьор музиката му дава възможност да прави неща, които не може да прави нито в театъра, нито в киното.
През 1970 г. става популярен с дебютната си песен "Песента на кафето". Първият му самостоятелен рецитал е на Младежкия конкурс за забавна песен през май 1973 г. в зала "Универсиада" в съпровод на оркестър "Метроном". В края на 1975 г. голям успех има новата му грамофонна плоча, но месеци по-късно е "спряна". Актьорът е обявен за дисидент. В чужбина му е разрешено да излезе едва през 1987 г., когато във Франция получава наградата за мъжка роля във филма "Опасен чар" (1984).
Зрителите го помнят и от новогодишните програми на националната телевизия. Още през 1979 г. участва в програми по БНТ - първата е "Добър ден, довиждане". В новогодишната програма на телевизията от 1979 г. става прочут със своите "Иръпшъни".
Освен като актьор той се изявява изключително успешно и като певец, музикант и автор на песни, много от които с хумористичен характер. Сред тях са записи като "Черно море", "Камион ме блъсна", "Нашият сигнал", "Виолета", "Малката", "Автобиография", "Как ще ги стигнем" и "Шуменски влак".
През 80-те години на миналия век изпълнява редица шлагери, сред които "Жалба за младост" по музика на Морис Аладжем през 1983 г. „Българският Висоцки“, така го наричат в  предаване на германската телевизия ZDF
Преди промените от 10 ноември 1989 г. му приписват сентенцията "Трима тошковци веселят народа - Живков, Козарев и аз".
Навръх 10 ноември отначало апокрифна, после всенародна, става песента "Как ще ги стигнем американците" - за откраднатите чистачки от неговата скромна кола по мелодията на Let it be на "Бийтълс".







Първи изпълнител е на песента "Жена на всички времена" (музика Морис Аладжем), която представя на фестивала "Златният Орфей", както и няколко песни по стихове на Борис Христов ("Петима музиканти" , "Самотният човек").
През 1982 г. песента "Някога по дългия бряг" по музика на Константин Ташев печели първа награда на конкурса "Бургас и неговите трудови хора". Солист е на Биг бенда на Българското национално радио, а най-дълготрайно и плодотворно е сътрудничеството му с Георги Борисов и неговите оркестри "Динамит брас бенд" и "Борисов брас бенд".


"Образът на мангала се роди в Мюнхен. Както си стоим със Стефан Данаилов, виждаме някакви италианци, които са останали без пари и пеят, белки някой им даде пари да се приберат вкъщи. Бяха много мили и много смешни – 
пееха „О, соле мио“, та се късаха. А германецът как да го развълнуваш с „О, соле мио“? Надявам се, че са се прибрали накрая. Но на мен доста ми заприличаха на нашите мангали и така се роди образът на мангала. Постепенно се появиха цигулки, мустачки, шапки, жилетки и много, много участия”.(Т.Колев)


От 1981 г. участва в прайтаймовите мюзикхоли на акад. Хачо Бояджиев. Има издадени пет албума: "Тодор Колев" (1983), "Немам нерви" (1990), "Фалшив герой" (1995), The best (1999), "Най-доброто" (2001).
Колев не остава равнодушен към демократичните промени в България и се включва в политиката. Става депутат от Съюза на демократичните сили в Седмото Велико народно събрание (10 юли 1990 - 2 октомври 1991 г.). Съветник е по културните въпроси в посолството на България в Отава, Канада (1992-1993). През май 1993 г. доброволно се отказва от дипломатическия пост и се връща към професията си на актьор.


"Когато се опитвам са анализирам някоя случка или нещо, което се появява и по преса и по телевизия и не мога да намеря отговор се обръщам към една моя авторска формула – простотия съчетана с бездарие. Всичко се оправдава, ако го подчиниш на нея. Това е белегът, който постоянно убива тая държава във всички области – от обикновения бит до обществените, държавнически отношения."(Т.Колев)


През 1999 г. издава автобиографичната си книга „Варненското софиянче от Шумен“ с подзаглавие „Житие и страдание на грешного Тодора“ в комплект с компактдиск с най-хубавите му песни.


"И до днес не знам кой е Тодор Колев,  защото открих друга формула. Не само в актьорското майсторство, но и във всички изкуства, най-важна е промяната. Тя е мерилото. Тодор Колев въобще не ме интересува. Аз не мога да го понасям. Да се променям - това е предметът на моята професия. Ако гледате с тази формула, много по-лесно ще бъдете на верни позиции“.  (Тодор Колев в откровен разговор със студенти и млади професионалисти по време на първия актьорски клас за 2010 г)


Тодор Колев е носител  на много национални и международни награди.Носител е на четири първи награди за мъжка роля в киното, както и на награда за най-добро шоу на БНТ за 1994 г. за "Как ще ги стигнем...". 
През 2011 г. получи и наградата "Икар" на Съюза на артистите в България за цялостен творчески принос.На световен фестивал на комедийните филми в Гренобъл, Франция, връчват на Колев специалната награда на
 журито за ролята му на Ястребовски във филма "Опасен чар:, а ушите му плющят от похвалата: „Когато от световното кино си отиде Виторио де Сика, помислихме, че с него си е отишла елегантността на комедията. Но дойде един човек от една далечна източна страна, като че ли да ни покаже, че това все още съществува някъде.“

„Малкият човек
на Чаплин 
е демоде, въпреки
 че и днес 
виждаме същия 
герой около нас“
(Т.Колев)




Великият "малък човек" ще остане в съзнанието и сърцата на поколения българи със своите емблематични роли във филмите 

"Двойникът" и "Опасен чар" - и с десетките си театрални роли, моноспектакли , вариететни участия и телевизионни продукции. 
Той бе сред първите, които поставиха на сцената комедийното шоу от нов тип, дотогава неизвестно у нас. Успя да създаде неподражаеми образи, а култови реплики на филмовите му персонажи и от песните му със сигурност ще го надживеят.


http://www.youtube.com/watch?v=FAbbn4MyMys

***


С Опасен чар е този,няма Двойник.
 Сгоди се Господинът с Вечността.
 И падат от небето огнените рози,
 уж по- далече от населени места...
 В " куче касичка" дали спести
 за пропуск за "Божествена комедия" ?
 Униформата Ви, сър Адам, блести!
 Пред Вашия пагон 
Смъртта е просто редник.

 indi

***


Сбогом,
Господин Опасен чар,
страшно ще ни липсваш!!!